Определение № 2577 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4560/2022 г.
ВКСI гражданско отделение18.09.2023 г.докладчик Ваня Атанасова
Диспозитив
ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 248 ГПК, по молба на П. И. И., определение № 1839 от 26. 06. 2023 г. по гр. д. № 4560/2022 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, като отменя същото в частта, с която П. И. И. е осъден да заплати на ответниците Ц. Н. В. и Х. Н. В. разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба срещу въззивното решение над сумата 700 лв. до сумата 1400 лв. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба, вх. № 7677/29. 06. 2023 г., от П. И. И., чрез адв. Л. К., ищец и жалбоподател пред касационната инстанция, за изменение на определение № 1839 от 26. 06. 2023 г. по гр. д. № 4560/2022 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените в полза на ответниците Ц. Н. В. и Х. Н. В. разноски за адвокатско възнаграждение до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с твърдения за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подаден е писмен отговор вх. № 9490 от 02. 08. 2023 г., от ответниците Ц. Н. В. и Х. Н. В., чрез адв. С. М., с който се поддържа недопустимост, евентуално – неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от легитимирани лица, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (определението по чл. 288 ГПК е обявено на 26. 06. 2023 г., а молбата е подадена на 29. 06. 2023 г.). Разгледана по същество, молбата е основателна. Възражението на П. И. И. по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено своевременно. Предвид обстоятелството, че за администриращия касационната жалба съд и за ВКС не съществува задължение за изпращане на подадените отговори по чл. 287 ГПК и приложенията към тях на жалбоподателите и че пред ВКС не е провеждано открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е заявено в първия възможен момент – в предоставения от съда едноседмичен срок за становище по молбата по чл. 248 ГПК. Разгледано по същество, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Уговореното и платено от ответниците по иска и по касационната жалба адвокатско възнаграждение от 1400 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба е прекомерно. Общият размер на защитения имуществен интерес на ответниците по предявените срещу тях искове за собственост върху 7/18 ид.ч. от процесния имот възлиза на 2493, 63 лв. съгласно данъчната оценка (7/18 от 6412, 20 лв.). Изготвен е общ отговор на касационната жалба от името и на двамата ответници, с който от името на двамата са изложени съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към 17. 10. 2022 г. (сключване на договора за правна защита и съдействие), минималният размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба възлиза на 500 лв. Преценявайки тези обстоятелства, фактическата и правна сложност на делото, обема и сложността на извършените от ответниците и пълномощника им процесуални действия, настоящият състав намира, че от платеното от ответниците по касационната жалба възнаграждение в размер на 1400 лв. следва да им се присъди, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 700 лв. (по 350 лв. на всеки от тях). Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
Цитирани разпоредби
9- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 280 ГПК
- чл. 287 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 7, ал. 2, т. 2
- чл. 9, ал. 3