Определение № 227 от 18.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6809/2014 г.
ВКСII гражданско отделение18.12.2014 г.докладчик Пламен Стоев
Диспозитив
О с т а в я б е з р а з г л е ж д а н е касационна жалба вх. № 4786 от 25.07.2014 г. подадена от С. И. Б. и М. И. Б. от [населено място] паланка срещу въззивно решение № 161 от 19.06.2014 г. по гр. д. № 260/2013 г. на Окръжен съд – Сливен. П р е к р а т я в а производството по гр. д. № 6809/2014 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. О с ъ ж д а С. И. Б. и М. И. Б. от [населено място] паланка да заплатят на Р. Х. К. от [населено място], Х. Х. К. от [населено място] и А. Х. К. от [населено място] паланка сумата от 500 лв. /петстотин лева/ разноски по делото. О п р е д е л е н и е т о може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 4786 от 25.07.2014 г. подадена от С. И. Б. и М. И. Б. от [населено място] паланка чрез адв. Г. М. срещу въззивно решение № 161 от 19.06.2014 г. по гр. д. № 260/2013 г. на Окръжен съд – Сливен. С посоченото решение е отменено решение № 1213 от 06.02.2013 г., постановено по гр. д. № 1783/2012 г. на Районен съд – Сливен и е отхвърлен предявения от жалбоподателите иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР / в редакцията до ДВ, бр. 49 от 2014 г./ за признаване за установено, че имотната граница между УПИ XI -290 и УПИ X.-290 е неправилно заснета и нанеса. Ответниците по касационната жалба я считат за неоснователна и молят същата да не бъде допусната до касационно обжалване. Претендират разноски. Настоящият състав на Върховния касационен съд, II г.о., констатира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена / чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК/. Цената на иска се посочва от ищеца. Въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебното от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, арг. чл. 70, ал. 1 ГПК. В конкретния случай, в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК с исковата молба ищците са посочили цена на иска в размер на 450 лв., като към исковата молба е представено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот /лист 8 от гр.д. 1783/2011 г. на Районен съд - Сливен/ в размер на 4732,10 лв., върху която е определен размерът на дължимата държавна такса. Въпросът за цената на иска не е повдиган до първото по делото заседание, т.е. цената на иска е под законоустановения минимум от 5000 лева, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК. Ето защо, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторите С. И. Б. и М. И. Б. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касационната жалба Р. Х. К., Х. Х. К. и А. Х. К. сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 500 лв.. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.