Определение № 1 от 04.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4370/2015 г.
ВКСIV гражданско отделение04.01.2016 г.докладчик Велислав Павков
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 226/14.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 263/2015 г. от състав на Окръжен съд – Русе в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. Д. Д. против Т. М. Й., М. Х. Ч. – Й., Г. Т. Б. и [фирма] за прогласяване нищожността на договора, сключен с нотариален акт № ***, т.**, рег. № *****, д.№ 1303/200* г. на нотариус Г. Г., за учредяван на договорна ипотека. Указва на Т. Д.Д. да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 304, 96 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внесената държавна такса, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Д. против решение № 226/14.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 263/2015 г. от състав на Окръжен съд – Русе. От ответниците по касационната жалба е постъпил писмен отговор само от [фирма], с който се оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на окръжен съд е потвърдил решение на първоинстанционен съд, с което е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД договор за продажба на недвижим имот, поради липса на съгласие. В тази част, решението на въззивния съд е влязло в сила, като необжалвано от страните. В частта, с която въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд, с която е прогласена нищожността и на последващия договора за продажба договор за учредяване на договорна ипотека, като е отхвърлил предявения иск, решението е обжалвано с настоящата касационна жалба. За да достигне до горния извод, въззивният съд е приел, че договора за учредяване на договорна ипотека, по който учредител е и приобретателя по договора за продажба, прогласен за нищожен, е действителен, тъй като третото лице – ответникът по касация [фирма], е трето добросъвестно лице, което не е знаело за оттеглянето на пълномощието, по което е сключен първоначалния договор за продажба на имота. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата – касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Сочения правен въпрос е, нищожната покупко-продажба може ли да направи собственик купувача и последния валидно и действително може ли да сключва последваща договорна ипотека за същия имот. Представени са решения №16/03.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 5298/2012 г. на Районен съд – Русе и от 15.04.2013 г. по гр.д.№ 2443/2010 г. на Районен съд – Ловеч, с които е прието, че договорната ипотека в подобен случай също е нищожен договор. Налице е противоречиво разрешаване от съдилищата, предвид приетото то въззивния съд в настоящия случай, поради което е налице касационното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване следва да се допусне. Водим от горното, състава на ВКС