Определение № 280 от 09.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5571/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. П. В. и К. П. В. от [населено място] с пълномощник адв. Кр. Д., срещу решение №5801 от 13.07.2015г по гр.дело № 3704/2008г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от от 04.06.2008г на по гр.д № 12715/2007г на СРС, е уважен изцяло в предявения размер от 7545,50 лв иск на основание чл. 61 ал.1 ЗЗД за извършени необходими и полезни разноски в общи части на сграда. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква недопустимост на решението, поради нередовност на исковата молба. В тази връзка се посочва и противоречие със задължителната практика на Върховния съд по няколко процесуални въпроса: при определяне пределите на търсената съдебна защита необходимо ли е да бъдат изложени фактите в обстоятелствената част на исковата молба ,да кореспондират с направеното искане, конкретно следва ли да се посочат фактите, наложили извършването на полезни разноски,какви са те по пера и стойности, необходимо ли е те да кореспондират с пертитума; задължен ли е съда да осигури равни възможности на страните при провеждане доказването на релевантните факти, съгласно чл. 8 ал.3 ,чл. 9 ,чл. 10 ГПК Процесуалното положение на делото е в противоречие с установената задължителна практика по горните въпроси, като са цитирани редица решение на ВКС по реда на чл. 290 ГПК.Поставен е въпрос за доказателствената тежест на ищеца да установи с пълно и главно доказване причините, наложили извършването на ремонти ,категоризирани като неотложни.Формулиран е и въпрос, определянето на необходимите, полезни и луксозни разноски по поддържането на общи части на етажна собственост не следва ли да се осъществи по правилата на чл.30 ал.2, чл. 41 ЗС (съсобствеността), а не само при условиията на чл. 61 -62, ЗЗД. Изтъква се противоречие с решения № 520/2010г по гр.д №496/2010г ІV г.о и реш. № 85/2014г по гр.д № 1157/2014г ІІ г.о на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която практика правилата на съсобствеността за приложими ,докато въззивният съд е приложил чл. 61 ал.1 ЗЗД. С изтъкване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК като правен въпрос се формулира оплакването ,че съдът не е обсъдил доказателствата и доводите по вътрешно убеждение, а е изтъкнал „вътрешно убеждение”, давайки превес на явно заинтересовани свидетели. Липсва практика по въпросите: вътрешното убеждение на съда като принцип, отразява ли задължението на съда за обективност и безпристрастност. При възприемане на доказателствата, обективното им обсъждане предпоставка ли е за постановяване на безпристрастен и обоснован съдебен акт.Вътрешното убеждение контролира ли се от логическите и житейски правила, необходимо ли е при преценката по вътрешното убеждение съдът да се ръководи от добросъвестността и принципа за справедлив процес. Ответницата по жалбата Г. Д. Н. оспорва съображенията за допускане до касационно обжалване. Въззивното решение е в съответствие с установената практика по въпросите, касаещи редовността на исковата молба, принципите на процеса и служебните задължения на съда. Не е било задължително и необходимо съдът да сочи изрично чл.30,ал.2 ЗС,при квалификацията на иска е цитиран чл.41СЗ .Жалбоподателите не са се проивопоставили на извършените ремонтни дейности през 2005г., направили са това две години по-късно ,след като е предявена претенцията към тях След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване по служебния критерии, за да се проверява допустимостта на решението. Основание за допускане на касационно обжалване е налице по въпроса от материалноправно естество ,за приложимия закон по претенцията за остойностяване на разноски по поддържането на общи части на етажна собственост. Същият е обусловил решаващите изводи на съда, в решаваща за изхода на делото насока .Основанието е чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като по въпроса има задължителното тълкуване, дадено в ППВС № 6 от 1974 г. както и тълкуването в ТР № 85 от 1968 г в неотменената с постановлението негова част. Тези актове касаят отношения между съсобственици, но приетото в тях тълкуване има значение и за лица, които притежават сграда под режим на етажна собственост. В случай като настоящия, при който етажите в сградата са само два и собствениците им са с равни права, има още по-голямо основание уредбата на отношенията да се извърши по правилата за съсобствеността, тъй като на практика не може да се образува мнозинство за начина на поддържане на общата сграда. В този смисъл е и решение № 520/2010г по гр.д №496/2010г ІV г.о ,постановено по реда на чл. 290 ГПК, изтъкнато от касатора. Въззивният съд е приел по настоящето дело от фактическа страна, че страните по спора са собственици на самостоятелни обекти в двуетажна жилищна сграда, като ищцата не е била натоварена с извършване на ремонтни дейности. При горните обстоятелства и без да обсъжда други спорни или безспорни факти въззивният съд приема от правна страна, че за извършените от ищцата като собственик на първия етаж ремонти в общите части на сградата (покрив, водопроводна инсталация ,част от електрическата мрежа ,подмяна на уличната врата, заявени като необходими разноски и други строителни работи, заявени като полезни) са приложими правилата на гестията и по-конкретно разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗЗД, за което съображения не са изложени .До размера на иска Софийски градски съд е присъдил половината от разноските по стойност, доказана от ищцата при извършването им,без да е коментирал нито на факта, че страните са етажни собственици при общи части, нито на това, че ищцата е действала и в свои интерес с извършването на строителните и ремонтни работи на общия покрив и инсталации в сградата, за който случай чл.61, ал.2 ЗЗД повелява ,че когато работата е предприета и в собствен интерес, заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването му. (реш.№132/2009 по т.д № 563/2008 І т.о, реш. № 85/2014г по гр.д № 1157/2014г ІІ г.о на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК). Дали даден разход съставлява необходими разноски или подобрения е въпрос на правна квалификация, която съдът е длъжен да даде,като във всички случаи, когато се претендират вземания на извъндоговорно основание и се установи наличие на съсобственост, правната квалификация е по някоя от нормите, уреждаща вътрешните отношения между съсобствениците.(решение № 124/24.03.2011г по гр.д № 882/2010 ІV г.о).Поради противоречие с горната практика, част от която изтъкната в изложението, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице основание за допускане до обжалване по формулираните процесуални въпроси изразяващи тезата на касаторите за неотстранена нередовност на искова молба, в която не били изложени обстоятелствата, наложили извършването на необходимите разноски и същите не са кореспондирали с искането, включително по стойност. Неконкретизиран е доводът,че съдът не е осигурил равни възможности на страните и е нарушил правилата на доказателствената тежест. Касае се за касационни оплаквания, които не са довели до формулиране на правни въпроси ,но които оплаквания са за процесуални нарушения и ще бъдат обсъдени при разглеждане на касационната жалба по същество .По същите съображения не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по общо формулирания въпрос за формиране „вътрешното убеждение” като принцип, необходимо ли е съдът да се ръководи от правилата на добросъвестността, изискването за справедлив процес ,обоснованост и безпристрастност. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.,на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК