Определение № 969 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4560/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от “Мини Марица- изток“ ЕАД касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Старозагорски окръжен съд решение № 161/04.05.2023 г. по гр.д. № 780/2022 г., с което е отменено решение № 117 от 27.10.2022 г. по гр.д. № 458/2022 г. на Районен съд - Раднево, и са предявените на осн. о чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ искове са уважени. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/. „Нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основе решението си на факти, които не са установени, нито са твърдени от страна в процеса?“; 2/. „Има ли значение за какъв срок е сключен договорът за управление на предприятието, за да е налице основанието по чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение със служител, заемащ ръководна длъжност?“ и 3/. „По какви критерии дадена длъжност се определя, че се числи към ръководството на предприятието по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР на КТ?“. По делото не постъпил писмен отговор от насрещната страна. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. С решението си Старозагорският окръжен съд е приел, че като временно изпълняваща длъжността за срок до провеждане на конкурс, новият изп. директор Ч. не е била задължена да изготвя бизнес програма, в което си качество обаче не разполага с възможността да прилага разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ по отношение на ръководния състав на дружеството. Счел е за основателно възражението на ищцата, че заеманата от нея длъжност не може да бъде квалифицирана като ръководна съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 ДР на КТ. Посочил е, че определянето на характера на длъжността като ръководна не зависи от нейното наименование, а от трудовите функции и задълженията, посочени в длъжностната характеристика, преценени при всеки отделен случай, че при решаването на този въпрос не е приложим нито Единния класификатор на длъжностите, нито е определящо наименованието на самата длъжността, като при съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието следва да се съобразят задълженията му по длъжностна характеристика, мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. За да приеме,, че заеманата от ищцата длъжност не е ръководна по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ се е позовал на щатното разписание на длъжностите в ответното дружество, съгласно което заеманата от ищцата длъжност е структурирана в отдел „Секретариат и комуникации“, който съгласно утвърдената структура на управление, в сила от 16.02.2022 г., е включен като звено в отдел „Административен“. Посочил е, че до 21.03.2022 г. отдел „Секретариат и комуникации“ е съществувал самостоятелно и е бил на пряко подчинение в йерархическата структура на изпълнителния директор. С нова структура от 16.02.2022 г. и ново щатно разписание от 21.03.2022 г. този отдел е преструктуриран в звено към отдел „Аминистративен“. По делото нямало данни ищцата да е преназначена на различна от длъжността, която е заемала – ръководител на отдел, от която именно е била уволнена. Отдел, чийто ръководител е била тя, не е съществувал към датата на уволнението й, поради което и съдът е приел, че ищцата няма качеството на ръководител по смисъла на §1, т.3 ДР на КТ. Наред с това, по същество длъжността „ръководител отдел „Секретариат и комуникации“ не е ръководна и това било видно от длъжностната характеристика за тази длъжност, съгласно която дейността и била спомагателна, обслужваща и техническа, без определящо значение за цялостния производствен процес на дружество. Изводът се потвърждавал и от съдържанието на бизнес програмата, в която не били предвидени никакви дейности, свързани с административния отдел и звеното „Секретариат и комуникации“. Ищцата не е имала самостоятелна възможност за вземане на управленски решения, като може да е имала ръководни функции, но само в организацията на трудовия процес в отдела, чийто ръководител е била до преструктурирането му, и по отношение на работещите в него експерти по вътрешна информация и комуникация, техника по снимачна техника и техническите сътрудници. Ето защо е заключил, че предявеният от ищцата иск за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна, както и акцесорните спрямо него иска, следва да бъдат уважени. Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд., намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: „Има ли значение за какъв срок е сключен договорът за управление на предприятието, за да е налице основанието по чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение със служител, заемащ ръководна длъжност?“ и „По какви критерии дадена длъжност се определя, че се числи към ръководството на предприятието по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР на КТ?“, които въпроси са от значение за крайния изход на делото и са обусловили решаващите изводи на въззивният съд, поради което и осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280 ал.1 ГПК, като е налице и допълнителното основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- практика на ВКС, посочена от касатора, с която даденото от въззивният съд правно разрешение следва да бъде проверено. Воден от изложеното, съдът