Определение № 50537 от 06.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1340/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния пълномощник на СНЦ БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ШАХМАТ – адв. Т. Д., срещу решение № 10017/15.02.2022 г. по в. т. д. № 1007/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 44/04.01.2019 г. по т. д. № 10635/2017 г. на СГС, ТО, І-22 състав, за осъждане на касатора да заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 40 от Наредба № Н-1 от 08.02.2007 г. за условията и реда за финансово подпомагане от МФВС на спортни дейности (отм.) на Министерството на младежта и спорта 395 468 лв. – незаконосъобразно и нецелесъобразно разходвани суми по Договор № 36-00-14 от 21.01.2014 г. и 289 072 лв. – незаконосъобразно и нецелесъобразно разходвани суми по Договор № 36-00-381 от 08.05.2014 г. В жалбата се съдържат доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост и материална незаконосъобразност на въззивното решение. Претендира се отмяната му като неправилно и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Поддържа се, че предоставените от ищеца финансови средства са разходвани съобразно нормативните изисквания, договорените условия и съгласно одобрения от министъра на младежта и спорта проект за финансиране. Част от него са били и приложените проформа - фактури, по които е било извършено плащането на исковите суми, а след извършването на експертна оценка, че направените от ответника разходи са целесъобразни и законосъобразни, министърът ги е утвърдил. Съдът неправилно е квалифицирал договорните отношения като такива за спонсорство, вместо да прецени, че се касае за административни договори. Необосновано и незаконосъобразно е приел, че при разходването на средствата са нарушени основни принципи на счетоводната отчетност и неправилно е уважил исковата претенция на това основание. Съдът не е обсъдил заключението на ССЕ за съответствие на първичните счетоводни документи и на извършеното счетоводно отчитане със закона. Неправилен е и изводът му, че спорните разходи са фиктивни, тъй като са извършени плащания с редовни документи и във връзка с турнири, които са реално проведени. За да достигне до тези изводи въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка, като не е отчел данните за извършения от ищеца цялостен предварителен и последващ контрол във връзка с целево предоставените средства, което води до заключение, че договорите са били надлежно изпълнени от ответника. Оспорват се като неверни и необосновани констатациите на съда, че договорите между БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ШАХМАТ И ЕВРОПЕЙСКИ ШАХМАТЕН СЪЮЗ и техните анекси са били изключени от доказателствения материал по делото пред първата инстанция, както и изводите, че двата договора за провеждане на съответните турнири по шахмат са подписани за ЕШС от лице без надлежна представителна власт. Превратно е обсъдено доказателството, изходящо от АБАНКА ДД, Любляна, по сметка в която са били преведени сумите в полза на ЕШС, относно титулярството върху същата сметка на ЕВРОПЕЙСКИ ШАХМАТЕН СЪЮЗ с централа в Швейцария, като не са съобразени редица доказателства, вкл. относно плащането на всички такси за турнири в периода 2011 – 2013 г. по същата банкова сметка в АБАНКА ДД, Любляна, чиято законосъобразност не е била оспорвана от Министерството, както и че тази сметка в тази банка е била предварително известна на всички длъжностни лица в ММС. Правят се оплаквания за необективна оценка както на писмените, така и на гласните доказателства, както и за неоснователно недопускане на поискани пред въззивната инстанция доказателства, съответно за неточно и непълно установена фактическа обстановка, в резултат на нарушаване на императивни разпоредби от ГПК. В тази връзка се сочат изводите на съда, базирани върху отделни части от решението на Спортния арбитраж в Лозана от 22.05.2017 г. и възприемането изцяло на изводите от доклада на АДФИ, от които съдът не е обвързан. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се моли да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решени по следните формулирани въпроси: 1/ Считат ли се за разходвани по предназначение (по смисъла на чл. 40, вр. чл. 33, ал. 1, вр. чл.30, ал. 5 от Наредба № Н-1 от 08.02.2007 г. за условията и реда за финансово подпомагане от МФВС на спортни дейности (отм.)) финансовите средства, предоставени от Министерството на младежта и спорта по Наредбата при условие, че са платени по начина и съобразно данните, посочени в приложените към одобрения проект документи? Въпросът е зададен, като разрешен от въззивния съд в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 2/ Какъв е правният ефект и значението на акта на министъра на младежта и спорта, с който е одобрил разходването на предоставените целеви финансови средства по Наредба № Н-1 от 08.02.2007 г. за условията и реда за финансово подпомагане от МФВС на спортни дейности (отм.)? Въпросът се поставя също с оглед допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 3/ Липсата на задължителен според ЗСч (отм.) реквизит във фактура, издадена от чуждестранно юридическо лице, прави ли отразената във фактурата стопанска операция документално необоснована? Поддържа се, че този въпрос е разрешен от съда при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - в противоречие с решение по т. д. № 478/2010 г. на II т. о. на ВКС. 4/ Кой е приложимият Закон за счетоводството към счетоводната отчетност на стопанските операции – този, който е действал към датата на извършването им или този, който е действал към датата на завеждане на исковата молба при условие, че на новоприетия закон не е придадено обратно действие? Излагат се доводи, че въпросът е разрешен в противоречие с практика на ВКС относно действието на материалноправния закон по време, като са посочени множество актове по чл. 290 ГПК, респ. допълнителното селективно основание е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 5/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани по реда на ГПК доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните; Може ли съдът да основе изводите си само на избрани от него доказателства? Твърди се, че по този въпрос също е налице противоречие с конкретно цитирана практика на ВКС, поради което е налице основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 6/ Допустимо ли е съдът да основе решението си върху фактически констатации и изводи, направени в мотивите на друг съдебен акт; Какви са пределите на действие на силата на пресъдено нещо и мотивите на влязло в сила съдебно решение ползват ли се с такава? Релевираното допълнително селективно основание по този въпрос отново е това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се посочват съответни решения по чл. 290 ГПК. 7/ За какви обстоятелства официалният удостоверителен документ се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК; Ползва ли се официалният удостоверителен документ с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на направените в него изводи? По отношение на този въпрос се твърди допуснато от въззивния съд противоречие с ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба – Министерство на младежта и спорта, чрез процесуалния си пълномощник – адв. П. М., с писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на решението до касационен контрол, както и основателността на оплакванията на касатора по същество. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. За да постанови обжалваното въззивно решение, след преценка на събраните доказателства и доводите на страните и като е констатирал, че исковите суми са били предоставени от ищеца на ответника за заплащане на такса за домакинство към Международната спортна федерация, съставът на въззивния съд е приел от правна страна следното: Предмет на спора са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 40 от Наредба № Н-1 от 08.02.2007 г. за условията и реда за финансово подпомагане от МФВС на спортни дейности (отм.), като претенцията на ищцовото министерство е за осъждане на ответника да му заплати незаконосъобразно и нецелесъобразно разходвани суми по Договор № 36-00-14 от 21.01.2014 г. за предоставяне на целеви финансови средства за провеждане на Европейско индивидуално първенство за жени в [населено място] и по Договор № 36-00-381 от 08.05.2014 г. за предоставяне на целеви финансови средства за провеждане на Европейски индивидуални купи по шахмат за мъже и жени в к.к. Албена и к.к. Златни пясъци. Съгласно чл. 6, т. 3 от Наредба № Н-1 от 08.02.2007 г. за условията и реда за финансово подпомагане от МФВС на спортни дейности (отм.) се предоставят финансови средства за провеждане на домакинства на европейски, световни и други международни първенства на територията на Република България. От посочената норма, както и от изискването на чл. 25, т. 1 от Наредбата следва, че финансово подпомагане могат да получат само домакинства, за които съответната международна федерация е възложила провеждането на състезанието, което се доказва със съответни писмени доказателства - договори, декларации, извлечение от спортния календар на международна спортна федерация и др. Според разпоредбата на чл. 40 от Наредба № Н-1 от 08.02.2007 г. (отм.) предоставените по тази наредба средства, които не са усвоени, не са разходвани по предназначение, не са отчетени съгласно изискванията на тази наредба или сключения договор или чието отчитане не е прието, се възстановяват в пълен размер ведно със законоустановената лихва. Този текст е пренесен и в новата Наредба № 1 от 08.05.2014 г. за финансово подпомагане на спортни дейности, като в чл. 21 е предвидено, че предоставените средства се възстановяват по бюджета на Министерството на младежта и спорта, когато: 1. не са усвоени и/или разходвани по предназначение; 2. не са отчетени съгласно изискванията на програмата или изискванията на сключения договор; 3. отчитането им не е прието. И двата договора за предоставянето на целеви финансови средства в чл. 8, ал. 1 и ал. 2 са предвиждали, че БФШ дължи връщане на предоставените средства, които са неусвоени или изразходвани от нея незаконосъобразно или нецелесъобразно. Спорът между страните е дали са налице предпоставките на чл. 8 от посочените договори, във връзка с чл. 40 от Наредба № Н-1 от 08.02.2007 г. за възстановяване на сумите поради нередности при изпълнение на договорите, с оглед установени документални несъответствия - представяне на фактури и преводни нареждания за плащане на суми по банкова сметка в Словения на юридическо лице в Щата Делауеър, САЩ, докато Европейският шахматен съюз е със седалище в Швейцария и няма банкова сметка в Словения; в предмета на спора са и въпросите относно включването на турнира „Европейски индивидуални купи по шахмат за мъже и жени Албена/Златни пясъци“ в официалния календар на Европейския шахматен съюз, относно наличието на легитимно сключен договор за провеждането му и дали са събирани такси от Европейския шахматен съюз; относно наличието на валидно сключен договор за турнира в [населено място], вкл. предвид разминаването между декларирани и отчетени суми (в свое писмо Европейският шахматен съюз е посочил, че за турнира в [населено място] му е била заплатена такса в размер на 15 000 евро, но не от ответника, а от физическото лице В. Ш., а от друга страна ответникът е отчел като платени 78 233,20 лв., което обстоятелство се отрича от ЕШС). Ответникът е оспорил исковете като недопустими, тъй като са подсъдни на административен съд с оглед разпоредбата на чл. 19а АПК и административния характер на договорите. Възразил е, че решението на Арбитражния съд в Лозана не трябва да се взема под внимание, защото не е задължително за българския съд. С писмо изх. № 09-00-4486/1 от 08.11.2013 г. ищецът е разрешил провеждането на процесните турнири и всички отчетени разходи са законосъобразни, целесъобразни и предварително одобрени от експертни комисии на министерството. Ищецът се е съгласил да финансира организирането на турнирите и не е имал забележки по тях, а ответникът не е имал задължение да проверява чия е сметката, по която ЕШС му е наредил да плаща. Св. В. Ш. е имал пълномощно и е подписал от името на ЕШС договора за провеждането на турнира в Златни пясъци и Албена, както и е представил съответни декларации, а ответникът се е съобразил с тяхното съдържание. Произнасяйки се по възраженията на ответника - настоящ касатор, съставът на въззивния съд на първо място е приел, че е компетентен да се произнесе по предявените искове и разпоредбата на чл. 19а АПК в случая е неприложима, т. к. процесните договори са подписани преди влизане в сила на уредбата относно административния договор в АПК /обн. ДВ, бр. 74 от 2016 г./. На следващо място въззивният съд е посочил, че договорите за финансово подпомагане по посочената по-горе Наредба са ненаименовани договори, които по своя характер са сходни с договор за спонсорство, при който спонсорираният получава определени средства, за да има възможност и евентуално да постигне резултати в областта на спорта. Тъй като средствата се предоставят от държавен орган е налице специална законова уредба с административни елементи и специален ред за предоставяне и отчитане на средствата. По съществото на спора съдът е формирал извод, че исковите суми, представляващи отпуснати средства за заплащане на такса домакинство към Европейския шахматен съюз, са незаконосъобразно разходвани, тъй като видно от издадените фактури и платежни нареждания, преценени в съвкупност със заключението на ССЕ, средствата не са разходвани в полза на легитимната международна спортна федерация - сдружението по швейцарското право „Европейски шахматен съюз“, а в полза на трето лице - дружество с ограничена отговорност „Европейски шахматен съюз“, което е регистрирано в офшорната зона в Щата Делауеър, САЩ. Според вещото лице по ССЕ така издадените от ЕШС фактури за плащане не носят всички реквизити по ЗСч - липсват данни за адреса на издателя на фактурите. Липсват и приложени платежни документи за платени от БФШ суми към ЕШС със седалище Белград, Сърбия и по сметка в банка „Credit Swiss“ – Швейцария, каквито са надлежната индивидуализация и банкова сметка на Европейския съюз по шахмат. Плащанията по двата договора от 17.01.2014 г. между БФШ и ЕШС са наредени в „АБанка ДД“ - Любляна, с получател ЕШС и посочен адрес на получателя: Коустал Хайуей 16192, Л., Делауеър. Съгласно обсъдените в установителната част на въззивното решение писмени и гласни доказателства, легитимната спортна организация ЕШС - Швейцария никога не е имала банкова сметка в Любляна, Словения. Съдът е посочил, че не кредитира показанията на св. С. Д., че не знаел дали ЕШС има банкови сметки в Словения, тъй като същият бил президент на ЕШС и не се занимавал с конкретика по договори и фактури, доколкото в случая именно той е подписал съдържателните и финансови отчети, представени в ММС по сключените с него договори за финансиране на турнирите, като представляващ и БФШ. От друга страна съдът е съобразил показанията на свидетеля Й. Д. - вицепрезидент и касиер на ЕШС, според които изпълнителният директор на БФШ към 2014 г. В. Ш. е платил „на ръка“ на 25.08.2014 г. на ЕШС сумата от 21 600 евро в брой, в които са включени и 15 000 евро за такси към ЕШС (вероятно такса домакинство за турнира в Пловдив, тъй като дължимата такса съвпада по размер). Заключил е, че този факт само потвърждава, че при провеждането на турнира са допуснати груби нарушения на Закона за счетоводството. По делото липсват данни, че това е сума, заплатена от ответника, но дори и да е така, за уважаване на иска е достатъчен фактът, че са нарушени основни принципи на счетоводната отчетност. Според уговореното между страните, ответникът дължи на ищеца връщане на предоставени средства, които са изразходвани незаконосъобразно, нецелесъобразно, при представяне на документи с невярно съдържание или противоречащи на Закона за счетоводството. Съдът е намерил, че в случая е нарушен чл. 3, ал. 3 ЗСч, тъй като липсва документална обоснованост - плащането е извършено по ненадлежна фактура и на лице, различно от визираното в договора. Нарушен е и чл. 9, т. 2 ЗСч, според който не се допуска счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки и несъществуващи разходи. Превеждането на сумите на нелегитимно дружество в офшорна зона очевидно е с цел присвояване на средства, като това се потвърждава и от решението на Спортния арбитражен съд CAS 2016/А/4812 относно изключването на БФШ, от показанията на свидетеля Й. Д., както и от писмата на ЕШС до ищеца и Агенцията за държавна финансова инспекция. В този смисъл следва да се има предвид също и докладът на АДФИ от 16.02.2016 г., изготвен след изискани документи както от страна на БФШ, така и от ЕШС, Швейцария - неоспорен от ответника, който съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК и е доказателство за извършените от агенцията и пред нея действия. Съдът е споделил довода на ответника, че решението на Спортния арбитражен съд в Лозана не е задължително за настоящия съд, но е съобразил, че същото създава СПН между ЕШС и ответника и затова следва да бъде ценено във връзка с останалите събрани по делото доказателства. Приел е, че това решение е в пълен унисон с установените от доказателствата релевантни за спора факти. Въззивният съд е изтъкнал, че за уважаване на иска е достатъчен фактът, че са нарушени базисни принципи на счетоводната отчетност и сумите са преведени на офшорно дружество в щата Делауеър /САЩ/, което няма нищо общо с ЕШС – Швейцария, чийто член е бил ответникът БФШ, като сумите са били отпуснати за домакинство именно на първенства, одобрени и договорени с тази организация. Съдът е приел, че макар и проведени, за турнирите не е имало валидно сключени договори, тъй като от страна на ЕШС договорите не са подписани от легитимирано лице. Св. В. Ш. от една страна не е имал право да подписва договорите поради липса на предвидени по устав правомощия за това, а от друга – липсва редовно упълномощаване от президента на международната федерация С. Д., който също не е имал право да взема еднолични решения за сключването на договорите с федерациите на страните-членки. Такова решение е следвало да бъде взето от борда на директорите на ЕШС. Дори да се приеме, че домакинството е било одобрено от ЕШС чрез св. С. Д., като основателни са преценени доводите на ищеца, че са налице основанията на чл. 8 от двата договора с ММС, вр. чл. 40 от Наредба № Н-1 от 08.02.2007 г. за условията и реда за финансово подпомагане от МФВС на спортни дейности /отм./ за възстановяване на сумите поради счетоводни нередности и недоказано редовно изпълнение от ответника. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. По отношение на първия формулиран въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът имплицитно е отрекъл тезата на касатора, че финансовите средства, предоставени от Министерството на младежта и спорта по Наредба № Н-1 от 08.02.2007 г. /отм./, които са платени по начина и съобразно данните, посочени в приложените към одобрения проект документи, са разходвани по предназначение по смисъла на Наредбата и не подлежат на връщане, тъй като е установил, че исковите суми са били преведени по сметка на неизвестно лице в САЩ, вместо в полза на ЕШС. Въпросът обаче касае изцяло правилността на така формирания извод, поради което не удовлетворява общото селективно изискване за достъп до касация съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед решаващата констатация на въззивния съд, че исковите суми не са заплатени в полза на съответната Международна спортна федерация, както е било предвидено в договорите, без значение за изхода от спора и затова необсъден от съда е вторият поставен от касатора правен въпрос относно правния ефект на даденото от министъра на младежта и спорта одобрение за разходването на предоставените целеви финансови средства по Наредбата. Следователно по отношение на този въпрос също не се установява наличието на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изцяло по правилността на решението е и третият формулиран в изложението по чл. 284, ал. 1 ГПК въпрос, дали непосочването на задължителен реквизит във фактура прави стопанската операция документално необоснована, поради което и по него липсва съответствие с чл. 280, ал. 1 ГПК. Във връзка с четвъртия въпрос следва да се посочи, че въззивният съд действително формално се е позовал на действащия понастоящем Закон за счетоводството. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се допусне исканото касационно обжалване. На първо място разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗСч е идентична с тази на чл. 4, ал. 3 ЗСч (отм.), което значи, че нормата е съществувала и съобразно приложимия по време закон. На следващо място разпоредбата на чл. 9, т. 2 ЗСч отчита действащи правни принципи, които са изрично нормативно закрепени с оглед изискванията за борба с водене на фалшиво счетоводство съгласно Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, по която Република България е страна. Предвид това, въпросът относно приложимия по време Закон за счетоводството няма нужното решаващо значение за изхода по конкретния правен спор, съгласно общото условие на чл. 280, ал. 1 ГПК. По поставените процесуалноправни въпроси също не се установява приложното поле на касационното обжалване. Съдът е обсъдил в пълнота събрания по делото доказателствен материал и е взел предвид установените от него обстоятелства при разрешаването на спора. Несподелянето на защитната теза на касатора не води до нарушаване на служебните задължения на съда при постановяване на съдебния му акт по същество, не е налице и твърдяното пренебрегване на доказателства, поради което по петия въпрос липсва противоречие с практиката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не съответства на данните по делото и въпросът под № 6 - дали съдът може да основе решението си върху мотиви от друг съдебен акт. В случая решението на Международния арбитражен съд в Лозана е посочено само като такова, което подкрепя вече формираните на базата на обсъдените доказателства изводи на съда. Липсва и противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно пределите на действие на силата на пресъдено нещо и дали мотивите на влязло в сила съдебно решение се ползват с такава. На последно място въззивният съд не се е произнесъл в смисъл, че официалният удостоверителен документ се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на направените в него изводи, поради което и последният формулиран от касатора въпрос не отговаря на изискването да е обусловил решаващата правна воля на съда за изхода на спора по конкретното дело. По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване се преценява като неоснователно. Ответникът по касация не е представил доказателства за сторените за настоящата инстанция разноски и такива не следва да се присъждат. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение