Определение № 189 от 15.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 611/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от М. Н. П. в качеството й на ЕТ „М. П.“, [населено място], чрез адв.В.П. срещу определение №387/07.02.2020г., постановено по ч.т.д. №445/2020г. на Апелативен съд–София, с което е потвърдено определение от 15.01.2020т. по т.д.№212/2019г. на ОС-Монтана. С първоинстанционното определение е прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК вр. чл.621 ТЗ производството по молба на длъжника ЕТ „М. П.“, [населено място] за откриване на производство по несъстоятелност. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на закона и необосновано. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационният жалбоподател сочи следните процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения и доказателствени искания на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?“ и „2. След дадени указания за отстраняване на нередовност, в разрез със закона ли се явява направено доказателствено искане за отстраняване на същата тази нередовност в хипотезата на неналично, но относимо и задължително за прилагане доказателство у молителя и несъмнено находящо се у трето /безспорно известно/ лице?“. По отношение на първия въпрос поддържа основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК, а по отношение на втория въпрос твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага доводи и за очевидна неправилност на обжалваното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по молба на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност, въззивният съд приема, че съгласно разпоредбите на чл.628, ал.3 ТЗ и чл.78, ал.2 ДОПК условие за допустимост на молбата е прилагането към нея на уведомление по чл.78 ДОПК и доказателство за получаването му от НАП. Доколкото в конкретния случай молителят не е приложил към молбата си доказателство за получаване на уведомлението по чл.78 ДОПК от НАП, производството е недопустимо, както и направеното доказателствено искане за изискване от съда на доказателства от НАП. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият поставен от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е относим към всяко едно въззивно производство, доколкото се отнася до задълженията на въззивния съд, като няма спор в съдебната практика, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по възраженията и доводите на страните и да формира собствени правни изводи по спора след анализ на доказателствата по делото. В конкретния случай въззивният съд е постановил мотивиран съдебен акт, като се е произнесъл по спорния въпрос след анализ на доказателствата и обсъждане на доводите на жалбоподателя. Жалбоподателят не сочи кои конкретни негови възражения не са обсъдени от въззивния съд, респ. кои от доказателствата по делото не са взети предвид при постановяване на обжалваното определение. Поставеният от жалбоподателя втори процесуално-правен въпрос не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обуславящ за правните изводи на въззивния съд. Съдът не е стигнал до извод за недопустимост на производството по чл.625 ТЗ поради неизпълнение на указанията на съда от страна на молителя, а е изложил изрични мотиви, че производството е недопустимо поради изначалната липса на приложено към молбата на длъжника доказателство за получаване от НАП на уведомление по чл.78 ДОПК, което е условие за образуване на делото и разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. В контекста на изложеното, поставеният въпрос за допустимостта и относимостта на доказателствено искане във връзка с дадени указания за отстраняване нередовност на исковата молба, не е значим за изхода на делото. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Не е налице и основанието за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от частния жалбоподател доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение