Определение № 35 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 30/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд София-град и Софийския районен съд относно съда, компетентен да разгледа жалбата на Т. Й. Н., от [населено място], с която се иска обявяване на нищожността на мълчалив отказ на кмета на район Панчерево-Столична община да изпълни в едномесечен срок указания, дадени с влязло в сила съдебно решение №20111370/ 19.12.2023 г. по гражданско дело №11492/2021 г. по описа на Софийския районен съд, а именно да издаде заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху новообразуван имот с идентификатор 04234.6916.9200 въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на местност [заличен текст], землището на [населено място]. С определение, постановено в закрито заседание на 02.06.2025 г. по гражданско дело №1493/2025 г. Софийският районен съд на основание чл. 118, ал. 2 ГПК е прекратил образуваното пред него производство по жалбата на Т. Й. Н. и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд София-град, считайки, че компетентността по въпроса за действителността на оспорения мълчалив отказ на кмета на район Панчарево-Столична община следва да е на административните съдилища. Поради това е счел, че делото следва да се прекрати пред Софийския районен съд и да се изпрати на Административен съд София-град според предметната му компетентност. Административен съд София-град е образувал адм. д. № 6739/2025 г., приключило с определение № 23016/03.07.2025 г., с което на основание чл. 135, ал. 5 АПК е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Съдът е направил извод, че търсената от жалбоподателката защита е срещу волеизявление, което се окачествява като индивидуален административен акт, издаден по реда на ЗСПЗЗ, а за тези актове пар. 19, ал. 1 ПЗР на АПК регламентира специална родова подсъдност на гражданските съдилища. Доколкото не е налице изключението, предвидено в същата разпоредба, а именно-издателят на акта не е министърът на земедението и храните, то тя намира приложение в случая и определя като компетентен да разгледа правния спор районният съд по местонахождението на имота. Възникналият спор за подсъдност между Софийския районен съд и Административен съд София-град следва да бъде разрешен съгласно чл. 135, ал. 5 АПК от смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Сформираният настоящ смесен състав, за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно новелата на § 19, ал. 1 ПЗР на ЗИД на АПК /Обн., ДВ, бр. 39 от 20 май 2011 г., изм., бр. 58 от 18 юли 2017 г., изм. бр. 102 от 08. 12.2023 г./ индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. С цитираната процесуална разпоредба, в отклонение от общото правило на чл. 145, във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК, са въведени специални правила за родова подсъдност на дела с предмет – индивидуални административни актове, издадени по реда на ЗСПЗЗ и отказите за издаването им, с изключение на тези, постановени от министъра на земеделието и храните. Както е посочено и в Тълкувателно постановление № 2/03.04.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, волята на законодателя е да постави в компетентност на районните съдилища всички жалби срещу индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, независимо от техния характер, като изключение от този принцип е регламентирано единствено по отношение на тези актове, чийто издател е министърът на земеделието и храните, както и в хипотезите, когато актът по естеството си е по приложението на друг нормативен акт. В случая заявеното от жалбоподателката оспорване, видно от сезиращия й акт на стр. 14 от гр. дело № 1493/2025 г. по описа на Софийския Районен съд, касае нищожността на мълчалив отказ на кмета на район Панчарево, Столична община да издаде заповед на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Мълчаливият отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58 АПК и по правните си последици е напълно приравнен на изричния отказ да се издаде акт с исканото съдържание. Това обуславя приложимостта на пар. 19 ПЗР на АПК към процесния случай и определянето на районния съд като компетентен да разгледа повдигнатия правен спор. В случая нормата на пар. 19 ПЗР на АПК определя не само родовата, но и местната подсъдност, като сочи като компетентен да разгледа споровете по актове, издадени по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ районният съд по местонахождението на имота- в случая Софийският районен съд. Предвид изложеното компетентен да разгледа спора по заявената от жалбоподателката претенция за нищожност на мълчаливия отказ на кмета на район Панчарево-Столична община да издаде заповед на основание пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е Софийският районен съд, поради което делото следва да се изпрати на същия съд по подсъдност. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, настоящият смесен петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд