Определение № 1709 от 09.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4549/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на СУ “Климент Охридски“, [населено място], чрез адв.П. К., срещу решение № 154/25.08.2023г. по в.гр.д. № 354/2023 г. на Окръжен съд Ловеч, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените срещу училището от М. Т. Г. искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за отмяна на извършеното със заповед № 53/08.02.2023г. уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник директор на учебната дейност“. Касаторът заявява неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. В контекста на оплакванията по приложението на чл. 333, ал.4 КТ в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК поставя следните въпроси, за които се твърди да са разрешени в противоречие с ТР № 4/17.12.2013г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГК и с решение № 348/29.10.2014г. по гр.д.№ 3387/2013г., ВКС, ІV ГО: 1/ „Правилно ли е приложен материалния закон от ОС Ловеч, като е потвърдил първоинстанционното решение и е отменил уволнението, извършено със заповед на директора, позовавайки се единствено на приложението на разпоредбата на чл. 333, ал.4 КТ?“ 2/ „Правилно ли е приложен материалния закон от ОС Ловеч, който е приел, че уволненият учител се ползва от предварителната закрила по чл. 333, ал.4 КТ?“ 3/ “Правилно ли е приложен материалния закон от ОС Ловеч, който е приел, че въпреки посочения в чл.11 от браншовия КТД термин „мнение“, следва да се приеме неправилно изразяване и е приел, че закрилата по чл. 333, ал.4 КТ е приложима?“ 4/ “Правилно ли е приложен материалния закон от ОС Ловеч, който е приел, че закрилата по чл. 333, ал.4 КТ е приложима независимо, че в чл.11 от КТД е използван термина мнение по чл.10, т.3 от КТД?“ 5/ “Правилно ли ОС Ловеч приема, че даденото несъгласие на синдикалната организация е действително, като приема, че „макар да се установяват отстъпления от разписаната процедура по вземане на решение на СО, такова е формирано и е налице становище да не се дава съгласие за прекратяване на трудовия договор“, независимо, че не е спазена процедурата за формиране на мнение на ръководството на синдиката, че липсва представителна власт на лицето, положило подписа като председател, липсва подпис на секретар, не са спазени изискванията на чл. 9, т.4 от КТД?“ Насрещната страна по жалбата – ищцата М. Т. Д., чрез адв.С. Т., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да достигне до еднакви крайни изводи с първата инстанция за основателност на предявените искове по чл. 344, т.1 - 2 КТ, въззивната инстанция е възприела установената по делото фактическа обстановка, съгласно която: с допълнително споразумение №.../...г. към трудов договор №.../...г. ищцата М. Т. Г. е преназначена на длъжността „заместник-директор по учебната част“ в ответното училище; уволнена е от тази длъжност поради съкращаване в щата със заповед № 53/08.02.2023г. на директора на училището, връчена при отказ на 09.02.2023.; съкращаването в щата е реално; ищцата е член на синдикалната организация на СБУ към КНСБ при ответното училище; към датата на уволнението в сила е КТД за системата на предучилищното и училищно образование № Д01-269/06.12.2022г., подписан на 06.12.2022г. (вписан на 06.12.22г. в специалния регистър на „ИАТИТ", под №14 на осн. чл.53,ал.З КТ), в чл.10.т.3 от който е регламентирано, че при прекратяване на трудови правоотношения с работници и служители - членове на синдикалната организация, следва да се изисква „..предварително съгласие на съответната синдикална организация в образователната институция.", а в чл.11 – че синдикатите следва да изразят мнение по чл.10,т.З в срок до седем работни дни от деня, следващ получаването на искането; на 08.12.2022г. сутринта е проведено събрание на синдикалната организация на училището, на което е взето решение да не се дава съгласие за съкращаване на щата и да се гарантира защита в тази насока на синдикалните членове. Конкретно е разисквана и информация за предстоящо уволнение по тази причина на учителя М. Г.. След провеждане на събранието - следобеда, директорът е изпратил конкретно искане до синдикалната организация за даване на предварително съгласие за прекратяването на трудовия договор с ищеца. Изпълняващият длъжността председател Т.Д., е отговорила с писмо с вх.№ 154/08.12.2022г. от името на председателя (Т. Д.), като неин заместник, че такова съгласие не се дава и отговорът е предаден същия ден на директора. При така установеното, въззивният съд е приел от правна страна, че ищцата се ползва от закрилата по чл. 333, ал.4 КТ и за уволнението й е необходимо предварително съгласие на синдикалната организация. Последното е изведено след тълкуване разпоредбата на чл. 11 от браншовия КТД във връзка с чл.10, т.3 от същия, както и при сравнението им с разпоредбите на КТД за системата на предучилищното и училищно образование в Община Ловеч №ДВ-160/03.02.2021г., вписан под №7/08.02.2021г., в сила до 17.01.2023г., където в чл.9,т.4 е вписано, че се прекратяват трудовите правоотношения по чл.328, ал.1,т.2 и т.3 от КТ с работници и служители на синдикатите - страна по договора, след предварително съгласие на синдикалната организация в образователната институция, а в чл.10 е предвидено задължение на синдикатите в срок от седем работни дни от деня, следващ датата на получаване на искането, да представят в писмен вид становище по чл.9,т.4. Така съдът е достигнал до извод, че употребената в чл.11 КТД дума „ мнение“ не означава, че такова се изисква за уволнението, а че в указания в чл.11 КТД срок синдикалната организация следва да изрази позицията си – съгласна ли е или не с уволнението на съответния синдикален член. Предвид заявеното с писмо с вх.№ 154/08.12.2022г. съдът е заключил, че изискуемото предварително съгласие липсва, поради което и уволнението е незаконосъобразно. Съдът е намерил решението да не се дава съгласие за уволнението на ищцата за валидно взето, въпреки отклоненията в процедурата, доколкото същите не са повлияли върху същността му, а волята на синдикалната организация – за изразена от председателя й (предвид подписване на писмото от секретаря, но с отбелязване на качеството му на заместник) в съответствие с взетото решение. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Нито един от поставените от касатора въпроси не е правен в изяснения смисъл. По същността си това са питания за законосъобразността на фактическите и правни изводи на въззивния съд, на които не може да бъде даден отговор във фазата на допускане на касационно обжалване. Несъгласието на касатора с даденото в обжалваното решение тълкуване на релевантните разпоредби на колективния трудов договор, е основание за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и съответно е извън предмета на проверката по чл. 288 ГПК. Липсва общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. На адвокатския пълномощник на насрещната страна по касационната жалба се следва възнаграждение по чл. 38 ЗА за изготвяне на отговор на касационната жалба. Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер – този с Наредба № 1/09.01.2004г., не може да бъде приложено, предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C-438/22. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая, с оглед изяснените по – горе параметри на релевантните обстоятелства, настоящият състав определя на 500 лева следващото се на адв. Т. възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за изготвяне на отговор на касационната жалба. Така мотивиран, настоящият състав на Върховният касационен съд