Определение № 5094 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3795/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 6564 от 03.06.2026 г., подадена от Л. Н. К. чрез пълномощника адв. В., и частна касационна жалба вх.№ 7640 от 25.06.2026 г. от М. К. К. и И. П. Д.-К. срещу определение № 515 от 12.05.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 313/2026 г. по описа на Окръжен съд – Русе, потвърждаващо определение № 503 от 03.02.2026 г. по гр.д. № 715/2022 г. на РС – Русе, с което е оставена без уважение молбата на Л. К. за допълване на определение № 81 от 08.01.2026 г., постановено по същото дело, за присъждане в нейна полза на разноски в размер на 338,93 лв. по в.гр.д. № 334/2019 г. по описа на ОС - Русе, разноски в размер на 15 лв. по в.ч.гр.д. № 750/21 г. по описа на ОС - Русе, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. В. за предоставена безплатна правна помощ на Л. К. по в.гр.д. № 334/2019 г. и по в.ч.гр.д. № 750/21 г. по описа на ОС - Русе и на отделно адвокатско възнаграждение по гр.д. № 2204/2018 г. по описа на РС - Русе.

В жалбата на Л. К. се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради противоречие с процесуалния закон. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи наличие на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

1. Какви са последиците за ищеца при отказ от предявен иск за неговата отговорност за разноски?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да отговори на всички оплаквания, заявени във въззивната жалба?

Ответниците по жалбата М. К. К. и И. П. Д.-К. изразяват становище за неоснователност на жалбата. Те обжалват постановеното от въззивния съд определение в частта, с която са осъдени да заплатят на адв.В. възнаграждение от 2600 лева общо. Тази жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Въззивният съд не е бил сезиран с жалба срещу първоинстанционното определение от тези страни и не се е произнасял по правилността на определението в осъдителната му част. Подадената от тях жалба не е администрирана от районния съд, който е приел, че представлява недопустимо искане за изменение на определението по чл.148, ал.1 ГПК и е постановил разпореждане за връщането й, което не е влязло в сила (частната жалба срещу разпореждането не е администрирана).

Частната касационна жалба на Л. К. е допустима. Постъпила е в предвидения от закона срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена против подлежащо на обжалване определение.

За да се произнесе по наличието на основания за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното:

С потвърденото от въззивния съд определение е прието, че предвид прекратяването на производството по гр.д. № 715/2022 г. на РС – Русе ответниците имат право на част от направените от тях разноски, но само тези, които се дължат на тяхното процесуално поведение. По тези съображения, които са възприети от въззивния съд, е оставено без уважение искането на ответниците за осъждане на ищцата да им заплати разноските по в.гр.д. № 334/2019 г. и по в.ч.гр.д. № 750/21 г. по описа на ОС – Русе, приключили с обезсилване на обжалваните актове поради процесуални нарушения на първата инстанция. Прието е, че разноските по тези дела не са по причина поведението на ищците.

По искането за заплащане на възнаграждение на адв.В. по чл.38 ЗА е прието, че му се дължи едно общо възнаграждение по гр.д. № 2204/2018 г. и по гр.д. № 715/2022 г. на РС – Русе, тъй като предмет на производството били едни и същи искове, като същото е определено на 2400 лева за двете дела. За производствата по в.гр.д. № 334/2019 г. и по в.ч.гр.д. № 750/21 г. по описа на ОС – Русе е прието, че не му се дължат разноски по съображенията, изложени относно държавната такса по тях.

По допускане на касационното обжалване. При тези данни настоящият състав приема, че е налице основание за допускането на касационно обжалване на определението на въззивния съд по първия поставен от частните касатори въпрос, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о., решение № 189 от 2.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о. В тях се приема, че страната, която е получила неблагоприятно за нея решение или производството по предявен от нея иск е прекратено, дължи съгласно чл.78 ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото.

По частната касационна жалба. Съгласно трайната практика на ВКС отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. Отговорността е обективна и се дължат реално направените разноски. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Правилото е, че се присъждат всички разноски, които са направени, въз основа на доказателствата по делото за тяхното извършване. Ищецът е дал повод за завеждане на делото, поради което ответникът е направил разходи, за да осигури защитата си. Неправилно въззивният съд е потвърдил обжалваното определение, с което е отхвърлено искането на Л. К. за осъждане на ищците да й заплатят разноските, направени по в.гр.д. № 334/2019 г. и по в.ч.гр.д. № 750/21 г. по описа на ОС – Русе. За образуването на тези въззивни дела тя е заплатила държавна такса в размер на 338,93 лева по първото и 15 лева по второто дело. Тези разноски са в причинна връзка с предявения срещу нея иск, затова при прекратяване на делото те й се дължат от ищците. И по двете дела са представени списъци по чл.80 ГПК и е направено искане за присъждане на разноските. Сумата се дължи в равностойността й от 180,96 евро.

Дължи се и възнаграждение на адв.В., който е предоставил на ответницата по иска безплатна правна помощ по всяко от двете дела и е направил искане за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Отделно възнаграждение му се дължи и по гр.д. № 2204/2018 г. на РС – Русе. Адвокатът има право на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, когато е оказал безплатна правна помощ в някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1, т. 1–3 ЗА и насрещната страна носи отговорност за разноски съобразно изхода на делото. Това правило се прилага за всяка съдебна инстанция, тъй като възнаграждението се дължи за реално осъществената пред съответната инстанция защита. При определянето на възнаграждението съдът следва да съобрази фактическата и правната сложност на делото и обема на извършената от адвоката работа. От значение също така са и следните обстоятелства: предметът на спора и материалният интерес; сложността на фактическите твърдения; наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на процеса; видът и обемът на търсената съдебна защита; изготвените жалби, отговори, писмени защити и становища; участието в открити съдебни заседания; проведеното доказване и необходимостта от анализ на доказателства; действително вложените процесуални усилия и др.под.

Като ориентир за дължимите размери следва да се съобрази и действащата към приключване на устните състезания редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр.41 от 23.05.2017 г.). Цената на иска съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК е 48584,40 лева. За исковите производства (гр.д. № 2204/2018 г. на РС – Русе и в.гр.д. № 334/2019 г. на ОС – Русе) минималното възнаграждение се определя по правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата и възлиза на 1987,53 лева по всяко от двете дела. По в.ч.гр.д. № 750/21 г. на ОС – Русе минималният размер на възнаграждението съгласно чл.11 от Наредбата е 200 лева.

Като се съобразят посочените по-горе обстоятелства относно гр.д. № 2204/2018 г. на РС – Русе – осъществена защита по ревандикационен иск за недвижим имот с предявяване на насрещен иск; материален интерес 48584,40 лева; изготвяне на отговор на искова молба и насрещен иск; събрани писмени доказателства, заключение по съдебно-техническа експертиза, показанията на трима свидетели; участие на адвоката в четири съдебни заседания, възнаграждението на адв.В. следва да се определи на 2400 лева. За производството по гр.д. № 334/2019 г. на ОС – Русе, по което е подадена въззивна жалба от адв.В. и една молба, без да са събирани доказателства и без явяване в съдебно заседание, възнаграждението следва да се определи на 2000 лева. По в.ч.гр.д. № 750/21 г. на ОС – Русе, по което е подадена частна жалба от адв.В., възнаграждението следва да се определи на 200 лева.

Общо за трите дела възнаграждението е 4600 лева с равностойност 2351,94 евро. Тази сума ищците следва да заплатят на адв.В. на основание чл.38, ал.2 ЗА.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение