Определение № 118 от 15.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 78/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по съвместна частна касационна жалба на „Вест - 2015“ ООД и „ЕСТ“ АД (трето лице-помагач), чрез процесуален представител, срещу Определение № 2511 от 10.10.2022г. по в.ч.д. № 2037/2022г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено протоколно Определение от 30.05.2022г. по гр. д. № 5434/2021г. на Софийски градски съд за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по гр. д. № 5435/2021 г. по описа на Софийски градски съд, I ГО, 14-ти състав, до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 9297/2021г. на Софийски градски съд, I ГО 24-ти състав, гр.д. № 9294/2021г. на Софийски градски съд, І ГО, 13-ти състав и гр.д. № 15792/2019г. на Софийски градски съд, I ГО, 1-ви състав.

Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно, поради което молят същото да бъде отменено. Считат за необоснован извода на въззивния съд, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по гр.д. № 5434/2021 г. на Софийски градски съд, тъй като между това дело и гр.д. № 9297/2021г., гр.д. № 9294/2021г. и гр.д. № 15972/2019г. на Софийски градски съд съществува идентитет единствено между страните по тях, докато разликите в предмета се изразявали в следното: 1. гр.д. № 5434/2021г. /спряното/ имало за предмет иск за обезщетение по чл. 59 ЗЗД, без да е завеждан иск по чл. 108 ЗС. Претендираните по същото обезщетения били за Офис № 6 и Офис № 7, а по гр.д. № 15972/2019 г. на СГС се претендирало обезщетение само за Офис № 6 за период от 23.11.2016г. до 31.05.2019 г., който бил различен от периода по настоящото дело. Сочи се, че по гр.д. № 15972/2019г. на СГС било постановено Решение от 13.04.2022г., с което съдът е признал за установено спрямо „Лев Корпорация“ АД, че „Вест -2015“ ООД е собственик на Офис № 6 и е осъдил „Лев Корпорация“ АД да предаде владението му на „Вест-2015“ ООД. С постановяването на това, макар и неокончателно решение, била отпаднала висящността на делото, поради което Софийският апелативен съд неправилно бил потвърдил определението на първоинстанционния съд за спиране на делото, поради преюдициалност. 2. по гр.д. № 5434/2021г. се претендирало само обезщетение по чл.59 ЗЗД и не бил завеждан собственически иск, докато по гр.д. № 9294/2021г. бил заведен установителен иск за собственост по давност. С оглед на това, липсвало основание за спиране на гр.д. № 5434/2021г. на СГС до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д. № 9294/2021 г. на СГС, тъй като спорът по последното отново бил обусловен от изхода на спора по гр.д. № 15972/2019г. на СГС. 3. по гр.д. № 5434/2021г. на СГС се претендирало само обезщетение с правно основание чл.59 ЗЗД и не били завеждани собственически искове, докато исковете по гр. д. № 9297/2021 г. на СГС били собственически.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси, по отношение на които се твърди, че са формирали решаващите изводи на въззивната инстанция и по отношение на които следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК:

1. „Налице ли са предпоставките за възобновяване на спряно дело, ако по обуславящото спрямо него дело е налице постановено решение, с което се признава право/ факт от значение за правилното решаване на обусловеното дело, а именно: по обуславящото дело е установено, че собствеността върху процесния имот е на ищеца по обуславящото, който е ищец и по обусловеното дело, по което е претендирал обезщетение за неоснователно ползване на същия имот ?“.

2. „Основателно ли е спирането на дело до решаване на спора по друго дело, когато и за двете дела са изложени съображения, че едно и също трето дело е преюдициално спрямо тях, и как трябва да постъпи съдът, ако подобно спиране на дело е неоснователно ?“.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът „Лев Корпорация“ АД, представя отговор, с който изразява становище за неоснователност на подадената частна касационна жалба, без съображения по приложното поле на касационното обжалване. Претендира присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.

