Определение № 50431 от 18.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1656/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. А. Р. (ищец), подадена чрез пълномощник адв.П. К., срещу определение № 334 от 25.03.2022г. по възз.ч.гр.д.№ 190/2022г. на Окръжен съд - Ловеч.С него е потвърдено определение № 260002/08.02.2022г. по гр.д.№ 719/2020г. на Районен съд - Тетевен в обжалваната част, с която е допълнено в частта за разноските определение № 260118/17.12.2021г. чрез присъждане, на осн. чл.78, ал.4 ГПК, в тежест на частния касатор на разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1356лв. с включен ДДС. Основано на доводи за незаконосъобразност - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, искането е за отмяна на обжалваното въззивно определение. Според частния касатор въззивният съд не е съобразил и е напълно игнорирал изложените в молбата му аргументи и е подходил съвсем формално, без да съобрази конкретните обстоятелства по делото.Поддържа, че в случая адвокатското възнаграждение на ответното дружество е договорено до приключване на съдебното производство –за пълно процесуално представителство, обхващащо всички процесуални действия и пълна защита на ответното дружество, каквото не е осъществено, тъй като производство по същество не се е развило, упълномощеният адвокат е подал единствено писмен отговор на исковата молба и делото е прекратено още началната фаза за уточняване на надлежните страни и допустимостта на иска.По тези съображения частния касатор счита, че разноските на ответното дружество е следвало да се определят въз основа на действително извършените от процесуалния му представител процесуални действия, а не, както неправилно е приел въззивният съд - при отчитане на имуществения интерес.Поддържа, че в случая съдът разполага с възможност да намали размера на дължимото на ответника адвокатско възнаграждение под нормативно определения минимум спрямо цената на иска, като се отчете етапът, на който е прекратено производството по делото, както и, че за прекратяването на делото, поради оттегляне на исковата молба до първото по делото заседание, не се изисква съгласие на ответника.По тези съображения частният касатор счита, че съответстващото на реално извършената работа от пълномощника на ответното дружество адвокатско възнаграждение е в размер на 100лв., определено на осн. чл.6, т.2 и т.3 от Наредба № 1/2004г.на ВАС. В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК е формулиран следният процесуален въпрос: Разполага ли с възможност съдът на преценка да намали размера на дължимото по чл.78, ал.4 ГПК в полза на ответника възнаграждение под нормативно установения за това минимум, когато делото е прекратено преди разглеждане на спора по същество в открито съдебно заседание? Въведеното основание за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК, поради разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: определение № 34 от 17.01.2014г. по ч.гр.д. № 6312/2013г., І г. о.; определение № 461 от 01.07.2013г. по ч.т.д. № 1701/2013г., ІІ т. о.; определение № 25 от 04.03.2009г. по т.д. № 638/2008г., ІІ т. о., определение № 66 от 15.02.2012г. по гр. д. № 771/2011г., І г.о. и определение № 339/02.06.2014г. по ч.т.д.№ 1538/2014г. С писмен отговор ответникът Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, чрез пълномощник адв.К. Т., оспорва допустимостта на касационното обжалване и основателността на частната касационната жалба. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.3 ГПК, приема следното: Производството пред съда е образувано искова молба, подадена на 06.11.2020г. от Р. Р., чрез пълномощник адв.П.К., против ЗАД „ОЗК - Застраховане“, по която е образувано гр.д.№ 719/2020г. на РС - Тетевен.С исковата молба е предявен частичен осъдителен иск с предмет парично вземане за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв., представляващо част от общо парично вземане за сумата 50 000лв. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК на 20.09.2021г. писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, подаден чрез адвокат К. Т., упълномощена с пълномощно, представено с молба от 30.09.2021г., лично и като представляваща адвокатско дружество „Д. и Т.“, са въведени обосновани оспорвания на редовността на исковата молба, на допустимостта и основателността на исковете, въведено е възражение за съпричиняване, оспорени са доказателствените искания на ищцата, заявени са доказателствени искания и е направено искане за привличане на подпомагаща страна.Претендирано е присъждане на разноски. С определение от 23.11.2021г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 12.01.2022г., след което е постъпила на 17.12.2021г. молба от пълномощника на ищцата адв.П.К. с искане за оттегляне на исковете, в която е направено бланкетно възражение за недължимост на разноски на ответното дружество. Производството по делото е прекратено с определение от 17.12.2021г., след което на 30.12.2021г. е постъпила молба от ответното дружество за допълването в частта за разноските чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС в размер на 2436лв., съгласно приложените към молбата списък на разноските по чл.80 ГПК, договор за правна помощ и фактура от 08.11.2021г., преводно нареждане от 09.11.2021г. и акт за регистрация по ДДС от 21.08.2020г. С писмен отговор от 02.02.2022г. ищцата е оспорила молбата на ответното дружество за допълване на определението за прекратяване на делото в частта за разноските и е заявила възражение за тяхната прекомерност с искане за намаляването им до размера от 100лв.Въвела е доводи, че, с оглед етапа, на който производството по делото е прекратено, както и действително извършените от процесуалния представител на ответното дружество процесуални действия до момента на прекратяване на производството – единствено за подаване на отговор на ИМ, съдът разполага с възможност да намали размера на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение за представителство по делото под установения за това минимум спрямо цената на иска. С определение № 260002/08.02.2022г. определението за прекратяване на делото е допълнено в частта за разноските, като ищцата е осъдена, на осн. чл.78, ал.4 ГПК, да заплати на ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1356лв., а за разликата до претендирания размер от 2436лв.искането е отхвърлено. Разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1130лв. са определени от съда на база материалния интерес от 20 000лв., в хипотезата на чл.7, ал.2, т.4 Наредба №/2004г. на ВАС, като върху тази сума е начислен и ДДС, с оглед регистрацията по ЗДДС на процесуалния представител на ответното дружество. Срещу определение № 260002/08.02.2022г. в частта, с която е осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение, е подадена частна въззивна жалба от ищцата, а в останалата част, като необжалвано, определението е стабилизирано. Въззивната инстанция е приела за неоснователен довода на ищцата, че разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна следва да бъдат намалени под съответния минимум в Наредба №1/2004г. на поддържаното от ищцата основание -с оглед етапа на прекратяване на производството и реално извършеното процесуално действие от адвоката.В тази връзка са формирани мотиви, че такова условие не е поставено от закона, а, съгласно чл. 78, ал.5 ГПК, не се допуска намаляването на възнаграждението под установените в наредбата минимуми.Съставът на въззивния съд е приел, че при реализиране на отговорността му за разноски по чл.78, ал.4 ГПК ищецът не може да иска тя да се ограничи само до извършените от адвоката на ответника процесуални действия до момента на прекратяване на производството.Формирани са мотиви, че адвокатското възнаграждение е заплатено от ответното дружество преди прекратяване на делото и същото е договорено с оглед очакваната защита и процесуално представителство до приключване на производството пред съответната инстанция, до което не се е достигнало, без това да е обусловено и мотивирано от поведението на ответното дружество.Прието е, че е в дисонанс с деликтния характер на отговорността за разноски разбирането, че, поради неосъществяване на пълна реализация на производството пред една инстанция, на ответника не се дължат разноски в договорените минимални размери. Поставеният от частния касатор въпрос отговаря на характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване произтича от това, че по отношение на него не е осъществено допълнителното основание по т.1, на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или с решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В случая само едно от посочените определения от частния касатор - определение № 34 от 17.01.2014г. по ч.гр.д. № 6312/2013г. на І г.о., като постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК, има характер на съдебна практика по см. на чл.280, ал.1, т.1, предл. посл. ГПК, но същото е неотносимо, като постановено във връзка с разпоредбата § 2 ДР на Наредба № 1/2004г. на ВАС.Другите посочени определения нямат характер на съдебна практика по см. на чл.280, ал.1, т.1, предл. посл. ГПК, тъй като са постановени от състави на касационния съд в производства по реда на чл.288 ГПК и чл. 248, ал. 1 ГПК. От друга страна, постоянната съдебна практика на ВКС (определение № 670 по ч.гр.д.№ 3982/14г., IV г.о. и др.) приема, че при осъществяване на отговорността за разноски по чл.78, ал.4 ГПК ищецът не може да се освободи от цялото или част от задължението за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, а отговорността му за разноски може само да бъде намалена по реда на чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.Фактическата и правна сложност на делото се преценяват с оглед на въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, а не с оглед конкретно извършените от страните процесуални действия, които, като правно съдържание, са различни от фактическата и правна сложност на делото. В пълно съответствие с посочената постоянна съдебна практика на ВКС са изводите на въззивния съд в обжалваното определение, че прекратяването на производството по делото преди първото по делото открито съдебно заседание, поради оттегляне на иска, и неизвършване на всички предвидени в закона процесуални действия на съда и страните, за които адвокатското възнаграждение на ответното дружество е уговорено, не представлява самостоятелно основание за освобождаване на ищеца от отговорността му за разноски – изцяло или частично. Изводите на въззивния съд, че е недопустимо намаляване на възнаграждението по чл.78, ал.5 ГПК под установените в Наредбат.№ 1/2004г. на ВАС минимуми са в съответствие постоянната практика на ВКС, цитираните и от въззивния съд определения по чл.274, ал.3 ГПК № 28/21.0.2022г. по ч.т.д.№ 2347/21г. и № 109/15.03.2022г. по ч.т.д.№ 302/22г., II т.о. и др., която приема, че при намаляване на отговорността за разноски по реда на чл.78, ал.5 ГПК съдът е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004г. минимални размери. Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Мотивиран от това, съставът на I т.о.