Определение № 178 от 09.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 435/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на ст.инспектор С. Ф.-Е. като процесуален представител на КПКОНПИ срещу определение № 6 от 09.01.2019 на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 2/2019 г., с което /при особено мнение на един от членовете на състава/ е потвърдено определение № 3220 от 07.12.2018 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2640/2018 г., с което е прекратено производството по искането на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на основание чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./. В жалбата на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ са изложени оплаквания за необоснованост и за нарушение на материалния закон при постановяването на определението, като се иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроса /след уточнението му съобразно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ преклузивен или инструктивен е срокът по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) и допустимо ли е образуване на производство по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) след изтичане на този срок. Изложени са съображения и за очевидна неправилност на въззивния съдебен акт. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. С определение № 57/12.ІІ.2019г. ВКС спря производството по настоящото дело до постановяването на тълкувателно решение по тълк.д. № 1/2018г. Тълкувателно решение е постановено на 04.VІ.2020г., следователно са налице предвидените в закона предпоставки за възобновяване на производството. За да се произнесе по частната касационна жалба, ВКС съобрази следното: Първоинстанционното производство е образувано по предявено от КПКОНПИ срещу Б. Василев А. и Г. Н. Т. искане с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./, вр. § 5 ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество и суми на обща стойност 367 137.71 лв. С определение № 3230/07.12.2018 г. по гр.д. № 2640/2018 г. Варненският окръжен съд е прекратил производството по делото, приемайки, че искането е недопустимо, тъй като е заявено след изтичането на предвидения в чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ едногодишен срок за извършване на проверка, започната на 28.ІІ.2017г. и взето решение за образуване на съдебно производство за отнемане на имущество на 21.ХІ.2018г. Така постановеното определение е потвърдено с определение № 6/09.01.2019 г. по ч.гр.д. № 2/2019 г. на Варненския апелативен съд. Въззивният съд е приел, че срокът за извършване на проверката по чл. 27 ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ е преклузивен и няма данни да е продължаван съобразно чл.27 ал.2 от с.з., при което към датата на образуване на исковото производство правото на Държавата за отнемане на незаконно придобито имущество е погасено, а предявеното искане - недопустимо. ВКС намира, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Според задължителната практика на ВКС, изразена в ТР № 1/2018г. на ОСГК, изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОПДНПИ /отм./ и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в посочените разпоредби срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. Даденото от въззивния съд разрешение, обусловило резултата по делото – че срокът по чл.27 ал.1 и ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ е преклузивен, е в противоречие със задължителната практика на ВКС по посоченото тълкувателно решение на ОСГК. При това положение атакуваното въззивно определение, както и потвърдения с него първоинстанционен съдебен акт, са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, като делото бъде върнато на Окръжен съд Варна за извършване на следващите се процесуални действия по разглеждането на искането на КПКОНПИ вх. № 35024/29.ХІ.2018г. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,