За да потвърди определението на първостепенния съд, съставът на Софийски апелативен съд е констатирал, че производството по гр.д. № 5434/ 2021 г. на Софийски градски съд е образувано по предявени от „Вест - 2015“ ООД срещу „Лев Корпорация“ АД искове с правно основание чл.59, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за ползване на недвижими имоти - офис № 6 и офис № 7, с адрес: [населено място], район Младост, [улица], ет.2, за периода от 26.04.2018 г. до 22.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 23.04.2021г. до окончателното изплащане на вземанията, както и искове с правно основание чл.86 ЗЗД. За установено въз основа на приложени справки от Софийски градски съд е прието, че между „Вест - 2015“ ООД и „Лев Корпорация“ АД са налице следните неприключили съдебни производства: гр.д. № 15972/19 г. по описа на Софийски градски съд, 1 ГО, 1 състав, образувано по искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл.59 ЗЗД - обезщетение за ползване без основание на офис № 6; гр.д. № 9297/2021 г. по описа на СГС, I ГО 24 състав, образувано по предявен от „Лев Корпорация“ АД срещу „Вест - 2015“ ООД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за собственост на офис № 7 и предявен от ответника насрещен иск с правно основание чл.108 ЗС за същия имот и гр.д. № 9294/2021 г. по описа на СГС, I ГО, 13 състав, образувано по предявен от „Лев Корпорация“ АД срещу „Вест - 2015“ ООД установителен иск за собственост по давност по отношение на офис № 6. Като е намерил за правилни мотивите в обжалваното определение, с които първата инстанция е спряла по реда на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК производството по делото до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт по посочените по-горе преюдициални дела, въззивният съд е препратил към същите по реда на чл.272 ГПК. При излагане на съображения по възраженията в частната жалба Софийският апелативен съд се е позовал на разясненията в мотивите към Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 по тълк. дело № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира, а преюдициален е спорът, по който със сила на пресъдено нещо предстои да бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. След като предмет на спора между страните по гр.д. № 9297/2021 г., гр. д. № 9294/2021 г. и гр. д. № 15972/2019 г. на Софийски градски съд са искове за собственост върху процесните имоти /офис 6 и офис № 7/, по които със сила на пресъдено нещо предстои да бъде признато или отречено правото на собственост върху същите, релевантни за субективното право по гр.д. № 5434/2021г., е споделен изводът за наличие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК - за спиране до приключването с влязъл в сила съдебен акт по делата, имащи преюдициално значение за правилното решаване на спора по гр. д. № 5434/2021г.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Формулираните от касатора два въпроса не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, в съответствие с разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които въпросът следва да е конкретен, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин. Първият въпрос, освен, че е некоректно зададен с оглед предмета на касационната частна жалба, което е срещу определение, потвърждаващо спиране на производството по делото, е зададен общо, поради което няма характеристиката на правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът се основава на факта на постановено междувременно въззивно решение по едно от преюдициалните дела, за което съставът на САС след като е констатирал, че не е влязло в сила, е приел, че не се отразява на правилността на обжалвания акт. Следователно, въпросът не съответства и на установените по делото юридически факти, поради което е ирелевантен. Вторият въпрос не е обуславящ, тъй като не съответства на правната воля на съда при преценка наличието на предпоставките за прилагане на чл.229, ал.1,т.4 ГПК, а именно обусловеността на делото по чл.59 ЗЗД от висящите три дела, с предмет установяване собствеността върху процесните имоти. Сочената във въпроса обусловеност между две от тях е без правно значение за правилността на направения от съдилищата по същество извод за връзката на преюдициалност на всяко от тях със спряното дело. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, в частност такъв, обуславящ изхода от спора, е достатъчно основание за недопускане на касационната проверка, в който смисъл са и задължителните указания на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1.

Заявеното в отговора на частната касационна жалба искане за присъждане на разноски е неоснователно, поради непредставяне на доказателства за сторени такива, поради което съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,