Определение № 50458 от 17.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1370/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

ЗК „Уника“ АД чрез юрисконсулт В. М. оспорва решение № 29 от 29.03.2022 г. по в.т.д. 19/22 г., Апелативен съд – Бургас, ТО, с което е потвърдено решение № 353 от 16.11.2021 г, по т.д. 611/19 г., по описа на ОС – Бургас, с което е осъден да заплати на ищеца „Профит икономикс“ ЕООД сумата от 97 232,30 лв, обезщетение за настъпило застрахователно събитие по договор за имуществена застраховка с полица № 181825Z0001/05-06.2018 г., измръзване към месец февруари 2019 г. на 2 860 дръвчета киви, както и разноски от 7 605 лв.

Твърди съществено процесуално нарушение, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, като поддържа, че искът бил недоказан съгласно правилата на чл. 154 от ГПК. Оспорва, че по делото са събрани доказателства, от които може да се направи извод, така както е направен от въззивния съд, че ищецът е установил наличието на измръзване на застрахованата реколта.

Счита, че и решението е необосновано, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. От събраните писмени доказателства не следвали изводите на съда. Твърди, че за състоянието, в което е установено, че са били растенията към 01.03.2019 г. следвало да има много по-дълъг период, за да са в това състояние, а не да е имало измръзване към декември 2018 – февруари 2019 г. Счита, че от заключението на вещото лице има данни за изсъхнали дървета, което означавало, че не били напоявани, а не измръзнали. Счита, че изводът на съда, че към момента на застраховането дръвчетата не били измръзнали не може да е обоснован, защото застраховката била обхващала 69,5 дка, а в този случай обхождането на всяко едно насаждение отнемало много време, като това било основание да се приеме, че изводът на въззивния съд е неправилен. При регистриране на щетата чрез телефонно обаждане, запис, от който се пазел, лицето, което обявило същата, говорело за няколко акта на измръзване. Счита, че основният спорен момент бил кога точно е настъпило измръзването, преди или след застраховането.

Моли да се отмени решението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Какви са последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес и представлява ли тя задължение за представяне от страните на доказателства или касае по-скоро обстоятелството каква правна последица съответно претендира страната като настъпила?

2. Удостоверяване на вещо лице – експерт на датата на настъпване на застрахователно събитие – погиване на насаждения вследствие на измръзване, в констативния протокол от оглед, предмет ли е на огледа, на изследването във връзка с настъпилото събитие и в компетенциите на вещо лице?

3. Следва ли при установяване момента на настъпване на събитие „измръзване на насаждения“, спорен за страните, да се изследват съответните специфики на растението, стадиите му на развитие, обстоятелствата, при които е възможно да настъпят тези последици, кога се проявяват, т.е. при какви температурни амплитуди е възможно съответното насаждение да измръзне, характерно ли е за културата възстановяването й след подобно събитие или е достатъчно събирането само на свидетелски показания на лица без специални знания?

Излага съображения, че е налице допълнително основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като счита, че постановените правни въпроси са разрешени в противоречие с определение № 140 от 20.03.2018 г. по ч.т.д. 726/18 г., I ТО на ВКС, определение № 127 от 16.03.2018 г. по ч.гр.д. 866/18 г., IV ГО на ВКС.

Освен това излага съображения за наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Счита, че решението е очевидно неправилно, основание за отмяна съгласно чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК.

Ответникът „Профит икономикс“ ЕООД чрез адв. С. К. оспорва искането за допускане касационно обжалване. Счита, че доводите са свързани с правилността на съдебното решение.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд за уважаване на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, въззивният съд е приел, че е налице сключен договор за застраховка, със срок на валидност 05.06.2018 г. до 04.06.2019 г., по силата на който ЗК „Уника“ АД е застраховал срещу загуба и щета конкретно имущество на „Профит икономикс“ ЕООД, а именно – „Застраховка на млади неплододаващи трайни насаждения“ – киви 69,45 дка, със срок от 05.06.2018 г. до 04.06.2019 г. и покрити рискове: градушка, буря, проливен дъжд, измръзване, осланяване. Съгласно Общите условия за застраховане на земеделски култури „Клауза млади неплододаващи трайни насаждения, чл. 4, застрахователят и застрахованият извършват оглед на насажденията преди сключване на застраховката, а резултатите се отразяват в предложението за сключване на застраховката. В случая такова предложение било регистрирано на 25.05.2018 г. В него било отбелязано, че на същата дата бил извършен оглед и изготвен опис с посочване вида култура – киви, местонахожения на насажденията, покрити рискове, площ 69,45 дка, застрахователна сума 3437,58 лв, обща застрахователна сума 238 740 лв и застрахователна премия. Въз основа на тези писмени данни, съдържащи се в документи, съставени от застрахователя и негов представител, е направен извод, че към началото на застраховката 5.6.2018 г. имуществото не е било увредено, включително и чрез измръзване. След като застрахователят бил се съгласил да застрахова насажденията, след оглед и съставяне на опис, това изключвало вероятността същите да са погинали вследствие измръзване на 01.03.2018 г. В този смисъл са и показанията на св. Г., който бил работил като експерт по селскостопански застраховки и бил извършил огледа. При огледа бил направил снимки, които бил предал на застрахователя със служебния фотоапарат и лаптоп. Възприети са показанията му, че не е имало данни за измръзване на насажденията.

Прието е, че щетата е заявена от св. Н. К., баща на представителя на застрахования, управителя на „Профит икономикс“ ЕООД, З. К.. Прието е, че показанията на Н. К. установяват, че щетата за измръзването била заведена писмено, след което бил проведен разговор с представител на застрахователя, който бил записан. Писменото заявелние не било представено. Прието е, че е направена фонографска експертиза на записа за заявяване на щетата и било установено съдържанието на заявлението на св. К., но не и датата на настъпване 01.03.2018 г. Прието е, че данните за заявяване на щетата са възпроизведени в електронно писмо на служител на застрахователя. Направен е извод, че застрахованият не бил посочил 01.03.2018 г. като датата на настъпване на застрахователно събитие и че застрахователят първоначално не е имал съмнения за датата на настъпване на застрахователното събитие.

Така въззивният съд е приел, че няма данни застрахованите млади насаждения да са били в увредено състояние към датата на сключване на договора за застраховка 5.6.2019 г., както и че заявената щета през февруари 2019 г. и констатирани към 1.3.2019 г. измръзнали 2860 бр, са обосновали извод за настъпване на застрахователно събитие. Така е обоснован извод за основателност на иска и заплащане на обезщетение за причинените вреди в посочения размер.

Допускането на касационно обжалване се извършва при предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.

Липсва соченото от касатора основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, очевидна неправилност на въззивното съдебно решение. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, това основание е налице тогава когато въззивният съд е приложил несъществуваща правна норма или съществуваща правна норма, в обратния й смисъл, както и ако решението е явно необосновано поради противоречие в мотивите или превратно обсъждане на доказателства. Също така, ако са допуснати съществени процесуални нарушения, които могат да се установят от прочита на самия акт, без да се извършва същинска проверка на правилността на решението. В конкретния случай, такива основания не се установяват и настоящия съдебен състав намира, че не е налице соченото основание.

По отношение на сочения първи правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че посоченият правен въпрос относно последиците за разпределение на доказателствената тежест, респ. недоказване на обстоятелствата, за които страните носят доказателствена тежест не е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС. Въззивният съд е приел, че ищецът е доказал настъпване на застрахователно събитие, като това е сторено чрез съвкупния анализ на всички ангажирани доказателства и с оглед твърденията и събраните доказателства от ответника, този извод не е разколебан или не е прието, че е съмнително осъществяване на твърдените факти. Въззивният съд е направил извод за наличие на отговорност на застрахователя поради наличието на сключен договор за застраховка по риска – измръзване на млади насаждения и е приел, че този риск е настъпил, с оглед изслушаната по делото експертиза, в срока на застрахователно покритие. С оглед последиците от приложимата правна норма, е прието, че застрахованият е установил, както наличието на поет застрахователен риск, така и настъпване на застрахователното събитие, последици, които претендира, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ. Въззивният съд, с оглед събраните по делото доказателства, е направил извод, че ищецът е доказал изгодните за него факти, чийто правни последици претендира. Изводите на въззивния съд не са в противоречие с трайната практика на ВКС, израз на която е например решение 80 от 30.5.2018 г. по гр.д. 2560/17 г., ВКС, IV го решение № 183 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 1387/2011 г., г. к., ІІІ Г. О. на ВКС.

По отношение на соченото основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, на първо място същото не е мотивирано от касатора и на второ място, при наличие на трайна практика по приложение на чл. 154 от ГПК, липсва основание същата да бъде осъвременена, тъй като не са налице предпоставките, предвидени в посочената, така както са разяснени в т. 4 то Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

По посочения втори правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че при приетите за доказани факти в процеса, застраховане на обекта на застраховка - специална земеделска продукция млади насаждения, след направен оглед от застрахователя, както и наличието на данни за заявяване на претенция за заплащане на обезщетение, в срока на действие на договора и установените температури в зимния период на действие на застраховката, през месец декември 2018 г., са дали основание на въззивния съд да приеме, че е настъпил застрахователният риск измръзване. В този смисъл, решението не е основано на едно единствено доказателство, а на съвкупната преценка на всички доказателства. Поради това мотивите на въззивния съд не са изградени единствено върху протокола, изготвен от застрахователя. Въззивният съд е приел след съвкупен анализ на доказателствата датата на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на събитието е приел, че е процес и не настъпва на една определена дата, а вследствие на промени в период от време, който период от време е в периода на действие на застрахователния договор между страните. Поради това не може да се приеме, че е разрешен посоченият правен въпрос и с него не е обосновано общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на третия поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че също не е обусловил решаващата воля на съда. Прието е, че доказването на измръзването и съответно негодността на младите насаждения, е установено с протокол, съставен от страните. Ето защо с поставените 2 и 3 правни въпроси, касаторът не е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване. Поради това не могат да се обсъждат и допълнителните основания.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска.

При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляващи направените разходи за процесуално представителство. Установено е, че между „Профит икономикс“ ЕООД и адв. С. К. е сключен договор за правна защита и представителство, в който е уговореното адвокатско възнаграждение от 2 600 лв, като видно от кредитен превод сумата е преведена по посочената в договора банкова сметка на адв. К.. Следователно е доказано извършването на разхода.

Върховният касационен съд на Р България