Определение № 402 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3091/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Г. Д. от [населено място], подадена чрез адвокат А. Д. срещу определение № 135 от 7.03.2013 г. по ч. гр.д. № 609/2012 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2952 от 17.07.2012 г. по гр.д. № 1717/2012 г. на Шуменския районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. Ответната страна- Общинска служба “Земеделие”, [населено място], Шуменска област не е подала писмен отговор. По подадената частна касационна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Към нея е приложено и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че по въпросите: кога съдилищата прилагат института на погасителната давност- служебно или по направено от страната възражение в тази насока и погасителната давност абсолютна процесуална предпоставка ли е или е от категорията на относителните процесуални предпоставки е налице основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. За да постанови определението си въззивният съд е приел, че определението на Шуменския районен съд, с което е прекратено производството по делото e правилно, тъй като предявеният от А. Г. Д. срещу Общинска служба “Земеделие”, [населено място], Шуменска обл. иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, е недопустим, като заведен след изтичане на преклузивния срок по §22 от ПЗР на З. /ДВ. бр.13/2007 г./. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Допускането на обжалваното определение до касационен контрол е в зависимост от наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е налице соченото основание изложението трябва да съдържа ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното определение. В настоящия случай посочените в изложението въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда за недопустимост на иска. Предявеният иск е с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, съгласно която разпоредба лицата, пропуснали да подадат заявление в срока по ал.1 на същата, установяват с иск срещу съответната Общинска служба “Земеделие” правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. С влизане в сила на разпоредбата на § 22 от ПЗР на З. /ДВ.бр.13/2007г./ това право е ограничено със срок. Срокът е тримесечен и започва да тече от влизане на този закон в сила. Този срок е преклузивен и пропускането му има за последица погасяване на субективното материално право да се иска възстановяване на собствеността върху земеделската земя. В този смисъл е и задължителната съдебна практика по чл.274, ал.3 ГПК/ определение № 147 от 26.03.2009 г. по ч.гр.д. № 1453/2008 г. на ВКС, І г.о.; определение № 107 от 17.03.2011 г. по ч.гр.д. № 86/2011 г. на ВКС, І г.о. и др./. Поставените въпроси свързани с погасителната давност, като институт на правото не са разглеждани от въззивния съд и не са от значение за решаващите му изводи. Решаващите мотиви на съда са, че подадената на 18.05.2012 г. искова молба е извън срока по § 22 от ПЗР на З., поради което искът е недопустим, поради наличието на абсолютна отрицателна предпоставка за предявяването му, и производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,