Определение № 662 от 04.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 2455/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Илиев строй 80” ЕООД срещу определение №184 от 18.07.2019 г. по в.ч.т.д.№246/2019 г. на АС Велико Търново. С обжалваното определение е потвърдено определение №58 от 10.05.2019 г. по т.д.№203/2018 г. на ОС Велико Търново, с което е върната исковата молба на „Илиев строй 80” ЕООД, обезсилена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист, издадени по гр.д.№753/2017 г. на РС Горна Оряховица и е прекратено производството по делото. В жалбата се посочва, че определението е неправилно, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС относно броя на посещенията, които съдебния призовкар следва да осъществи и каква следва да бъде продължителността на издирване на лицето и направени ли са справки за адреса му в приложение на разпоредбата на чл.47 от ГПК, като се посочва, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищецът в производството по чл.422 от ГПК - „Илиев строй 80” ЕООД, е бил редовно уведомен за указанията на съда, дадени с разпореждане от 26.09.2018 г. – на 29.10.2018 г., чрез лично връчване на редовно упълномощения процесуален представител и съдебен адресат и на 09.04.2019 г. чрез залепване на уведомление по реда на чл.50, ал.4 от ГПК на входната врата на адреса на управление на дружеството, но в предоставения срок, продължен двукратно с по две седмици, указанията за внасяне на дължимата от ищеца държавна такса не са били изпълнени. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. В случая не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /изложените съображения за несъответствие на определението с постановени от ВКС решения не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право, а са свързани с правилността на съдебния акт, която обаче извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, каквато не се и твърди, не подлежи на проверка в настоящия стадий по селекция на касационните жалби/, поради което и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби - правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,