Определение № 3159 от 10.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1552/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. Я. В. против решение № 332/25.03.2025 г. по в.гр.д. № 1544/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта, с която е частично потвърдено решение № 30/05.04.2024 г. по т.д. № 95/2023 г. на Окръжен съд - Враца за отхвърляне на иска с правно основание чл. 432 КЗ против “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК[ЕИК], за разликата между 7 000 лева до 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 27.02.2023 г.

Въззивното решение в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички наведени пред въззивната инстанция доводи и цялостна преценка на събраните по делото доказателства, както и необоснованост. Изразява се несъгласие с размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, който бил прекомерно занижен. В тази връзка се изтъква, че апелативният съд не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, които са понесени от пострадалия, претърпял счупване на стилоидния израстък на лява лъчева кост, за което увреждане е провел консервативно лечение – гипсова имобилизация след мануално наместване на фрактурата. Развива се тезата, че в случая съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – началото на 2023 г., и наложилите се морални норми в обществото, както и съдебната практика, справедливият размер на заместващото обезщетение при подобни травматични увреждания възлиза на 30 000 лева. Излагат се съображения по съществото на спора. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част и присъждане на допълнително обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от 23 000 лева - разликата между присъдените 7 000 лева и претендираните 30 000 лева, ведно със законната лихва от 19.04.2023 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски за трите инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се излагат доводи за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като се поставят следните въпроси:

1. “Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? За да се гарантира правилно приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии въведени в ППВС 4/68г. следва ли съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка и значението на всяко едно от тях спрямо справедливото обезщетение?”.

2. “Следва ли при определяне справедлив размер на обезщетението съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси в страната?”.

3. “Нарушен ли е принципът на справедливост и задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетение в много по-нисък размер от определените такива за аналогични случаи, но при лимит многократно по-малък от процесния?”.

4. “При определяне размера на неимуществените вреди, вследствие на причинените телесни повреди, следва ли да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди?”.

По всички формулирани питания се сочи наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на касацията. По отношение на първия и четвъртия въпрос се релевира задължителната практика на касационната инстанция - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, както и постоянната такава, обективирана в решение № 39/07.05.2020 г. по т.д. № 1184/2019 г. на ВКС, решение № 128/01.08.2017 г. по т.д. № 231/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 93/23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 99/08.10.2013 г. по т.д. № 44/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 158/28.12.2011 г. по т.д. № 157/2011 г. на ВКС, I т.о. По второто и третото питане не се сочи практика на касационната инстанция. Допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, заявена във връзка с всички формулирани от касатора въпроси, се обосновава с аргумента, че отговорът им би допринесъл за разясняване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и по-конкретно на критериите при определяне на справедливия размер на обезвредата за неимуществени вреди от причинена телесна повреда, както и за избягване на противоречива съдебна практика и ограничаване неправилното тълкуване на закона.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответника по касация “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД е подаден отговор, в който се оспорва основателността на искането за достъп до касационен контрол и на подадената жалба. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая апелативният съд, сезиран с жалба на ищеца, за да потвърди и отмени частично първоинстанционното решение, е приел, че същото е влязло в сила в осъдителната част за присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 7 000 лева, поради което не следва да се анализират повторно предпоставките за основателност на претенцията – валидното застрахователно правоотношение, деликта от страна на водач на автомобила, естеството на намиращите се в причинна връзка с деликта вреди. Счел е за установено, че при катастрофата е счупена лявата ръка на ищеца; направено е безкръвно наместване и поставяне на гипсова превръзка; възстановителният период е продължил 2-3 месеца. Най-интензивни според експерт по приетата съдебно-медицинска експертиза са били болките непосредствено след получаване на травмата и в началото на рехабилитационния период. Въззивният съд е намерил за установено от събраните по делото гласни доказателства, че ищецът, докато е бил с гипсова превръзка, трудно се обслужвал сам, не смеел и да шофира; върнал се на работа с невъзстановена ръка; пиел обезболяващи, а след свалянето на гипса, се оплаквал от периодични болки в ръката. При тези данни решаващият състав на САС е споделил извода на първата инстанция за размера на обезщетението за възмездяване страданията на ищеца. Изложил е съображения, че в случая е налице пълно възстановяване на счупения крайник, същият е бил консервативно лекуван, като са избегнати рисковете, които крие всяка операция. Счупена е била лявата ръка, което не е изисквало през време на имобилизацията да се спазва постелен режим, а цялостта на десния горен крайник е позволила на ищеца (макар с известно затруднение) да се самообслужва и да устройва бита си. По тези съждения е стигнал до заключението, че определеният размер на обезвредата е съобразен със справедливостта, приложена към спецификите на доказаните вреди, и е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение в отхвърлителната му част за разликата над 7 000 лева до 30 000 лева. Отменил е решението в частта за отхвърляне на претенцията за законна лихва върху обезщетението от 7 000 лева за периода 19.04.2023 г.– 19.07.2023 г., в която част въззивното решение не е предмет на касационно обжалване.

Настоящият състав намира, че не се обосновава допуск до касация.

Касаторът претендира допускане на факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е предпоставена от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора и удовлетворяващ някое от основанията по чл.280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Поставените от обжалващия въпроси могат да се обобщят като материалноправно питане за приложението на чл. 52 ЗЗД. Същото е релевантно за решаващата воля на въззивния състав и за изхода на спора, поради което покрива общото селективно изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за осъществяване на касационен контрол. Относно приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е формирана задължителна практика на касационната инстанция - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, доразвита с постоянната такава, обективирана в цитираните от касаторите решения и в множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (така в решение № 50033/25.07.2023 г. по т.д. № 299/2022 г. на ВКС, II т.о., решение № 47/01.06.2022 г. по т.д. № 550/2021 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 50082/17.10.2023 г. по т.д. № 1231/2022 г. на ВКС, I т.о., решение № 90/28.03.2025 г. по т.д. № 2010/2024 г. на ВКС, I т.о., и др.). Приема се, че понятието “справедливост” по смисъла на горецитираната разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективни обстоятелства, които се вземат предвид от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. При телесните увреждания такива могат да бъдат характерът и тежестта на травмата, интензитетът и продължителността на претърпените болки и страдания, прогнозите за отшумяването им, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, неговите индивидуални и субективни изживявания, причинените морални страдания, осакатявания, белези и др., като от значение е и възрастта на пострадалия, общественото му положение, обстоятелствата, при които е извършен деликтът, начинът на извършването му, др. Следва да се отчита и икономическото състояние в страната към момента на настъпване на увреждането, намерило отражение в установените лимити на отговорност на застрахователя. Съгласно приетото в решение от 08.01.2019 г. по гр.д. № 3921/2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 50033/25.07.2023 г. по т.д. № 299/2022 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 381/20.06.2024 г. по гр.д. № 3462/2023 г. на ВКС, ГК, III г.о., справедливостта изисква още сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези. Наличието на така формирана задължителна и постоянна практика на касационната инстанция относно критериите при определяне по справедливост на обезщетението за неимуществени вреди, както и липсата на аргументиране от касатора на промяна в обществените отношения, налагащи нейното осъвременяване, изключват прилагане на поддържания от него допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В случая въззивният съд при определяне размера на справедливото обезщетение не се е отклонил от формираната практика на ВКС, като е взел предвид възприетите критерии и ги е съобразил след обсъждане на събраните по делото доказателства и конкретните факти. Отчетени са видът на уврежданията, степента на търпените болки и страдания, методът на лечение, възстановителният период, неговото протичане и търпените през същия неудобства за ищеца. Съобразени са пълното възстановяване на счупения крайник, избегнатите рискове от евентуална оперативна интервенция, др. Несъгласието на касатора с правните аргументи на състава на САС съставлява по същество оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт – основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което не може да бъде обсъждано в селективната фаза на касационното производство по реда на чл. 288 ГПК. Ето защо, така обобщеното питане не удовлетворява поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационен контрол на въззивното решение на Апелативен съд – София в обжалваната част.

По разноските:

Поради недопускане на касационна проверка право на разноски има ответникът по касация. Същият претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25а, ал. 3 от НЗПП, настоящият състав определя и присъжда в размер на 150 лева.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,