Определение № 1043 от 22.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3570/2013 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА

гр.дело № 3570/2013 год.

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ чрез процесуалния й представител Г. К.-прокурор в Апелативна прокуратура Б. срещу решение № 26 от 29.3.2013 г, постановено по гр.дело № 31/13 г на Апелативен съд Б., Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 338 от 26.11.12 г по гр.дело № 583/12 г на Окръжен съд Бургас, като на К. А. А. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ.С въззивното решение лихвата върху обезщетението е присъдена, считано от 21.3.12 г до окончателното плащане.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се подържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос, свързан с приложението на чл.52 от ЗЗД в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 3 от 22.4.2005 г на ВКС по т.дело № 3/2004 г на ОСГК-т.3, ППВС № 4 от 23.12.1968 г на Пленума на ВС-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.

Ответникът по касация К. А. А. оспорва касационната жалба по съобрежения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.С. П..Счита, че не е налице посоченото основание за допускане на касационно обжалване.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна.Претендира сторените пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че подадената касационна жалба е допустима- подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.

Предявеният иск е по чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ.

От фактическа страна по делото е установено, че с постановление от 27.9.1992 г К. А. е привлечен като обвиняем по сл.дело № 3636/1992 г по описа на О.-гр.Б. за престъпление по чл.116 т.1 и т.8 вр.чл.18 и вр.чл.20 от НК и му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, която на 20.10.1992 г е променена в „парична гаранция” в размер на 1000 лв.С постановление от 14.12.2007 г на Окръжна прокуратура Б. досъдебното производство по обвинението на К. А. за извършено престъпление по чл.116 т.1 и т.8 от НК вр.чл.18 и вр.чл.20 от НПК е прекратено.Прокурорското постановление е влязло в сила на 21.3.12 г.

По основанието за касационно обжалване-чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Касаторът подържа, че по въпроса относно приложението на чл.52 от ЗЗД въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 3 от 22.4.2005 г на ВКС по т.дело № 3/2004 г на ОСГК-т.3, ППВС № 4 от 23.12.1968 г на Пленума на ВС.

Посоченото касационно основание не е налице.

Въпросът за определяне размера на присъденото обезщетение и спазването на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост не е разрешен в противоречие със задължителната практика, обективирана в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС.Различията в размера на присъдените обеззщетения са резултат от разликата във фактите по всяко от делата, което не сочи на противоречие в практиката при прилагане на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД спрямо идентични случаи. Бургаски апелативен съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди в пълно съответствие с обективираната в ППВС № 4/1968 г. задължителна практика като е съобразил както указаните в постановлението общи критерии, имащи принципно значение за справедливостта, така и конкретните факти по делото, формиращи съдържанието на понятието "справедливост" в конкретния случай.В този смисъл е отчетено, че А. е бил задържан под стража в продължение на 23 дни, а наказателното производство срещу ищеца е продължило повече от 15 години, през които същият е търпял неимуществени вреди, които са пряка е непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение.Тези две обстоятелства са достатъчни за да обосноват извода, че определеното от съда обезщетение в размер на 10 000 лв е съобразено с критерия за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД.След като няма отклонение от задължителната съдебна практика, и противоречива практика по посочените въпроси не се налага решението да се допуска до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1.

С оглед гореизложеното не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Предвид изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направените от него разноски в това производство в размер на 1000 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 26 от 29.3.2013 г, постановено по гр.дело № 31/13 г на Апелативен съд Б., Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 338 от 26.11.12 г по гр.дело № 583/12 г на Окръжен съд Бургас.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на основание чл.78 ал.3 от ГПК на К. А. А. с адрес-този на пълномощника му адв.С. П. от Б.-гр.Б., [улица] направените разноски в това производство в размер на 1000 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: