Определение № 1613 от 02.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2356/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 128 от 07.02.2024 г. по в. гр. д. № 1745/2023 г. на Софийски апелативен съд е обезсилено решение № 1701 от 03.04.2023 г. по гр. д. № 3279/2022 г. на Софийски градски съд в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения при условията на евентуалност конститутивен иск с правно основание чл. 29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял на Г. Я. Ж. от придобитото по време на брака общо имущество в размер на 85.21%. След частична отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е признал за установено по отношение на В. К. Ж., че Г. Я. Ж. е собственик на основание чл.23, ал.2 СК поради частична трансформация на лични средства на следния недвижим имот: 33.01 % идеални части от апартамент № 10 с идентификатор [№], находящ се в [населено място], [улица], на третия жилищен етаж, в жилищна сграда “А”, с площ от 159.60 кв. м. Решението на първата инстанция е потвърдено в частта, с която искът на Г. Я. Ж. по чл. 23 от СК е отхвърлен за разликата над 33.01% до 81.51% от гореописания апартамент № 10, както и по отношение на подземен гараж № 8, находящ се в сграда с адрес [населено място], ул. •••.

Въззивният съд е приел следното:

Предявени са искове с правно основание чл.23 СК. Ищецът Г. Я. Ж. твърди, че при придобиването на апартамент № 10, находящ се в [населено място], [улица], сумата 43793.77 евро, представляваща „самоучастие“ на купувачите, е заплатена с лични негови средства. Посочил е, че е превел на 02.06.2016 г. сумата 98104.99 лева по сметка на ответницата за покупка на този имот. Ищецът счита, че заплащането на процесния апартамент с посоченото “самоучастие” обосновава трансформация на лични средства в придобиването на имота. Ответницата е посочила, че направеният от ищеца превод на 98104.99 лева е от обща депозитна сметка с титуляри двамата съпрузи, захранвана изцяло с брачни средства. Процесният апартамент е заплатен със средства от този влог, преведени по сметка на ответницата, която е наредила плащането към продавача.

Не се спори, че апартаментът е заплатен по следния начин: 15565.28 лева без ДДС са платени на 23.03.2016 г.; 70087.50 лева без ДДС са платени на 02.06.2016 г. и 70000 лева без ДДС са платени чрез банков кредит. За правата на страните в съсобствеността е меродавен моментът, в който юридически става придобиването на правото на собственост съобразно съответния придобивен способ. Договорът за покупко-продажба е консенсуален и поражда целените от страните правни последици към момента на подписването му. От значение за начина на придобиване на апартамента е произходът на средствата, заплатени към момента на настъпване на вещно-прехвърлителния ефект, което в случая е с извършването на нотариалната сделка на 02.06.2016 г. Когато част от стойността на имота е заплатена със заем, взет за придобиване на жилището, по силата на чл.32 СК е възникнала солидарна отговорност за двамата съпрузи за погасяването му. С оглед вещнопрехвърлителното действие на сделката без правно значение е обстоятелството кой от съпрузите и с какви средства е погасил заема след придобиване на собствеността върху имота. Погасяването на заема или част от него само от единия съпруг не му създава вещни права и не може да промени вече възникналите вещни права в патримониума на съпрузите, създава само облигационни отношения с оглед изравняване на участието им. Без значение за оборване на презумпцията на чл.21, ал.3 СК е начинът на последващото погасяване на средствата, получени по договор за жилищен кредит, вложени в покупката на общия имот.

На 02.06.2016 г. ищецът е превел от съвместна депозитна сметка в “Уникредит Булбанк” АД с титуляри ищецът и ответницата сумата 98104.99 лева по сметка на ответницата за покупка на имота. Доколкото е налице съвпадение на датите, на които са заплатени сумите за покупка на процесния апартамент с направените от съвместната банкова сметка преводи на 19000 лева на 24.03.2016 г. и на 98104.99 лева на 02.06.2016 г. и при липса на оспорване от страните, въззивният съд е приел, че именно с наличности от тази сметка е заплатено придобиването на имота. В този смисъл са твърденията и на двете страни.

Прието е, че критерият за преобразуване на лично имущество в закупения по време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените при придобиването средства към момента на придобиване на вещното право по правилата на съответния придобивен способ (ППВС № 5/1972 г.). По действащия СК от 2009 г. паричните влогове са изключени от режима на съпружеската имуществена общност – не са посочени в нормата на чл.21, ал.1 СК и представляват лично имущество на съпруга-титуляр, независимо от това дали придобиването им е резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Затова когато придобито имущество е заплатено със средства от влог на единия съпруг при действието на СК от 2009 г., презумпцията на чл.21, ал.3 СК е опровергана и е налице трансформация на лично имущество. От факта, че сметката е съвместна, следва да се приеме, че наличността по нея представлява лични средства на двамата съпрузи. Заплатените общо 102783.34 лева (сборът на 15565.28 лева и 70087.50 лева, заедно с 20% дължим ДДС) собствени средства на съпрузите за покупка на имота представляват лични средства на двамата при равни части. Направен е извод, че половината от посочената сума в размер 51391.67 лева е представлявала лични средства на ищеца, която е трансформирана в право на собственост върху процесния апартамент съответно на частта от общата цена 155652.77 лева. Предявеният иск е намерен за основателен до размер 51391.67/155652.77 идеални части или за 33.01 % идеални части от апартамента. Налице е частична трансформация на лично на ищеца имущество при придобиването на закупеното през 2016 г. жилище за 33.01 % идеални части и за тези части то представлява лична собственост на ищеца.

Прието е, че доколкото се уважава, макар и частично, предпочитаният иск по чл.23, ал.2 СК, не следва да се разглежда предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.29, ал.3 СК за определяне по-голям дял от общото имущество поради значително по-голям принос на ищеца в придобиването му.

Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби - касационна жалба вх. № 7296 от 18.03.2024 г. от ответницата В. К. Ж. и касационна жалба вх. № 7425 от 19.03.2024 г. от ищеца Г. Ж. Я..

Жалбоподателката В. К. Ж. счита въззивното решение за процесуално недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по непредявено основание за частична трансформация. Ищецът е обосновал трансформацията с това, че паричните средства за закупуване на апартамента, представляващи „самоучастие“ /извън кредита/, са наследствени и подарени от майка му. На нито едно място от исковата молба той не е извел трансформацията от това, че 50% от съвместната банкова сметка е негова лична собственост, нито е считал, че сумите са лични, защото влоговете са извън обхвата на съпружеската имуществена общност.

Въззивното решение било и неправилно, тъй като противоречало на чл.23, ал.2, вр. ал.1 и чл.22 СК.Неправилен бил решаващият извод на въззивния съд, че наличните суми по банкови сметки, които по смисъла на СК от 2009 г. са изключени от съпружеската общност и представляват лично имущество, при покупка на имот се трансформират също в лично имущество. Въззивното решение било и необосновано, тъй като нямало основание за разсъждението, че съвместните влогове на съпрузите са сбор от две лични имущества. Ако се следвала логиката на съда следвало да се приеме, че цялата сума от 98 104,99 лв., която първоначално била в личната сметка на В. Ж. преди да постъпи по общата банкова сметка, е нейно лично имущество. Решението било постановено и при допуснати съществени процесуални нарушения поради произнасянето извън твърденията в исковата молба и поради неразпределена доказателствена тежест.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.2, пред. 2 ГПК поради вероятна недопустимост на въззивното решение.

Поддържат се и основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на СК от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог;

2. Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от съвместен влог на двамата съпрузи, прилага ли се презумпцията на чл. 21, ал.3 СК за съвместен принос; Или се приема, че за всеки от съпрузите е налице трансформация по смисъла на чл. 23 СК до размер на неговата част съгласно уговореното в договора за влог, включително при прилагане на презумпцията на чл. 12, ал.2, изр. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките.

Жалбоподателката счита, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 126 от 31.01.2020 г. по гр.д.№ 352/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Жалбоподателят Г. Ж. Я. също счита, че при съпружеската имуществена общност имуществото има статута на средствата, вложени при придобиването му. При преценка на основателността на предявения иск, възражение или довод по чл.21 СК /отм./ и чл.23 СК, от значение е произходът на средствата, с които е придобито вещното право. Съдът неправилно приел, че средствата по общата банкова сметка на страните са лични за тях при равни дялове.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, становища и възражения на страните;

2. При внасяне на лични парични средства, представляващи лично имущество на единия съпруг, по банкова сметка на двамата съпрузи по време на брака, загубват ли тези парични суми характер на лично имущество на този съпруг;

3. Какъв следва да бъде обхватът на съдебната проверка /обхватът на доказване/ относно произхода на парични средства, налични в обща банкова сметка на двамата съпрузи и следва ли тя да обхване произхода на средствата преди извършването на вноската по общата банкова сметка, включително в случаите, в които сметката представлява влог на двамата съпрузи;

4. Представлява ли “влог” по смисъла на Търговския закон обща банкова сметка на двамата съпрузи, по която същите внасят суми, представляващи лично имущество по смисъла на чл.22 от Семейния кодекс /СК/.

Жалбоподателят счита, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 212 от 01.02.2012 г. по гр.д.№ 1106/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 341 от 11.11.2011 г. по гр.д.№ 992/2010 г. на ВКС, І г.о., решение № 815 от 15.02.2011 г. по гр.д.№ 1713/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр.д.№ 3972/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 445 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1733/2010 г. на ВКС, ІV г.о.

По останалите въпроси се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Въпрос № 1 в изложението към касационната жалба на В. К. Ж. е свързан с решаващия извод на въззивния съд, че по действащия СК от 2009 г. паричните влогове са изключени от режима на съпружеската имуществена общност и представляват лично имущество на съпруга-титуляр, независимо от това дали придобиването им е резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, затова когато придобито имущество е заплатено със средства от влог на единия съпруг презумпцията на чл.21, ал.3 СК е опровергана и е налице трансформация на лично имущество. Оттук въззивният съд е извел и следващия извод – че когато влогът е съвместен на двамата съпрузи, наличността по него представлява лични средства на двамата съпрузи и обуславя съответната трансформация по чл.23 СК. С този втори извод е свързан и въпрос № 2 в изложението към жалбата на В. Ж., както и въпрос № 2 от изложението към жалбата на Г. Я..

Обобщени и уточнени от състава на ВКС съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите добиват следния вид: Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на СК от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг или от съвместен влог, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по съответния влог. Затова въпросът е обуславящ по смисъла на приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Налице е и специалното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие между приетото от въззивния съд и Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. по тълк.д.№ 2/2022 г. на ВКС, ОСГК.

Предвид изложеното, по поставения въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,