Определение № 88 от 10.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 3034/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма] срещу Решение № 1066/03.06.2013г. по въззивно гр.д.№ 4748/2012г. на АС София, с което след отмяна на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска за сумата 50 000лв., предявен от Г. Д. Д. с правно основание чл.226,ал.1 КЗ, е постановено друго за уважаването му, ведно със законната лихва от 01.09.2010г.-датата на пътното произшествие, причинило смъртта на М. В. Д., с която ищецът е живял на съпружески начала. В касационната жалба се поддържат основанията за отмяна по т. 3 на чл.281 ГПК- неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърдението е, че възивният съд неправилно е приел, че ищецът има качество на фактически съпруг на починалата и погрешно е преценил факторите, обуславящи правото на обезщетение от смъртта на М. Д.. Според касатора, ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира обезщетение, тъй като не попада в кръга най близките, имащи право на такова поради лошите отношения между двамата. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго за отхвърлянето на иска. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните правни въпроси: 1/ Достатъчно ли е за обосноваване претенцията за неимуществени вреди от смърт при непозволено увреждане да бъде установено само фактическо съжителство между две лица, или и съществуването на отношения, каквито представляват фактическият състав на правно регламентираните и оформени отношения при сключването на брак. 2/ Имат ли значение конкретните отношения между две лица за възникване на правото на обезщетение или те имат отношение само при определяне на размера на обезщетението. 3/ Какви са критериите за определяне на връзката между две лица като съжителство на съпружески начала по смисъла на ППВС 2/30.11.84г.-близки отношения, сходни с характерните за семейните или само съвместен живот за определен период от време; 4/ Какъв е смисълът и съдържанието на „съжителство на съпружески начала, употребено в ППВС 5/69г. и ППВС 2/84г. /трайна връзка, грижа да дома, взаимно уважение и обич или просто съжителство/; 5/ Какъв е смисълът на понятието „продължително и трайно съжителство” и белезите, характеризиращи го. 6/ Притежава ли материалноправна легитимация да търси обезщетение за неимуществени вреди лице, което е било с починалото в „лоши” отношения, които не предполагат установена близост, обич и разбирателство. Посочените допълнителни предпоставки по тези въпроси са по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- противоречие с цитираните Постановления на Пленума, а по отношение на въпроси 3-5 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК От ищеца Г. Д. е постъпил писмен отговор, в който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. За да отмени решението на първоинстанционния съд за отхвърлянето на иска, предявен от Г. Д. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Д. и да присъди на този ищец обезщетение от 50 000лв., въззивният съд след обстоен анализ на събраните гласни доказателства, е приел, че те са живели на съпружески начала, имат две деца, родени 1992г. и 1996г., поради което преживелият попада в кръга на имащите право на обезщетение, съгласно ППВС № 5/69г. Приел е, че релевантно е обстоятелството дали към момента на настъпване на застрахователното събитие съвместното им съжителство е продължило или е налице раздяла, и дали това състояние е трайно, или не. След обсъждане на свидетелските показания е счел за установено, че към момента на смъртта на Д. тя е била във фактическо съпружеско съжителство с ищеца. Мотивирал е, че предходни раздели не са от значение за този извод, след като отново са се събирали и живяли заедно, и че те не са довели до трайно и окончателно прекратяване на отношенията им. Обосновал е, че съществувалите помежду им спорове и кавги, последвани от раздели, след които съпружеското съжителство е възстановявано и не е преустановено, е от значение не за възникване правото на обезщетение, за определяне на конкретния му размер. При отчитане на приетите за доказани обстоятелства, че ищецът тежко е преживял смъртта на М. Д., бил е потресен и не могъл да приеме този факт, затворил се в себе си, е присъдил обезщетение в размер на 50 000лв. Съставът на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси. В голямата си част те не са за тълкуване на конкретна правна разпоредба, а за пояснение на възприети принципни постановки в Постановления на Пленума на ВС № 4/25.01.1961г., № 5/24.11.1969г. и № 2/30.11.1984г. относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт и конкретно в случай на съществувало съжителство на съпружески начала, неоформено с брак. Не е налице и твърдяното противоречие на изводите на въззивната инстанция с дадените в тези постановления разрешения. Апелативният съд е констатирал от една страна, че създадените отношения са били напълно сродни със съпружески-продължителна фактическа семейна връзка /съвместен живот от 1992г., когато починалата на 17 години е родила първото дете от връзката й с ищеца, раждане на второ дете/, а от друга страна, че не е настъпила трайна и окончателна фактическа раздяла. Несъгласието на касатора с извода за отношенията между ищеца и починалата няма отношение към материалноправните проблеми, с които се обосновава искането за допускане на касационното обжалване. Поради това поставените въпроси, основани на разбирането за съществували лоши лични отношения- обстоятелство, което нито е прието установено от апелативния съд, нито е обсъждано в мотивите, не могат да послужат като основание за допускане на касационното обжалване. Спецификата в отношенията несъмнено е отчетена от въззивния съд при определяне на размера на обезщетението, а ако фактите по спора са неправилно установени /становище което настоящата инстанция не споделя/, това би могло да съставлява основание по чл.281 ГПК, но не и да послужи като обща предпоставка на факултативния касационен контрол. С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на ответната страна поисканите и доказани разноски за адвокатска защита по представения договор от 12.08.2013г., в което е отразено заплащането на договореното възнаграждение-сумата 4 350лв. в брой. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.