Определение № 50428 от 16.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 2074/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗАД „ ДаллБогг:Живот и Здраве“ЕАД, [населено място] против решение № 331 от 29.06.2022 г. по т. дело № 840/2021 г. на Пловдивски апелативен съд. Ответниците по касация – Ю. И. Т. лично и като майка и законен представител на децата си – Т. Д. Т. и И. Ю. И. са на становище, че липсват установени основания за допускане на решението до касационно обжалване.. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Вл. П. е изложил пространни оплаквания за неправилност на решението, така квалифицирани и от него, като е развил защитното си разбиране, че не била установена емоционална връзка между ищцата и по-голямото й дете с пострадалия, че същата не живеела отдавна с пострадалия на съпружески начала и че съдът неправилно не приел констатациите на социалния доклад, установяващи неговото разбиране, че на двамата не се дължи обезщетение. В заключение е заявено, че решаващият състав не бил обсъдил всички факти в тяхната взаимовръзка. Поставени са въпросите, изведени, според страната, от това изложение –1/ „Съставлява ли процесуално нарушение не обсъждането и несъобразяването на факти отразени в Социален доклад от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, с цел да се отговори на конкретно поставен въпрос и относим към установяване на обективната истина“, 2 / Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички своевременно наведени от страните възражения, свързаните с тях доводи и доказателства, които са от значение за спорното право“. Касаторът е изложил пространни оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, така квалифицирани и от него във връзка с размера на обезщетенията- по иска на Т. Т. и по исковете на другите ищци. Във връзка с тези оплаквания е поставил въпросите – „1/ Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя.“ и 2/ „ Длъжен ли е въззивният съд да изследва характера на личните отношения между ищците и техният починал наследодател, за да установи действителния размер на вредите“. Посочено е, че като не бил обсъдил доводите и възраженията наведени от касатора във въззивната жалба, съдът бил допуснал отклоняване от практиката на ВКС като са изброени актове на този съд. Страната отново пространно е изложила оплакванията си за неправилност на решението във връзка с твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат, като е поставен въпросът- „ Следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички възражения и доводи на страните и обосновани мотиви защо съдът счита доводите и възраженията за неоснователни“. В заключение е посочено лаконично, че така поставените въпроси съответствали на наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чиято дефинитивност е възппроизведена съобразно диспозитива на т.4 на ТРОСГТК № 1 /09г.. Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си, не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивният съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставените от касатора първи и последен въпроси са с еднакво съдържание и тяхната релевантност се определя от конкретно изложеното кои точно от доводите на страните и доказателствата по делото не е обсъдил въззивният съд и как това необсъждане е рефлектирало върху поставения правен резултат. В случая така поставените общи въпроси са подкрепени с пространни оплаквания за неправилност, а сочените доводи са общи и не съдържат каквато и да било конкретика относно факт, възражение или довод които ако биха били обсъдени променят постановеното решение. В тази връзка следва да се отбележи, че единственото сочено конкретно обстоятелство това е оплакването, че съдът не обсъдил фактите изложени в Социален доклад, представен пред първостепенния съд, иницииран от бащата на пострадалия. Това оплакване обаче е фактически невярно, тъй като въззивният съд е обсъдил този доклад и е изложил обосновани мотиви в тази насока. Несъгласието с тези мотиви, разглеждано изчерпателно от касатора в контекста на неговата защитна теза е ирелеватно за тази фаза на производството, тъй като съставлява оплакване по чл.281 ГПК и се разглежда след като и ако бъде допуснато касационно обжалване. Поставените въпроси обозначени като 1 и 2 / но в действителност №3 и 4 в изложението/също не са релевантни Първият от тях е общ и третира критериите за определяне на обезщетение по чл.52 ЗЗД, което съдът е обсъдил съобразно изискванията заложени в задължителната практика на ВКС и ВС, като е разграничил определянето на това обезщетение, съобразно установеното по спора за всеки ищец. Липсват развити доводи от страна на касатора кои от критериите не е застъпил съдът и как предпоставки за същите са установени с доказателствата по делото, но не са били отчетени от състава. Оплакванията за неправилност на акта както вече се изложи са ирелевантни за тази фаза на касационното производство, тъй като са неотносими към доводите по чл.280, ал.1,т. 1 и 3 ГПК. И по втория въпрос както и по въпроса за съпричиняването на вредоносния резултат въззивният съд е изложил подробни мотиви обосновали постановеното решение. С оглед изложеното разгледаните въпроси не са обосновани като общо основание. Но дори и да се възприемат за релевантни, страната не посочва и не обосновава и допълнителен критерий. Касаторът определяйки текстуално допълнителния критерий смесва напълно различни основания, които не могат да бъдат свързани. Фактически, същият не е изложил доводи по нито едно от основанията, за да могат да бъдат квалифицирани оплакванията му като относими към допълнителния критерий.Така, основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, предполага поставен правен въпрос и развити изрични доводи, свързани с някоя от очертаните хипотези, съобразно приетото с т.4 ТРОСГТК № 1 / 09г. По това основание, обаче, извън непълното възпроизвеждане на кратка част от мотивите на това тълкувателно решение други доводи не са развити. Посоченото като налично основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК предполага конкретно сравняване на правни изводи, които разрешават правния въпрос по различен начин. Изложението съдържа единствено оплаквания, свързани с доводи, които самата страна е квалифицирала като неправилност на акта, развити изцяло в контекста на защитната й теза т.е. оплаквания по чл.281 ГПК, които се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, но са ирелевантни към тази фаза на касационното производство. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение