Определение № 486 от 06.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3983/2015 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по жалба (наречена уточняваща молба) вх. № 2697/14.04.2015г. на Т. П. С. против въззивно определение № 179 от 27.03.2015г. по в. ч. гр. дело № 177/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 259 от 28.01.2015г. по гр. дело № 3822/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба му вх. № 5410/24.02.2014г. за възстановяване на срока за обжалване на определение № 221 от 21.01.2014г. по гр. дело № 3822/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 34623/14.12.2013г. на Т. П. С. против Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.11.2013г. по изп. дело № 20118210400501 по описа на ЧСИ П. И. с район на действие Окръжен съд [населено място]. В изложение вх. № 4226/12.06.2015г. и допълнително изложение без дата, жалбоподателят излага съображения и поставя въпроси по приключило производство по чл. 135 ЗЗД и такова по чл. 108 ЗС, които нямат връзка с предмета на обжалваното определение отнасящ се до отказ на съда да възстанови срок за обжалване на друго определение в производство по чл. 66 ГПК. Жалбоподателят се позовава на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК в трите хипотези, без изложени съображения по приложението им във връзка с предмета на обжалваното определение и без да е представена съдебна практика, като основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът А. Бузи К. - Б. чрез пълномощник адв. К. Пловдивска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване, поради липса на изведен правен въпрос съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК и на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Развити са и съображения в подкрепа правилността на обжалвано определение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. Изложението и допълнително такова, което не съдържа въпроси, освен цитиране разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК в трите хипотези не покрива изискванията за допускане на касационно обжалване въведени с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Производството по допускане на касационно обжалване е ориентирано към селектиране на касационната жалба по значимост на въведен в предмета на делото правен въпрос от значение за формиране на правната воля на съда за изхода на спора. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК поставя изискване като общо основание за допускане на касационно обжалване наличието на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното делото. Липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, изключва възможността обжалваното определение да бъде допуснато до касационно разглеждане. В този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. ОСГТК ВКС. Изложението не покрива посочените критерии като основание за допускане на касационно обжалване. Същото не засяга правните изводи на съда, дали основание за оставяне молбата на жалбоподателя за възстановяване на срока без уважение, поради което жалбата не следва да се допусне до касационно разглеждане. Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски, по което съдът не се произнася, поради липса на доказателства в настоящето производство страната да е направела разноски. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.