Определение № 299 от 20.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение от 11.10.13г. по гр.д.№10670/12г. на Софийски градски съд е обезсилено решение № ІІ-66-209 от 23.03.12г. по гр.д.№18010/2010г. на Софийски районен съд и е разпоредено делото да се докладва за образуване на ново производство пред Софийски градски съд като първа инстанция.

Въззивният съд е приел, че предмет на делото са евентуално съединени искове по чл.42, б.”б”, вр. чл.25, ал.1 ЗН; чл.42, б.”в” ЗН; чл.43, ал.1, б.”б”, пр.1 ЗН и чл.43, ал.1, б.”б”, пр.2 ЗН за прогласяване недействителност на саморъчно завещание от 19.02.2007г. Исковете са оценяеми, като съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК цената на иска се равнява на данъчната оценка на имота. В случая данъчната оценка е 31 186,40лв., което обосновава родова подсъдност пред СГС, съгласно чл.104, т.4 ГПК.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника О. И. П.. Той счита, че предявените искове са неоценяеми и съобразно правилото на чл.103 ГПК компетентен да се произнесе по тях като първа инстанция е Софийският районен съд. Но дори и да се приеме, че исковете са оценяеми, то предмет на делото е саморъчно завещание за ½ ид.част от апартамент, затова следва при определяне на цената на иска да се вземе предвид ½ от данъчната оценка на апартамента, или сумата от 15 448,665лв., която също обуславя прилагането на чл.103 ГПК.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Оценяеми ли са исковете по чл.42, б.”б”, вр. чл.25, ал.1 ЗН; чл.42, б.”в” ЗН; чл.43, ал.1, б.”б”, пр.1 ЗН и чл.43, ал.1, б.”б”, пр.2 ЗН, предявени при условията на евентуалност.

По този въпрос обжалваното решение влизало в противоречие с определение №399/02.03.2010г. по ч.гр.д.№3282/09г. на Софийски апелативен съд.

2. Как се определя родовата подсъдност при евентуално съединени искове, когато и главният и евентуалният са подсъдни на районния съд.

По този въпрос обжалваното решение влизало в противоречие с решение №8 от 01.02.12г. по гр.д.№1011/11г. на ВКС, ІV ГО.

3. Как се определя цената на иска, когато предмет на оспорваното саморъчно завещание е ½ ид.част от недвижим имот.

По този въпрос обжалваното решение влизало в противоречие с определение №41 от 18.02.13г. по гр.д.№26/13г. на ВКС, І ГО; определение №44/15.01.10г. по ч.гр.д.№725/09г. на ВКС, ІV ГО и определение №17 от 28.01.13г. по гр.д.№16/13г. на ВКС, І ГО.

Ответникът в производството М. С. Д. оспорва жалбата. Счита, че актът на Софийски градски съд, макар и да е озаглавен „решение”, има характер на определение, тъй като съдът не се е произнесъл по съществото на правния спор. Срещу този акт може да се подаде частна жалба по чл.274 ГПК, но не и касационна жалба по чл.280 и сл. ГПК. Тъй като чл.280, ал.1 ГПК не намира приложение в случая, жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Евентуално поддържа, че не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Жалбата, с която е сезиран ВКС, има характер на касационна жалба срещу въззивно решение и следва да се разглежда по реда на чл.280 и следващите от ГПК, а не по реда на чл.274 ГПК, както неправилно поддържа ответникът по касация. Въпросът е разрешен с т.3 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, което намира приложение в тази част и при действието на новия ГПК от 2007г.

Налице са и условията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия въпрос, който е определящ за изхода на делото. Приетото от въззивния съд по него влиза в противоречие с посоченото от жалбоподателя определение №399/02.03.2010г. по ч.гр.д.№3282/09г. на Софийски апелативен съд. Тъй като няма данни това определение да е влязло в сила, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а не на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,