Определение № 38 от 20.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 820/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. П. Б. срещу Решение № 1561 от 21.06.2013 год. по гр.д.№ 4570/2012 год. на Софийски апелативен съд в частта с която е приета за неоснователна въззивната му жалба срещу Решение от 22.06.2012 год. по гр.д.№ 5789/2013 год. на Софийски градски съд, както и в частта с която е приета за основателна въззивната жалба на [фирма]. Ответникът по касация [фирма] е представил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор в който сочи, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изразил е и становище по съществото на спора. Третото лице помагач Б. Т. С. в представен отговор по чл.287 ал.1 ГПК сочи, че жалбата е неоснователна и за Д. Б. липсва правен интерес от предявяването на иска. Становището на настоящия съдебен състав по наличието на основанията по чл.280 ал.1 ГПК произтича от следното: Ищецът Д. Б. е пострадал в резултат на ПТП на 19.10.2009 год. Позовавайки се на това, че увреждащият автомобил „Рено” мод.”М.” с водач Т. С. е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при [фирма], Б. е предявил срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 37000 лв. Ответникът е оспорил иска за сумата над 4000 лв., поради това, че в рамките на наказателното производство срещу виновния водач С., Д. Б. е предявил граждански иск за неимуществени вреди и той е бил уважен до този размер. Първоинстанционният съд е приел, че не е обвързан от размера на обезщетението, присъдено в наказателното производство, поради което е уважил иска до размера на 15000 лв. Сезиран с въззивните жалби на страните по делото, съответно в уважената и отхвърлената част на иска, съставът на САС е счел, че не може да бъде ангажирана отговорността на [фирма] за сума над 4000 лв., поради обстоятелството, че тази отговорност е производна от отговорността на делинквента и размерът и е определен с влязло в сила решение на наказателния съд. В тази част на касационната жалба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на въпросите задължителните елементи на влязлата в сила присъда и по конкретно, включва ли тя и размера на обезщетението за вреди спрямо застрахователя. Поставил е и въпроса дали е допустимо в рамките на производството по чл.226 ал.1 КЗ да се събират доказателства за действителния размер на вредите. С т.1 на ТР № 1/2014 год. ОСТК на ВКС прие, че: В производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу застрахования делинквент, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор ”. Произнасянето от въззивния съд по този обуславящ изхода на спора въпрос е в съответствие с Тълкувателното решение, поради което липсва която и да е от предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.