Определение № 50013 от 30.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2083/2019 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на „Си-Транс”ЕООД,подадена чрез адв. В. П., срещу въззивно решение №146/17.06.2019г. по в.т.д.№183/19 г. на Апелативен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 1038/28.12.2018 г. по т.д.№1340/18 г. на Окръжен съд - Варна, е признато за установено по предявения от Т. И. Й. против „Си-Транс” ЕООД иск с правно основание чл.439 ГПК, че Т. Й. не дължи на „Си-Транс” ЕООД сума в размер на 71 131.58 лв., за която е издаден изпълнителен лист от 01.11.2011 г. по т. д. № 4083/11 г. на Софийски градски съд въз основа на арбитражно решение от 29.09.2011 г. по в. а. д. № 1/2011 г. на Арбитражен съд - [населено място]. В касационната жалба се поддържа, че изводът на въззивния съд за несъществуване на вземането поради погасяването му по давност е формиран в нарушение на чл.118 ЗЗД и в противоречие с т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС; че не е обсъдено задълбочено съдържанието на представените по делото молби до съдебния изпълнител, с които е искано предприемане на съответните изпълнителни способи и не е преценено правилно тяхното значение за прекъсване на погасителната давност; че не са изследвани причините за неизвършване на поискани от взискателя изпълнителни действия, сочени като основание за прекъсване на погасителната давност. Прави се искане за обезсилване на въззивното решение и връщането му за ново разглеждане на апелативния съд, евентуално за неговата отмяна и за отхвърляне на предявения от Т. Й. иск. При постановяване на решението си, въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото, като въз основа на тях е приел за установено, че с молба от 17.11.2011г. ответникът по делото „Си-Транс” ЕООД, въз основа на издаден му срещу длъжниците „В. 2005“ЕООД и Т. Й. изпълнителен лист, е инициирал образуването на изп. дело № 20117150400610 по описа на ЧСИ М. Пашова, като със същата е поискал насочване на изпълнение върху два недвижими имота, собственост на длъжника Й.; възбраните са вписани по искане на ЧСИ от 02.12.2011 г.; с последваща молба от 11.01.2013 г. взискателят е поискал да бъде наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на солидарния с ищеца длъжник по изпълнителното дело – търговско дружество „В. 2005” ЕООД, както и възбрана върху придобит от длъжника Т. Й. по наследство недвижим имот /след установяване на собствеността му/; с молба от 10.04.2014г. взискателят е поискал проучване на пълното имуществено състояние на длъжниците чрез справки в НОИ, КАТ и др. и налагане на запори и възбрани в случай на установени при справките имуществени права на длъжниците, както и налагане на възбрана и пристъпване към изпълнение върху наследен от Т. Й. недвижим имот; в резултат на справките съдебният изпълнител е приобщил към изпълнителното дело 2 бр. нотариални актове от 1995/1996 г. за право на собственост върху недвижими имоти, придобити по регулация и по силата на ЗСПЗЗ, но на искането за възбраняването им, направено от взискателя със следваща молба от 30.12.2014 г. е посочил, че имотите са продадени през 1997 г. Във връзка със спорния между страните въпрос дали е прекъсната давността относно отричаното с иска изпълняемо право /съобразно възприетата в решението правна квалификация на иска/, въззивният съд се е позовал на мотивите към т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Посочил е,че според възприетото в него „давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЧСИ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица; не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на погасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.”. Възприемайки посоченото в тази задължителна практика разрешение, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено в хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, въззивният съд е посочил, че за прекъсване на погасителната давност в изпълнителния процес не е достатъчно взискателят да е проявил активност за събиране на вземането си като е изисквал периодично от съдебния изпълнител извършване на конкретни действия по изпълнението спрямо индивидуализирано имущество на длъжника; че давността не се прекъсва с искането на взискателя, а с извършването на успешни изпълнителни способи; че прекъсването на давността в изпълнителния процес настъпва с последното извършено валидно изпълнително действие. Въз основа на това и правнорелевантните факти по делото въззивният съд е формирал извод, че приложимата към изпълняемото право на ответника петгодишна погасителна давност не е прекъсната с нито едно от действията, предприети в хода на воденото срещу ищеца изпълнително производство, тъй като поисканото с молбата от 10.04.2014 г. проучване на пълното имуществено състояние на длъжниците не е изпълнително действие, прекъсващо давността; не е такова и искането в молбата от 30.12.2014 г., доколкото във връзка с него не са извършени успешни изпълнителни действия, прекъсващи давността - исканата възбрана не е била наложена, поради това, че имотите са продадени и не са собственост на длъжника. Като последно валидно изпълнително действие, прекъсващо давността по смисъла на чл.116 б.”в” ЗЗД, въззивният съд е приел наложената на 02.12.2011 г. възбрана върху недвижим имот на длъжника - ищец и е направил решаващия извод, че от тази дата е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която не е прекъсвана и е изтекла преди датата на предявяване на иска - 31.08.2018 г. К. изтичането на давността като факт с погасителен ефект, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството за издаване на изпълнителното основание, въззивният съд е уважил иска с правна квалификация чл.439 ГПК. С определение №50322/19.06.2023г. решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по правния въпрос, обусловил изхода на делото: От кога се прекъсва погасителната давност по смисъла на чл.116 б.в ЗЗД и т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС – от момента, в който взискателят е поискал извършване на валидни изпълнителни действия чрез посочен от него изпълнителен способ или от момента на успешното им извършване? На 18.10.2023г. е проведено открито съдебно заседание,в което делото е обявено за решаване. Настоящият състав на Върховен касационен съд Второ търговско отделение намира, че, за да бъде разрешен спорът по същество пред касационната инстанция, е необходимо да бъдат съобразени разрешенията по образуваното с разпореждане на Председателя на ВКС от 09.03.23г. /допълнено с разпореждане от 13.04.23г./ тълк.д.№2/2023г. на ОСГТК на ВКС, което към настоящия момент не е приключило с тълкувателно решение по поставените за разглеждане въпроси:. „В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?“ и „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ Поради това е налице основанието на чл.229 ал.1 т.7 ГПК вр. чл.292 ГПК за спиране на делото. Така мотивиран и на основание чл.253 ГПК и чл.229 ал.1 т.7 вр. чл.292 ГПК, Върховен касационен съд, в състав на Второ търговско отделение