Определение № 88 от 09.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3043/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по повод подадена касационна жалба от Б. Е. Ч. от [населено място] срещу решение № 702 от 12.04.21г.по гр.дело № 3713/20г.на Варненския окръжен съд.С него е отменено решение № 261178 от 13.11.20г.по гр.дело № 5946/20г.на Варненския районен съд и е отхвърлен предявения от същата страна иск против „Електроразпределение Север“АД [населено място], за приемане за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи сумата от 14 403 лв по фактура № [ЕГН]/29.05.20г.,представляваща стойността на служебно начислена сума за електроенергия за периода от 12.10.17г. до 15.04.20г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], с абонатен № [ЕГН], клиентски № [ЕГН], на основание чл.124 ал.1 ГПК. Жалбоподателката сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Формулира следните правни въпроси: 1. Има ли законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период, респ.да начислява суми,представляващи реално потребена енергия при липса на лиценз за доставка на ел.енергия; 2.Задължен ли е въззивният съд да прилага по –високия по степен нормативен акт – Закона за енергетиката,ако същият е в противоречие с подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ; 3.Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и доказателствената й стойност; 4.Длъжен ли е съдът при прието по делото непълно и необосновано заключение по съдебно-техническа експертиза, която не дава категоричен и точен отговор на въпросите по поставените задачи и правнорелевантните факти да назначи служебно нова, тройна експертиза или друго вещо лице.Счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси:1 Има ли законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период респ.да начислява суми,представляващи реално потребена енергия при липса на лиценз за доставка на ел.енергия;2.Периодът на корекция по чл.55 ПИКЕЕ може ли да обхваща период преди влизане в сила на ПИКЕЕ 2019г. – 2.05.19г.при положение,че съгласно §2 ПИКЕЕ процедурите по преизчисляване на количествата електрическа енергия,които са започнали въз основа на констативни протоколи,съставени до влизане в сила на тези правила,се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол. В срока по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба „Електроразпределение Север“АД счита, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,че ищецът е потребител на електроенергия за недвижим имот в [населено място].На 15.04.20г.служители на ответното дружество са извършили проверка на СТИ на процесния адрес, за което са съставили констативен протокол № 5100546, подписан от свидетел,който не е служител на дружеството.В БИМ –Р. е извършена метрологична експертиза на демонтирания електромер,като е дадено заключение,че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера,наличие на преминала енергия на тарифа 3 – 73729.005 кВтч, тарифа 4 – 46,356 кВтч, и тарифа 5 – 93,443 кВтч,която не е визуализирана на дисплея.От ответното дружество е издадена фактура за плащане на начисленатото допълнително количество електрическа енергия в размер на 73 868 кВтч за периода от 12.10.17г.- 15.04.19г.,на стойност 14 403.07 лв. От назначената съдебно-техническа експертиза е установено,че процесният електромер е монтиран на 11.10.17г.,срокът му на метрологична годност е 6 години и към датата на проверката е бил годно техническо средство за измерване на електроенергия.Уредът е бил с нулеви показания по всички тарифи.Според вещото лице действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираните тарифи 1.8.3,1.8.4 и 1.8.5, налице е неправомерно софтуерно претарифиране на отделните регистри, като е въздействано чрез инфрачервения порт на електромера с цел неотчитане в пълен обем по двата видими регистъра – дневна и нощна тарифа.Уточнява,че това е реално потребена енергия,която вследствие на неправомерно софтуерно претарифиране на електромера е натрупана в невизуализираните на дисплея регистри 1.8.3,1.8.4 и 1.8.5.Сочи,че изчисленията в процесната фактура са аритметично точни,получени на база одобрени от КЕВР цени по технологични разходи.Според вещото лице не може да бъде установено точно кога точно е извършена неправомерната манипулация, както и че с пълната версия на софтуера,с чиито пиратски копия по служебно известни нему данни разполагат много хора,може да се изтрива,да се добавя,освен цифри да се вкарват и букви. За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск въззивният съд се е позовал на приложимата нормативна уредба, съдържаща се в разпоредбите на Закона за енергетиката и на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ бр.25 от 30.04.19г.,в сила от 4.05.19г.,които са подзаконов нормативен акт ,издаден на основание чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.Прието е,че според чл.55 ПИКЕЕ в случаите, когато се установи,че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ“ операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ измерване количество електрическа енергия в тези регистри.Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол,съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ. В разглеждания случай е прието,че съставеният за проверката КП отговаря на нормативните изисквания, изготвен е при спазване на процедурните правила и за съставянето му ищцата е уведомена.Измереното при метрологичната проверка след монтажа на СТИ количество електроенергия в невизуализираните регистри 1.8.3, 1.8.4 е 1.08.5, е потребено след монтажа на същия в обекта на ищцата, което поражда правото на ответника да извърши корекция на сметката на ищцата. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Въпросът: “ Има ли законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период,респ.да начислява суми,представляващи реално потребена енергия при липса на лиценз за доставка на ел.енергия“ не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като доводът,че ответното дружество е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на §1 т.346 б.“А“ от ДР на ЗЕ,а не е доставчик на ел.енергия,поради което няма законово основание за извършва корекция на сметки за ел.енергия,не е въведен като основание в исковата молба и за първи път се прави пред касационната инстанция.По въпроси,които не са обусловили въззивното решение,не следва да се допуска касационно обжалване. Вторият въпрос също се отнася до правото на електроразпределителното дружество да извършва корекции, свързан е с първия въпрос и е неотносим. Въпросът: „Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обосноващи преценката му за годността на експертизата и доказателствената й стойност“ е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС.В мотивите към обжалваното решение съдът е обсъдил подробно заключението на вещото лице и го е възприел като компетентно и обосновано. Въпросът: „Длъжен ли е съдът при прието по делото непълно и необосновано заключение по съдебно-техническа експертиза, която не дава категоричен и точен отговор на въпросите по поставените задачи и правнорелевантните факти да назначи служебно нова, тройна експертиза или друго вещо лице“ не е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.3 от ТР № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС,т.10 от ТР № 1/2001г.на ОСГК и цитираната практика на състави на ВКС.В случая въззивният съд е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза, като го е счел за пълно и обективно,което не е оспорено и от ищцата.Поради това не е имало необходимост от разширяване на експертизата или назначаване на нова. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.Въпросът: „Има ли законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период респ.да начислява суми, представляващи реално потребена енергия при липса на лиценз за доставка на ел.енергия“ е неотносим, както е посочено по-горе. Въпросът:“ Периодът на корекция по чл.55 ПИКЕЕ може ли да обхваща период преди влизане в сила на ПИКЕЕ 2019г. – 2.05.19г.при положение,че съгласно §2 ПИКЕЕ процедурите по преизчисляване на количествата електрическа енергия,които са започнали въз основа на констативни протоколи,съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол“ не е от значение за точното прилагане на закона за развитие на правото,както и за изхода на спора.С § 2 от ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г. е регламентирано, че процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 1.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране.Разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване.В разглеждания случай датата на съставяне на констативния протокол – 15.04.20г.е след влизане в сила на ПИКЕЕ от 2019г. По изложените съображения не следва да се допуска въззивното решение до касационен контрол. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата направените разноски пред ВКС в размер на 2304 лв заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС,съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.