Определение № 603 от 29.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 3451/2014 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева

т. дело № 3451/ 2014 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие - [населено място] срещу Решение № 1309 от 24.06.2014 г. по т.д. № 4509/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 1026 от 06.06.2013 г. по гр.д.№2302/2012 г. на СГС, с което МРРБ - [населено място] е осъдено да плати на [фирма] - [населено място] 345 584.49 лв.(с ДДС) - стойност на СМР по Договор № 214/18.09.2008 г., със законната лихва от 12.05.2012 г., с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл.280 ал.1т.1,т.2 и т.3 ГПК по процесуално- правния въпрос за задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по същество, по който поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на съдебната практика - ТР №1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК и Решение №212/01.02.2012 г. и Опр.№ 475/07.07.2011 г., постановени по т.д. № 1106/2010г. на ВКС,ІІ т.о. Сочи и материалноправния въпрос относно момента на възникване на задължението на възложителя за плащане на възнаграждение и съставянето на фактурата елемент ли е от договора за изработка, решен от ВКС с Р.№ 230/25.02.2000 г. по гр.д. № 1286/1999 г. в смисъл, че задължението за плащане възниква от приемане на извършената работа, на което счита, че въззивното решение противоречи - основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като възразява, че първият въпрос не отговаря на изискването жалбоподателят да посочи значението на правния въпрос за изхода на спора, като формулировката на въпроса е бланкетна, без ясни и конкретни основания за допускане, а и в случая въззивният съд се е произнесъл мотивирано. По втория въпрос счита, че не е относим към делото, по което не е ставало въпрос дали фактурата определя началния срок на изискуемост на вземането за възнаграждение. Оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена в срок и редовна.

За да потвърди решението в обжалваната от ответника част, с която е осъден да плати възнаграждение 345 584.49 лв. по Договор № 214/18.09.2008 г., въззивният съд е приел, че плащането на възнаграждение за извършената и приета работа е задължение на възложителя и негова е отговорността да осигури финансиране, поради което е неоснователно възражението му, че спирането на строителството поради липса на финансиране е обстоятелство, което не може да му се вмени във вина. Въз основа на техническата експертиза е обосновал, че са извършени строителните работи, описани в акта обр.10, подписан от овластен представител на възложителя (К.Л.), като липсата на подпис на втория негов представител(И.М.), редовно поканена, е поради неосигуряване на присъствието й от ответника. Относно останалите обстоятелства, установени по делото, съдът на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на обжалваното решение.

Въпросът за задължението на въззивния съд да изложи мотиви, като обсъди всички относими към спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните, е релевантен за делото. В правомощията си на въззивна инстанция, с обжалваното решение съдът е решил спора по същество, съгласно чл. 271 ал. 1 ГПК, като подробно е мотивирал решението, включително и с препращене към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл. 272 ГПК. Затова поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е решен в съответствие с установената съдебна практика за задължението на въззивния съд при изготвяне на решението, съгласно ПлВС №1/1953 г. и т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. по гр.д. №1/ 2000 г. на ВКС, ОСГК.

По втория въпрос за задължението на възложителя за плащане на възнаграждение, което възниква от извършване на договорената работа и приемането й от възложителя, което може да се установи с различни доказателствени средства- писмени и гласни доказателства, съдебно-техническа експертиза, е съдадена от ВКС практика на основание чл. 290 ГПК, задължителна за долустоящите съдебни инстанции - Р.№34/22.02. 2010 г. по т.д.№588/ 2009 г., на ВКС, ІІ т.о.; практика за фактическо приемане по силата на законовата презумпция по чл. 301 ТЗ, когато поръчващият е подписал данъчната фактура за дължимо възнаграждение, отразил я е в счетоводните си регистри и е ползвал право на приспадане на данъчен кредит - Р.№138/17.10.2011 по т.д. № 728/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.; практика за приемане с конклудентни действия - упражняване на фактическа власт върху изработеното и експлоатация - Р.№48/31.03. 2011 г. по т.д.№822/2010 г. на ВКС,ІІ т.о. и Р.№250/11.01.2011 г. по т.д.№ 535/ 2010 г. на ВКС,ІІ т.о.

В съответствие с посочената съдебна практика въззивният съд е решил посочения въпрос, като не е излагал съображения относно съставянето на фактура от изпълнителя, дали същата прави изискуемо вземането му за възнаграждение, нито дали е елемент от договора за изработка.

По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1309 от 24.06.2014 г. по т.д. № 4509/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: