Определение № 1844 от 15.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3992/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 30 от 06.03.2023 г. по гр.д.№ 386/ 2022 г., с което е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 926/ 2021 г. и по този начин са отхвърлени изцяло исканията на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 42 188,28 лева, както следва: от М. П. Д. - сумата 1 814,09 лв., представляваща вноски на каса по разплащателна сметка в лева в „Инвестбанк“ АД, с титуляр М. П. Д.; и от А. И. К. - сумата 2 047,66 лв., представляваща вноски на каса по разплащателна сметка в лева в „Инвестбанк“ АД, с титуляр А. И. К.; сумата 29 438,03 лв., представляваща вноски на каса по спестовен влог в лева в „Инвестбанк“ АД, с титуляр А. И. К.; и сумата 8 888,50 лв., представляваща вноски и преводи от трети лица спестовен влог в лева в „Инвестбанк“ АД, с титуляр А. И. К. и е разпределена отговорността за таксите и разноските в производството. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя като основание за допускане на касационното обжалване материалноправните въпроси „Следва ли да намери отражение при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ/отм./ и § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ размерът на постъпили суми по банкови сметки на ответниците, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им?“ и „Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ, внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период?“. Според касатора тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответните страни М. П. Д. и А. И. К. оспорват жалбата. Считат, че по поставените въпроси обжалваното решение съответства на задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение по тълк.д.№ 4/ 2021 г., ОСГК, ВКС, поради което не следва то да бъде допуснато до касационно обжалване. Излагат и съображения за правилност на обжалвания акт. Съдът намира подадената касационна жалба за частично недопустима. Искът за отнемане на имущество от М. П. Д. е с цена 1 814,09 лв, тъй като това е размерът на търсената сума по смисъла на чл.69 ал.1 т.1 ГПК. Въззивните решения по граждански дела, постановени по искове с цена под 5 000 лв, не подлежат на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Затова в частта, в която е отхвърлено искането на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество от М. П. Д. на стойност 1 814,09 лв, касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане по същество. В останалата част жалбата е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е установил, че с решение № 91/ 20.01.202 г. на КПКОНПИ било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД Бургас уведомление от Окръжна прокуратура [населено място], че ответникът Д. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл.354а ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК и по чл.354в ал.1 вр с чл.20 ал.2 НК. Искането за отнемане на имущество било насочено към неналични пари в общ размер от 42 188лв. Поисканите за отнемане парични суми според КОНПИ представлявали „вноски на каса“ и „вноски на трети лица“. Не се твърдяло, нито се установявало същите да са налични в патримониума на проверяваните лица нито към момента на проверката, нито към момента на налагане на обезпечителните мерки. Съдът посочил, че на отнемане по реда на ЗПКОНПИ подлежи обособено, т.е. налично имущество, което съществува в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица. Имущество, напуснало патримониума на проверяваното лице не можело да бъде отнето от него, но ако се намирало у свързани лица, подлежало на отнемане от тях, а ако било отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежала паричната равностойност на отчужденото имущество, в случай, че отчуждаването било противопоставимо на държавата. В тежест на ищеца било да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период. След като по делото не било доказано придобиване и поискано отнемане на реално и налично в патримониума на ответниците имуществено право, не било възможно уважаване на исковата претенция. Няма основание така мотивираното въззивно решение да бъде допуснато до касационно обжалване в частта, в която касационната жалба е допустима. Поставените правни въпроси го обуславят, но нито са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Практиката по разрешаването на тези въпроси е уеднаквена с Тълкувателно решение № 4/ 18.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/ 2021 г., ОСГК, ВКС. Със задължително за всички съдилища тълкуване с него е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Прието е също, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на решението е разяснено, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва /освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина/ или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, не подлежат на отнемане. Същото е прието в обжалваното решение, поради което по формулираните правни въпроси не е налице нито допълнителното основание по т.1, нито това по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, като в тежест на касатора бъдат възложени таксите и разноските в производството. По изложените съображения Върховният касационен съд