Определение № 5345 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 734/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу решение № 1274 от 14.11.2023 г. по гр. дело № 1575/2023 г. на Софийският апелативен съд, постановено по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. С него, след частична отмяна на решение № 260409 от 06.03.2023 г. по гр. д. № 8978/2020 г. на Софийски градски съд, присъденото в полза на ищцата М. А. Л. обезщетение за претърпените от нея вреди вследствие на незаконното й обвинение в извършване на престъпление, приключило с оправдателна присъда, е увеличено до размер на 12 000 лева, вместо присъдените от първоинстанционния съд 7 000 лева от общо претендираните 50 000 лева. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му отхвърлителна част. Решението се оспорва в отменителната му част и в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение, т.е в частта, с която на М. А. Л. е присъдено обезщетение в размер на 7 000 лв. Изтъква се довод за неправилно завишаване размера на дължимото се обезщетение. Според Прокуратурата същият е прекомерно висок спрямо характера и интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди и не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В изложение към жалбата се позовава на противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради непосочване на конкретното значение, което има всяко едно от установените по делото обстоятелства за определяне размера на дължимото обезщетение, както и несъобразяването му с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Формулираните въпроси, уточнени и конкретизирани съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, се свеждат до материалноправния въпрос за съдържанието на понятието „справедливост“ и задължението на съда да обоснове преценката си след обсъждане на всички конкретно установени обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта и то като вземе предвид само онези от тях, за които е доказано, че са пряка последица на незаконното обвинение. По делото е постъпил писмен отговор от М. А. Л., чрез процесуалния й представител адв. П. Н., в който се поддържа становище за неоснователност на жалбата и се претендират разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че е сезиран с процесуално допустима и редовна касационна жалба. Същата не обосновава допускане на въззивното решение до касационен контрол поради следните съображения: По въпроса относно приложението на установения в чл. 52 ЗЗД критерий /в материалноправен и процесуалноправен аспект/ са дадени принципни указания в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г., както и при отговор на същите въпроси в постановени по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС – напр. реш. № 532 от 2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г., ІІІ г. о., реш. № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г., ІV г. о., реш. № 149 от 2011 г. по гр. д. № 574/2010 г., ІІІ г. о., реш. № 344 от 2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г., ІV г. о., реш. № 150 от 2013 г. по гр. д. № 1367/2012 г., ІІІ г. о., реш. № 267 от 2014 г. по гр. д. № 820/2012 г., ІV г. о., реш. № 292 от 2014 г. по гр. д. № 3435/2014 г., ІІІ г. о. и др. Твърдяното от касатора противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обаче не се установява във връзка с поставените правни въпроси.Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението. Тази преценка не липсва в обжалвания акт. От мотивите към въззивното решение е видно, че при формиране на волята си Софийският апелативен съд е преценил всички установени правнорелевантни факти и ги е оценил съобразно вътрешното си убеждение за тяхното значение.Взети са предвид чистото съдебно минало на обвиняемата, настъпилата промяна в характера на ищцата и в отношенията й с нейните близки и познати, изживените негативни емоции, влошаването на психическото й състояние, създадената несигурност в бъдещето поради възможното осъждане, характерът на повдигнатото обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление, в т. ч. предвижданото за него наказание. Към тези обстоятелства са прибавени и множеството проведени съдебни заседания.Само в съдебна фаза, наказателното производство е продължило повече от 6 години до приключването му на 18.12.2018г с потвърждаване на оправдателната присъда от състав на Софийски градски съд. Подчертано е, че обсъдените доказателства, имащи отношение към неблагоприятните изживявания за обвиняемата, довели до здравословни проблеми и нарушаване качеството й на живот в социален и личен аспект, обосновават по-големи от обичайните вреди. В същото време е отчетен и фактът, че ищцата е получила обезщетение за бавно правосъдие по реда на глава III ЗСВ. Съдебни решения по уважени искове на същото или друго основание, при които размерът на обезщетението за неимуществени вреди е различен предвид различните обстоятелства, които съдът задължително взема предвид, поначало не обосновават противоречие по правен въпрос, ако такъв не е изрично привързан към определени указани предпоставки на преценката съгласно установената вече практика. В установената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК понастоящем трайно е изтъквано, че аналогичните случаи следва да се обезщетяват равностойно, което изискване следва и от съдържанието на обществения критерии за справедливост. Нарушение в тази насока в случая не се констатира и не се обосновава с приложените към изложението на касатора решения на ВКС. Така напр. - реш. № 67 от 13.03.2019 г. по гр. д. № 3166/2018 г., IV г. о., касае хипотеза, в която производството е продължило по-малко, като са взети предвид социално – икономическите условия на живот в страната през периода на незаконното обвинение, което се е развивало в периода 2008 – 2013 г.; в реш. № 281 от 30.11.2018г. по гр. д. № 582/2018 г., IV г. о. е отчетено ,че престъплението, в извършването на което са били обвинени двамата ищци не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; в реш. № 311 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 300/2017 г., IV г. о. е съобразено, че освен свидетелските показания липсват други доказателства, от които да бъде установено по положителен начин, че незаконното обвинение се е отразило сериозно на здравословното състояние на ищцата, както и да я е поставило в невъзможност да упражнява професията си.Върховният касационен съд многократно е разяснявал в практиката си необходимостта да се съобразяват особеностите на всеки отделен случай – решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012 г., III г. о., решение № 53 от 07.05.2019 г. по гр. д. № 3528/2018 г., III г. о., решение № 142 от 05.06.2013 г. по гр. д. № 419/2012 г., III г. о и др. Изложените съображения налагат извод за отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поддържани от касатора. Съображенията му по съществото си се свеждат до оплаквания за неправилност на извършената оценка на събрания доказателствен материал с оглед значението му за размера на справедливото обезщетение и неговото определяне съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Тази преценка е предоставена на вътрешното убеждение на съдебния състав, разглеждащ делото, а контролът върху нейната обоснованост може да бъде проверяван единствено при разглеждане на жалбата по същество в производството по чл. 290 ГПК, след допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като предпоставките за допускане до касационно обжалване не се обосновават При този изход на делото следва да бъдат присъдени поисканите от ответника разноски за адвокатска защита, съгласно чл. 38, т. 2 Закона за адвокатурата, които се изчисляват по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. във вр. с чл. 9, ал. 3 от същата наредба и възлизат на 1 200 лв. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.