Определение № 4544 от 28.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4270/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №4766/05.08.2025г. на В. С. М., Л. С. Т., С. П. Д., В. Б. С., Е. Б. П., П. Д. И., Д. Д. И., И. Б. Й. и Р. Б. К., чрез адв. В. срещу решение №193/14.07.2025г. по в. гр. д. №225/2025г. на Окръжен съд Перник, с което първоинстанционното решение е обезсилено, а производството -прекратено като образувано по недопустим иск. Според касаторите решението е неправилно и необосновано. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. „Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва?“

2. „Има ли значение поводът, по който се оспорва правото на ищеца от ответника, при преценката дали е налице правен интерес за водене на отрицателен установителен иск или правен интерес е налице винаги, когато и двете страни разполагат с документ за собственост?“

3.“Винаги ли страната, чийто права се оспорват, има правото на преценка как/дали с отрицателен установителен, положителен установителен, или осъдителен иск/ да защити правата си, или съдът следва да преценява дали ищецът адекватно защитава правата си и какви цели ще постигне?“

4. „Поведението на ответника през време на процеса да оспорва правото на ищеца, твърдейки, че спорното право му принадлежи, следва ли да се вземе предвид от съда при преценката на правния интерес на ищеца от водене на отрицателния установителен иск?“

По тези въпроси според касаторите разрешението на въззивния съд е в противоречия с Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013г. по тълк. Дело №8/2012г. на ОСГТК, както и решение №352 от 14.10.2011г. на ВКС по гр. дело №1301/2010г., решение №60/20.02.2012г. по гр. дело №1213/2010г. на ВКС, решение №66 от 12.04.2010г. на ВКС по гр. дело №4152/2008г., решение №885 от 12.06.2002г. по гр. дело № 95/2001г. на ВКС.

В случай, че съдът прецени, че не е налице противоречие с посочената практика, касаторите считат, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради необходимостта да се формира такава с оглед точното прилагане на закона.

Ответникът „Еврометал“ ООД, чрез писмения си отговор изразява становище за липсата на основания за допускане до касационен контрол. Счита, че касационната жалба е неоснователна, тъй като решението е обосновано и законосъобразно. Излага, че липсват основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като не се установява разрешенията на въззивния съд да са в противоречие с посочената от касаторите практика.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.

При произнасяне по допускането до касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по отрицателен установителен иск, предявен от В. С. М., Л. С. Т., С. П. Д., В. Б. С., Е. Б. П., П. Д. И., Д. Д. И., И. Б. Й. и Р. Б. К., чрез адв. В. срещу „Еврометал“ ООД, за признаване за установено, че ответникът не е собственик на следните недвижими имоти: 1/ Ливада от 0.630 дка, находяща се в землището на [населено място], в местността „Църквище“, имот №397 по кадастралния план от 1976г., при граници: [улица], имот пл. №... и парцел X.-2025 в кв.121 и 2/ Ливада от 0.868 дка, находяща се в землището на [населено място], в местността „Църквище“, имот №... по кадастралния план от 1976г. при граници: [улица], имот пл. № 1329 и парцел X.-2025 в кв.121. Ищците твърдят, че общият им наследодател - Г. М. П., починал на 20.05.1964г., бил собственик по обстоятелствена проверка, обективирана в нотариален акт №27, том II, дело № 355/1956г. от 25.04.1956г. на недвижими имоти в землището на [населено място], а именно: ливада, находяща се в местността „Църквището“, с площ от 700 кв.м., при граници: Б. М., М. Т., Г. М. и наследниците на К. С., както и ливада, находяща се в местността „Църквището“, с площ от един декар, при граници: шосе, М. А., И. В. и Д. Д.. По заявление с вх. №02119 от 26.02.1992г., на наследниците на Г. М. П., с влязло в законна сила на 05.01.2022г. решение №2806 от 29.11.2021г. на ОСЗ - Перник, им било признато и възстановено правото на собственост върху ливада от 0,630 дка, четвърта категория, находяща се в землището на [населено място], в местността „Църквище“, имот №397 по кадастралния план от 1976г., при граници: [улица]- 1601, имот пл. №5581 и парцел X.-2025 в кв.121 и ливада от 0,868 дка, четвърта категория, находяща се в землището на [населено място], в местността „Църквище“, имот №... по кадастралния план от 1976г., при граници: улица с ОК 602604, имот пл. №1329 и парцел X.-2025 в кв.121. Ищците заявили нанасянето на възстановените им имоти в кадастралния план на [населено място], като при уведомяване на заинтересованите лица, ответникът подал възражение срещу изменението, към което приложил нотариален акт за собственост на недвижим имот №148, том III, peг. №3661, дело №509/2008г., издаден въз основа постановление за възлагане на недвижим имот от 24.08.2005г. на Съдебен изпълнител, което било издадено след проведена публична продан по изп. д. №0-3331/2000г. Ищците считат, че ответникът не може да се легитимира за собственик на процесните имоти, тъй като в постановлението за възлагане не е посочен планоснимачен номер на продадения при проведената публична продан имот, нито са посочени недвижимите имоти, собственост на техния наследодател. С оглед подаденото от ответника възражение, кметът на [община] констатирал наличие на спор за материално право, поради което и отказал исканото от ищците изменение на кадастралния план на [населено място]. Така изложеното мотивира ищците да предявят отрицателен установителен иск срещу ответното дружество.

Ответникът „Еврометал“ ООД оспорва предявените искове. Твърди, че е собственик на процесните имоти, като с нотариален акт №148, том III, рег.№3661 от 2008г., е признат за собственик на поземлен имот №2025, с площ от 135189 кв.м., находящ се в квартал 121 по действащия регулационен план на [населено място], общ. Перник, утвърден със заповед №III- 34 от 09.04.1976г. и заповед №1220 от 30.06.2008г. на кмета на [община], заедно с построените в имота 15 броя бунгала, с обща застроена площ от 195 кв.м., и масивна вила строена през 1920г., със застроена площ от 41 кв.м., при посочени в нотариалния акт граници. През 1984г. в имота били застроени футболно игрище, със застроена площ от 1800 кв.м., както и комбинирано игрище - баскетбол и волейбол, със застроена площ от 540 кв.м., които били разположени в УПИ №..., отреден за „Парк за култура и отдих, спортни съоръжения, обществено обслужващи действия“, в кв.121 по действащия ПУП-ПР на [населено място], одобрен със заповед № 1317 от 24.07.2015г. на Кмета на Община-Перник. Застрояванията в имота представлявали търпими строежи по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, и не подлежали на премахване и забрана за ползване. Ответното дружество придобило имота на основание публична продан -с постановление за възлагане на недвижим имот от 24.08.2005г., влязло в сила на 08.09.2005г. на Съдебен изпълнител при ПРС, на „Еврометал“ ООД бил възложен минен имот, с площ от 125.528 дка, находящ се в квартал 212 по действащия регулационен план на [населено място], като част от същия се намира в заблатена местност - 16 дка, а част от имота е свлачище - 60 дка, ведно с построените в имота 15 броя бунгала, строени през 1964г., със застроената площ на всяко от 13 кв.м., и обща застроена площ от 195 км.м., и масивна вила, строена през 1920г. със застроена площ от 41 кв.м., при граници: на юг-асфалтов път с ОТ № 609 до ОТ № 599, на изток-улица с ОК № 5991598,597, и с имоти в кв. 121 по действащия регулационен план на [населено място] с пл. №325 и №326 /закрития и открит плувен басейн и с ресторанта/, като границата продължавала и по уличната регулация с ОТ - 593,592,591,589,587 “а“, 588,589,590 и 99“а“, на север улична регулация с ОТ 99“а“, 99 „б“, 99“в“, 99“г“, гора и малка част незастроена имотна граница с ОТ 609,609 „а“, 609“б“, 11 „б“,128“б“, 128 „а“,128,127,126 и 125. Възложеният на дружеството имот бил собственост на „Мини - Перник“ ЕАД /в ликвидация/- длъжник по изпълнителното дело. Ответникът оспорва решението на ОСЗ - Перник, като твърди, че то е нищожен акт, тъй като на ищците са възстановени имоти, които не представляват земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ, а са част от имот частна собственост, която ответникът е придобил на годно правно основание 15 години преди възстановяването на собствеността им. Моли съдът да извърши косвен съдебен контрол на оспореното решение, което да прогласи за нищожно. Противопоставя и възражение за придобиване на процесните имоти по давност, текла в периода от 2005г. до датата на подаване на отговора на исковата молба, като твърдят, че дори и да се приеме, че не е придобил собствеността на основание проведена от съдебен изпълнител публична продан, то е станал собственик на основание давностно владение, осъществено в периода от 2005г. до 2023г.

Преди да го разгледа по същество, Пернишкият окръжен съд е изложил, че отрицателният установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответното „Еврометал“ ООД не е собственик на процесните два имота, се явява процесуално недопустим поради липса на правен интерес за ищците.

Посочил е, че правният интерес от предявяването на установителен иск е обусловен преди всичко от естеството на правния спор, предхождащ неговото предявяване, т.е. от вида на действията, посредством които ответникът извънсъдебно оспорва правото на ищеца. За установяване наличието на интерес от отрицателен установителен иск е необходимо постановеното съдебно решение да разреши окончателно със сила на присъдено нещо възникналия между страните спор и по този начин да преустанови както правния спор, така и нежеланото поведение на страната, която неоснователно оспорва правата на другата страна. Съответно, ако уважаването на установителния иск не би довело до постигане на резултата, към който ищецът се стреми, то за него липсва правен интерес от предявяването му. Въззивният съд е посочил, че в хипотеза, при която спорът за принадлежността на правото на собственост е възникнал по повод искане за нанасяне на имота в кадастралния план поради допусната грешка в същия, и правата на ищеца се оспорват чрез подаване на възражение или жалба срещу това искане, то лицето, претендиращо неговият имот да бъде нанесен в плана, следва да предяви положителен установителен иск за своите права и за констатиране на непълнота или грешка в кадастралната основа, предвид което правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за отричане правото на собственост на лицето, чийто имот вече е нанесен в плана, не е налице. Изложил е, че в такъв случай, какъвто е и настоящият, е налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен по реда, указан в разпоредбата на чл.54, ал.2 ЗКИР, а именно чрез предявяване на иск за установяване правата на лицето, което претендира, че са налице предпоставките за изменение на одобрената кадастрална карта, който иск по чл.54, ал.2 ЗКИР по своята правна същност е положителен установителен иск за собственост.

По тези съображения първоинстанционното решение, като постановено по недопустим иск, е обезсилено на основание чл.270, ал.3 изр.1 ГПК вр. чл.130 ГПК, като исковата молба е върната, а производството по делото-прекратено.

При така изложените мотиви от въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че липсват сочените основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на въззивното решение до касационно обжалване е предпоставено от разрешаването на правен въпрос - материалноправен или процесуалноправен, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение, на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В производството по чл. 288 ГПК касационният съд се произнася дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни.

По първите три въпроса, в обобщен вид касаещи задължението на въззивния съд да преценява наличието на правен интерес от завеждането на отрицателния установителен иск, като съобрази претендираните от страните права и поводът, по който ответникът оспорва правото на ищеца, не се констатира разрешението на въззивния съд да противоречи на тълкувателно решение №8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. дело № 8/2012г. на ОСГТК, както и на цитираните от касаторите решения.

Според разясненията, съдържащи се в посоченото ТР №8 от 27.11.2013г., при отрицателния установителен иск за собственост ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.

Именно в съответствие с тези разяснения е процедирал въззивният съд. Изпълнявайки задължението си по чл. 269 ГПК, съдът е осъществил контрол за допустимостта на иска, и след като е преценил липсата на установен от ищците правен интерес, е прекратил производство по предявения отрицателен установителен иск, и е обезсилил постановеното първоинстанционно решение.

По въпроса за правния интерес на ищеца, и съответно допустим ли е отрицателен установителен иск при спор за материално право по чл.54, ал.2 от ЗКИР, е налична трайна практика на ВКС, обективирана в т.4 на Тълкувателно решение №8/2014г. на ОСГК на ВКС, Решение №153/21.12.2020г. по гр.д. №1221/2020г., Решение №50138/10.01.2023г. по гр.д. №1128/2022г. на II г.о., Решение №89/13.01.2021г. по гр.д. №3335/2019г. на I г.о., Решение №90/04.07.2018г. по гр.д. №2710/2017г. на І г.о. на ВКС, съгласно която искът по чл.54, ал.2 ЗКИР се определя като положителен установителен иск за собственост. Когато ищецът обосновава своя интерес от предявения иск със спор за материално право и невъзможност за нанасяне на имота в кадастралната карта, исковата защита следва да бъде проведена чрез установяване на неговото право на собственост. Само по този начин би могло да се постигне нанасянето на имота на ищеца в КККР, тъй като при уважаване на положителния установителен иск за собственост би се решил със сила на пресъдено нещо въпроса за това кой е собственик на спорния имот и какви са границите на имота, предмет на установеното право на собственост докато при уважаване на отрицателния установителен иск правата на ищеца не са предмет на доказване, както и техния пространствен обхват.

Доколкото в обстоятелствената част на исковата молба ищците мотивират своя правен интерес от предявяване на иска с невъзможността да нанесат имота си в кадастралната карта, поради заявеното от ответника възражение, че той е собственик, то техният интерес изисква да установят своите права, а не да отрекат тези на ответника. Целта на предявения иск при спор за материално право е да се установи със сила на присъдено нещо кой е собственик на спорен имот, тъй като по твърдения в исковата молба в КККР погрешно е записан носителят на право на собственост върху процесния имот. При предявен отрицателен установителен иск тази цел не може да бъде постигната, поради което искът се определя като положителен установителен иск. Тъй като разрешението на въззивния съд изцяло съответства на константната съдебна практика, то по първите три въпроса не се констатира основание за допустимост на касационно обжалване.

Във връзка с поставения четвърти въпрос, следва да се посочи, че действително, ищците не са заявили изрично в исковата си молба, че искът им е с правно основание чл.54 ЗКИР, но както в заглавната, така и в обстоятелствената част на същата излагат, че правният им интерес от предявения отрицателен установителен иск е във връзка с чл.54, ал.2 ЗКИР. В чл.124, ал.1 от ГПК е посочено, че предпоставка за допустимост на установителния иск е наличието на интерес от установяване на едно право или правоотношение, т.е. правният интерес от търсената защита е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на установителния иск. Очевидно в случая ответникът оспорва правата на ищците, като сам завява собственически права по отношение на процесните имоти. Именно защото оспорването е не само в хода на процеса, но и преди това- доколкото имотите са били вписани по негово искане в кадастралната карта като част от негов имот, то и въззивният съд е преценил, че за ищците липсва правен интерес от предявения отрицателен иск. Принципно, видът на търсената от ищеца защита се определя по собствената му преценка с оглед вида и интензитета на засягане на правата му от ответника, но императивно задължение на съда е да следи за допустимостта на иск. Целта на ищците имотите им да бъдат вписани в кадастралната карта като тяхна собственост би могла да бъде постигната само в производство по предявен положителен иск, в хода на производството по който, всяка страна ще установява принадлежността на правото си на собственост на твърдяното от нея приодбивно основание. Решението, постановено по положителен иск, със сила на присъдено нещо би легитимирало ищците като собственици, и именно въз основа на него ще се реши спорът за материално право. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт ще се установи правото на собственост, и ще послужи като основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл.54, ал.4 ЗКИР. /последни 2 изречения са от Тълкувателно решение №8 от 23.02.2016г. на ВКС по тълк. д. №8/2014г., ОСГК./ Тъй като съдът има задължение да следи за допустимостта на иска във всяко положение на делото, то въззивният съд правилно и в съответствие с разясненията в посоченото ТР е извършил преценка, че с оглед конкретните обстоятелства по делото, за ищците липсва правен интерес от отрицателен установителен иск, тъй като целените с тях правни последици няма да бъдат постигнати дори при неговото евентуално уважаване. Изводът за липсата на правен интерес мотивира законосъобразен извод за недопустимост на производството.

Не се констатира разрешението на въззивния съд да е в противоречие с посочените от касаторите решения на ВКС, които са постановени преди Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №8/2012 г., ОСГТК. Както се изложи по-горе, разрешението на въззивния съд изцяло кореспондира на разясненията в същото.

Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, следва се посочи, че касаторите не са аргументирали успешно поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторите не са посочили кои законови разпоредби са непълни, неясни или противоречиви, или съдебна практика, която считат, че се нуждае от осъвременяване предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Поради липсата на обосновка на соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК неоснователно се иска допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.

Не се установява наличието на някои от основанията по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Няма вероятност решението да е нищожно - да е постановено от незаконен състав, извън общата компетентност на гражданския съд, или отразената в акта правораздавателна воля на съда да е неразбираема; същото е в изискуемата писмена форма и е подписано. Не е налице и вероятност същото да е недопустимо, тъй като е постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок, жалба, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт съдебен акт.

Не се установява и очевидна неправилност на въззивното решение. За да е налице такъв порок като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора правни норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които съдът е достигнал, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

В обобщение - не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

С оглед изхода на спора, ответникът по касационната жалба има право на разноски, които съдът с оглед представения договор за правна помощ и пълномощно, определя в размер на 766.94 евро- евровата равностойност на 1500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение