Определение № 912 от 12.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. М. Д. срещу решение № 7 от 20.01.2015 г., постановено по в. гр. д. № 497 по описа за 2014 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 407 от 14.10.2014 г. по гр. д. № 2386 по описа за 2013 г. на Габровския районен съд за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 99, том І, дело № 86/2013 г. на нотариус С. В., по силата на която И. К. П. е продал на Н. М. Д. правото на собственост върху апартамент № 15, находящ се в [населено място], [улица], ет.4., заедно с идеалните части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.

Касаторът твърди, че решението на Габровския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1.По приложението на чл.26, ал.1 от ЗЗД относно признаване нищожност на договора за продажба, сключен при неравностойни престации като случай на неспазване на добрите нрави.

2. Разликата от 10 000 лв. между данъчната оценка на имота и заплатената продажна цена може ли да се приеме за еквивалентна на положените за прехвърлителя грижи и предвид обема и вида, в който са били престирани?

3. Може ли да се обоснове еквивалентност на уговорената продажна цена, съотнесена към стойността на имота, който се придобива от ответницата, и това, което е следвало да се получи като равностойност за грижите за прехвърлителя, като се вземе предвид и обстоятелството, че П. се е разпоредил и с друго свое имущество в полза на ответницата-завещания и лек автомобил?

4. Липсата на клауза в договора за покупко-продажба за полагане на грижи може ли да обоснове еквивалентност на уговорената продажна цена, съотнесена към стойността на имота като равностойност за грижите за прехвърлителя и може ли да бъде основание за обявяване нищожност на договора на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД?

Касаторът счита, че по първите два въпроса обжалваното решение противоречи на решения № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. №[ЕИК] г. на І ГО на ВКС, № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 от 2010 г. на І ГО на ВКС и № 384 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1190/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС, а по третия въпрос липсва съдебна практика, поради което моли да бъде допуснато касационно обжалване по тези въпроси.

Ответницата по жалбата М. И. Р. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Три месеца преди смъртта си наследодателят на ищцата М. Р. е продал процесния апартамент на цена 9 900 лв. при данъчна оценка 21 161 лв. и пазарна оценка от 25 405 лв. на ответницата-касатор, която твърди, че полагала грижи за него приживе. Съдилищата са прогласили нищожността на сделката поради противоречие с добрите нрави, позовавайки се на нееквивалентността на престациите и на съдебната практика, отразена в решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр. д. № 753/99 г. на ВКС, V ГО и на решение № 615 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. При тези данни първият въпрос на касатора е от решаващо значение за изхода на спора за нищожност на договора. Преценката в обжалваното решение, че след като продажната цена е била над два пъти по-ниска от пазарната стойност на имота, е налице значителна нееквивалентност на престациите, водеща до нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави, противоречи на постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. №[ЕИК] г. на І ГО на ВКС. Според това решение неравностойността на престациите би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Ето защо по първия въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Посредством другите въпроси касаторът се стреми да обоснове еквивалентност на престациите, позовавайки се на грижите, които е полагал за покойния. Такава връзка между продажбата и грижите предполага наличие на прикрита сделка, която нито се твърди, нито се доказва по делото. Ето защо по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение