Определение № 327 от 25.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1031/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

ЗАД „Армеец“ обжалва решение № 156 от 24.02.2021 г. по т.д. 3019/20 г., с което е потвърдено решение № 2232 от 30.03.2020 г. по гр.д. 8612/18 г. по описа на СГС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на М. С. К. сумата от 30 000 лв, като обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ отм, от настъпилата смърт на брат му Т. М. Т. в ПТП на 10.05.2014 г. в [населено място], общ. Видин, виновно причинена от водач на л.а. Мерцедес Е 300 с ДК [рег.номер на МПС], чиято отговорност била застрахована при жалбоподателя за периода 31.10.2013 г. до 31.10.2014 г. ведно с лихвата върху главницата.

Излага съображения, че решението е неправилно поради това, че е необосновано, като на първо място не били съобразени доказателствата и какви факти се установяват с тях, като мотивира отменително основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. На второ място, неправилно била приложена нормата на чл. 52 от ЗЗД, така както е тълкувана с ТР 1/21.06.2018 г. по тълк.д. 1/16 г. на ОСГТК на ВКС, като подробно мотивира неправилността на решението. Сочи, че инцидентът, при който е твърдял М. К. да е претърпял болки и страдания от загубата на брат си, е настъпил преди постановяване на тълкувателното решение. Оспорва извода на въззивния съд, че не е приложима нормата на § 96 от ПЗР на КЗ.

Оспорва изводите за съпричиняване, като твърди неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Подробно мотивира неправилността на решението на основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК.

Моли да се отмени решението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС 4/61 и ППВС 5/69 г.

1.Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл. 493а, ал. 4 от КЗ с предявен иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ отм, респ. чл. 432 КЗ, е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във в времето?

2. Дали по иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от лица и извън кръга, очертан чрез ППВС 4/61 г. и ППВС 5/69 г., съдът е длъжен да изследва и обоснове изключителност на взаимоотношенията между ищеца и починалия, надхвърляща по съдържание общо приетото разбиране за съответната /родствена връзка.

3. При предявен иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ отм, респ. по чл. 432 КЗ, от лице по чл. 493а, ал. 4 от КЗ, в кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания, надхвърлят по интезитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интезитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение?

4. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС 2/84 г., извършена с т. 2 от ТР 1/16 г. на ОСГНГТК на ВКС, и прилага ли се последното при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смъртта на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС 4/61 г. и ППВС 5/69 г., когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.6.2018 г.

5. Ако преди постановяване на ТР 1/16 г. на ОСНГТК са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, преди постановяване на посоченото тълкувателно решение, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС 2/84 г., което е било действащо към момента на настъпването на последиците или да бъдат преценявани с оглед ТР 1/16 г. на СОНГТК.

6. Материално легитимирани ли са да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък лицата, посочени в Тълкувателно решение 1/16 г. на ОСНГТК, за случаите когато смъртта на близкия е настъпила преди 21.06.2018 г.

7. Даденото с т. 1 на Тълкувателно решение 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д. 1/106 г. на ОСНГТК на ВКС разрешение, следва ли да се прилага при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС 4/61 г. и ППВС 5/69 г., когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.06.2018 г.?

Мотивира допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК по въпроси 1-3.

По отношение на въпроси 4-7, мотивира основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПСК

Ответникът М. С. К. оспорва касационната жалба. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като поставените правни въпроси, не били във връзка с изложените от въззивния съд мотиви.

Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е в срок, подадена от легитимира да обжалва решението страна и в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд и да осъди, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, ЗАД „Армеец“ да заплати на М. К. сумата от 30 000 лв, обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че на 10.05.2014 г. било настъпило пътно-транспортно произшествие, при което е загинал Т. М. Т., брат на М. К.. Приел е, че е извършено противоправно нарушение от водача на автомобила, който е застраховал гражданската си отговорност при ЗАД „Армеец“ и от това противоправно поведение е настъпила смъртта на Т. Т.. Приел е, че спорен е въпросът за материално правната легитимация на М. К. и ако е, какъв е размерът на следващото се обезщетение за неимуществени вреди.

Преценен начинът, при който е настъпило пътно-транспортното произшествие. А именно, че водачът е управлявал лекия автомобил при скорост 78 кв/м, при ограничение от 50 км/ч. Велосипедистът е бил в алкохолно опиянение от 4,72 промила и не бил се съобразил със скоростта и движението на автомобила със собственото си движение. Когато велосипедистът бил започнал завой на ляво, автомобилът бил предприел спасителна маневра, навлезнал в насрещната лента. При тези треактории бил настъпил удар на 40-50 см в лентата на автомобила, който бил навлезнал с по-голямата си част в насрещната лента, довел до леталния изход на велосипедиста.

Въззивният съд е приел, че М. К. и Т. Т. са братя. От свидетелските показания било установено, че братята живеели с майка си, работели заедно, живеели заедно. Т. не бил женен. М. трудно преживял смъртта на брат си. Поради това съдът е приел, че връзката между М. и Т. е била много тясна, имали отношения, сравнявани от хората с отношения между близнаци, близки по възраст, живели заедно и непрекъснато били заедно. Братята били израснали без присъствие на втори родител, баща. От това обстоятелство съдът е направил заключение, че за двамата братя са възникнали условия за по-силна и различна от типичната между братята връзка, тъй като е следвало с взаимна помощ и подкрепа да живеят, в нетипични за подрастващите среда. Именно това заключение е дало основание на съда да направи извод, че е налице изключителност на отношенията. Отчетено е, че М. е преживявал трудно смъртта на брат си и бил потънал в скръб. Отчетена е възрастта на загиналия, както и икономическото състояние към момента на произшествието в държавата и е потвърден извода за следващо се обезщетение в размер на 45 000 лв.

След определяне на обезщетението, въззивният съд е направил извод, че следва да се намали, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради установено съпричиняване в противоправния резултат, дължащо се на поведението на Т. Т., като велосипедист. Отчетено е, че е управлявал велосипеда след употреба на алкохол, както и предприемането на ляв завой, без да се съобрази с всички условия на пътната обстановка и насрещно движещо се МПС и с непоследователно криволичещо движение при извършване на маневрата.

По отношение на § 96 от ПЗР на КЗ, въззивният съд е приел, че предвиденото ограничение не следва да се прилага. Изложени са мотиви, че нормата е в противоречие на правото на Европейския съюз, конкретно на чл.1, пар. 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО, на ЕП и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховка Гражданска отговорност, съгласно които са налице лимити за телесно увреждане. Тези лимити били транспонирани в чл. 266 от КЗ отм. Въззивният съд е позовал на тълкуването, съгласно решение С-277/12 г. на СЕС, съгласно което обезщетението за неимуществени вреди, не следва да се намалява под посочените размери. Така е счел, че нормата на § 96 от ПЗР на КЗ като противоречаща на правото на ЕС, следва да се остави неприложена.

Допускането на касационно обжалване се извършва, на основание чл. 280 от ГПК. С оглед извършената служебна проверка, на основание чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 от ГПК, не се установиха основания за допускане касационно обжалване.

По отношение на поставените правни въпроси от 1 до 3 включително, следва да се посочи, че правният въпрос относно материалноправната легитимация на пострадалите от пътно-транспортни произшестивя и кръгът от лица, които са легитимирани да получат обезщетение, е включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, като разрешението е обусловило изхода на спора. В случая въззивният съд, разглеждайки иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ отм., е приел, че ищецът е материалноправно легитимиран да получи обезщетение и е посочил размера на следващото се обезщетение. Именно тези изводи са значими в случая. Следва да се посочи, че не може да се приеме, че нормата на чл. 493 а, ал. 4 от КЗ е приложена от съда в случая. Но въпреки неточността в поставения правен въпрос, следва да се възприеме същият по посочения начин, а именно като разрешения по делото правен въпрос. В случая въззивният съд, разглеждайки доказателствата, в тяхната съвкупност, конкретно свидетелски показания, е направил извод, че отношенията между починалия и брат му са били изключителни, основани на взаимнапомощ и подкрепа, сплотени от отсъствието на един родител при отглеждането им, от общото съжителство, подкрепа в живота и работата, съвместна работа и общо ежедневие, като с оглед свидетелските показания е направил извод, че са ходели навсякъде заедно и предвид близката им възраст са ги нариличи „близнаци“. Приел е, че такава връзка е извън общоприетата връзка между братя, с оглед традициите в българското общество. По този начин е обосновал извод, че ще е справедливо претендиращият, преживял брат да бъде обезщетен за понесените неимуществени вреди, въпреки че не е сред лицата, на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди от смърт, така както е определено в ППВС 4/61 и ППВС 5/69. Макар и правните въпроси да формират общо основание за допускане касационно обжалване, то разрешението не е в отклонение от Тълкувателно решение 1/21.06.2018 г. по тълк.д. 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС. В посоченото тълкувателно решение Върховният касационен съд е разяснил, че право на обезщетение за причинените им неимуществени вреди имат лицата, посочени в ППВС 4/61 г. и ППВС 5/69 г. и по изключение, всяко друго лице, което е създало трайни, емоционални отношения с починалия, преживял е тежко неговата смърт, като болките и страданията му надхвърлят по интезитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, неимуществените вреди вследствие на смъртта на техния близък подлежат на обезщетяване на основание чл. 52 от ЗЗД. Така разясненото абстрактно правило, не може да има конкретни проявления, така както е формулиран третият поставен въпрос. Тези конкретни житейски обстоятелства, както е разяснено в посоченото тълкувателно решение, са различни, те се преценяват с оглед установените факти по делото чрез анализ на доказателствата.

Въззивният съд, спазвайки разясненията в посоченото тълкувателно решение, възприемайки установените факти в процеса, е направил заключение, че е налице близка, житейска връзка и в резултат на смъртта, причинена при пътно-транспортното произшествие, претендиращият е претърпял дълбоки болки и страдания, които е справедливо да бъде обезщетени.

По отношение на поставените въпроси 4, 6 и 7 относно действието по време на ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и приложимо ли е тълкуването, изразено в това решение в случаите, когато е настъпила смърт на родственик преди постановяването на посоченото тълкувателно решение, следва да се посочи, че въззивният съд е решил спора между страните, изхождайки от разясненията в посоченото ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Именно това разрешение е обусловило изхода на спора между страните. Но в случая, въззивният съд е изхождал от трайната практика на ВКС, съгласно която даденото задължително тълкуване на правна норма, с тълкувателно решение, в случай, че бъде изоставено с ново тълкувателно решение и се обяви за загубил сила предходен тълкувателен акт, означава, че се прилага новото тълкувателно решение. То ще бъде приложимо към всички спорове, които не са разрешени до този момент от съдилищата. Съдът е длъжен да приложи правната норма, приложима към съответното правоотношение, към момента на разрешаване на спора. Ако за тази правна норма е възникнало ново тълкуване, оповестено с ново тълкувателно решение, съдът следва да приложи тази правна норма, съобразно новото задължително тълкуване, дори да е прието след възникване на фактите, след като е по тълкуване на норма, приложима към процесното правоотношение и времево релевантна. В този смисъл, след като е приложил чл. 52 от ЗЗД, съгласно разясненията в ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд не се е отклонил от трайната и задължителна практика на ВКС. Поради наличие на трайна практика на ВКС по посочения правен въпрос, е изключено наличието на допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответника по касационната жалба следва да се възмездят от жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 1 500 лв.

По изложените съображения ВКС