Определение № 60557 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4112/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Г. и Г. Д. Г., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат И. А., срещу решение №V-109 от 10.08.2020 г. по в. гр. дело №1189/2019 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение № 60 от 08.03.2019 г. по гр. дело №455/2018 г. на Районен съд – Айтос за прогласяване нищожност на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД /поради невъзможен предмет/ договор за дарение, обективиран в НА № 8, т.I, д. № 11 от 26.01.1975 г. на Районен съд Айтос, с който Д. Г. Д. е дарил на Н. Д. В. стая и кухня в западната страна на първи етаж със западно изложение, със самостоятелен вход от източна страна на жилищната сграда за първи етаж, изградени в дворно място, съставляващо поземлен имот № 3431 в кв.201 по плана на [населено място], при граници: от двете страни - [улица], ... и ..., с реално ползване на югозападната част от него, за който поземлен имот е отреден УПИ ... в кв... по плана на [населено място], целият с площ от 378 кв.м. Съгласно посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, въззивното решение се обжалва и в частта, с която е обезсилено решение № 60 от 08.03.2019 г. по гр. дело №455/2018 г. на Районен съд Айтос за признаване за установено по отношение на Н. Д. В. и В. В. Н., че Г. Д. Г. и Н. Д. В. са съсобственици всеки на по 1/4 ид.ч. от дворно място, съставляващо поземлен имот № ... в кв.... по плана на [населено място], при граници: от двете страни- [улица], ... и ..., с реално ползване на югозападната част от него, за който поземлен имот е отреден УПИ ... в кв.... по плана на [населено място], целият с площ от 378 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 8 кв.м. - придаваемо място, при гpaници на УПИ: от двете страни- улица, УПИ ..., УПИ ... и УПИ ...- за жилищна сграда и поща, ведно с 1/2 идеална част от първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищнa сграда със самостоятелни входове за всеки етаж, с площ от 67,20 кв.м., при граници на целият етаж: от четири страни външни зидове, както и ведно със съответните идеални части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж върху терена, по силата на наследствено правоприемство по чл.5, ал.1 ЗН.

Ответниците Н. Д. В. и В. В. Н., двете от [населено място], чрез пълномощника си адвокат Ж. А., оспорват касационната жалба.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо. Районният съд се е произнесъл по два иска, които не са били предявени от ищците. Първият от тях е за нищожност на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД /поради невъзможен предмет/ на договор за дарение, обективиран в НА № ..., т..., д. № ...от 26.01.1975 г. на Районен съд Айтос, с който Д. Г. Д. е дарил на Н. Д. В. стая и кухня в западната страна на първи етаж със западно изложение, със самостоятелен вход от източна страна на жилищната сграда за първи етаж, изградени в описания по-горе недвижим имот. Ищците са се позовали на нищожността на този договор поради невъзможен предмет, но единствено като възражение по делото, изключващо правата, които ответниците черпят от тази сделка. Правилно районният съд е разгледал това възражение в мотивите си, но не е следвало да постановява нарочен диспозитив по него, тъй като съгласно чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на търсената защита и съдействие се определя от страните. Вместо да разгледа действително предявения иск от ищеца Г. Г. срещу ответниците Н. В. и В. Н., с предмет установяване право на собственост на ищеца върху 1/4 ид.ч. от процесния първи етаж на къщата, съдът е постановил диспозитив, с който е признал по отношение на ответниците Н. В. и В. Н., право на собственост на ищеца Г. Г. и ответницата Н. В. върху 1/4 ид.ч. от дворното място за всеки от тях, както и по 1/2 ид.ч. от първия жилищен етаж от къщата. Такъв иск също не е предявен. В тази част първоинстанционното решение също е недопустимо.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Необходимо ли е предявяването на изричен иск за прогласяване нищожност на договор за дарение, от който зависи произнасянето по главен иск или е достатъчно нищожността да се релевира чрез възражение и/или правно твърдение. Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността по правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността, само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност.

2. Допустимо ли е въззивният съд да преквалифицира исковете като главни и евентуални извън волята на страните и на това основание да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо, поради обстоятелството, че не съответства на така определената правна квалификация.

С оглед твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е посочена и противоречива практика на ВКС – решение № 130 от 14.07.2016 г. по гр. дело № 150/2016 г. на 4 г.о., решение № 33 от 02.07.2015 г. по гр. дело № 3903/2014 г. на І г.о., определение № 336 от 28.04.2016 г. по т.д. № 2524/2015 г. на 2 т.о., решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр. дело № 1450/2010 г. на І г.о., решение № 245 от 17.01.2020 г. по гр. дело № 4908/2018 г. на 3 г.о., решение № 305 от 27.04.2009 г. по гр. дело № 5803/2007 г. на 4 г.о., решение № 202 от 27.02.2015 г. по т.д. № 4123/2013 г. на 2 т.о.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №V-109 от 10.08.2020 г. по в. гр. дело №1189/2019 г. на Бургаския окръжен съд в обжалваните части.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.

Повдигнатите въпроси са правноирелевнтни, защото не са обусловили изхода на делото. Това е така, защото с въззивното решение в обжалваните части е прието, че първоинстанционното решение е недопустимо поради произнасяве по непредявени искове, т.е първоинстанционният съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищците защита. По този начин е съобразена задължителната практика на ВКС за това, че съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от ищеца с основанието и петитума на иска и при решаването на делото по същество въззивният съд прилага материалния закон като сам определя правната квалификация на предявените искове и на насрещните права, възраженията, репликите и т.н. на страните. В този смисъл са ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 86 от 15.07.2014 г. по гр. дело № 1515/2014 г. на ІІ г.о., решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. дело № 212/2011 г. на ІV г.о., решение № 30 от 10.02.2014 г. по гр. дело № 592/2012 г. на ІV г.о. и др.

Съобразно изхода на спора, на ответниците не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като това ще стане с решението по същество на спора с оглед крайния му изход.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.