Определение № 4073 от 30.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2731/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. М. Х. срещу определение № 65/04.02.2026 г. по в.ч.гр.д. № 39/2026 г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 395/14.11.2025 г. по гр.д. № 294/2023 г. на Тутракански районен съд, с което е върната като недопустима искова молба по предявени от Х. М. Х. срещу И. В. Д. установителни искове за собственост до размера от 2/3 ид. ч. на следните имоти: 1. дворно място, находящо се в [населено място], общ. Т., обл. С., [улица], с площ 1 577 кв. м., представляващо УПИ *** в кв. *** по плана на [населено място], при граници: [улица], УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***, заедно с построените в имота жилищна сграда на 1 етаж, с площ 69 кв. м. и второстепенна постройка на 1 етаж с площ 64 кв. м. Касаторът Х. поддържа, че обжалваното определение е неправилно като постановено при непълнота на доказателствата, поради което моли то да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд и за събиране на необходимите доказателства. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба Х. М. Х. преповтаря горепосочените оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, добавяйки че отмяната му и връщането на делото на Тутракански районен съд, в случая, е от значение за развитието на правото. Ответницата по частната касационна жалба И. В. Д. не подава отговор. Върховният касационен съд, в настоящия съдебен състав на Първо гражданско отделение, приема, че частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за безспорно и установено от доказателствата по делото, че между страните има влязло в сила съдебно решение № 187/29.09.2023 г. по гр. д. № 83/2023 г. на Тутракански районен съд, с което е признато за установено спрямо Х. М. Х., че И. В. Д. притежава правото на индивидуална собственост върху процесните имоти, придобито чрез договор за покупко - продажба, по време на брака на страните, при липса на принос на бившия съпруг за придобиването. Посочил е, че в хода на това предходно исково производство е бил предявен насрещен установителен иск по чл. 21, ал. 4, т. 1 СК от Х. срещу Д., но тъй като срокът по чл. 211 ГПК е бил пропуснат, насрещният иск е бил отделен в друго производство, по което е образувано настоящото дело, спряно с определение № 177/23.06.2023 г. до приключването на гр. д. № 83/2023 г. на ТРС. Решаващият съд е намерил, че двете дела са между едни и същи страни, имат за предмет установяване на собственически права върху едни и същи имоти, които права взаимно се изключват (И. Д. твърди, че е изключителен собственик на имотите, а Х. М. Х. - че притежава 2/3 ид. ч. от собственическите права). Счел е, че с постановяването на решение № 187/29.09.2023 г. по гр. д. № 83/2023 г. на ТРС, с което е признато за установено спрямо бившия съпруг Х., че бившата съпруга Д. притежава правото на индивидуална собственост, придобито чрез договор за покупко – продажба по време на брака, върху процесните имоти, е формирана сила на пресъдено нещо, обвързваща страните и по отношение на спорния предмет по настоящото дело, тъй като установяването на изключителна собственост върху всички процесни имоти в полза на Д. изключва наличието на каквито и да било собственически права у Х.. По гореизложените съображения, позовавайки се на чл. 299 ГПК, Силистренски окръжен съд е потвърдил преграждащото първоинстанционно определение, с което исковата молба е върната на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на предявените с нея искове. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, включително по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ГПК. Съгласно т. 1 Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда, обективирани в обжалвания акт. Касаторът не е поставил каквито и да било въпроси към съда, а е изложил единствено оплаквания за неправилност на атакувания акт поради допуснато нарушение на процесуалния закон, довело до непълнота на доказателствата в исковия процес. Такива оплаквания не могат да бъдат разглеждани в настоящата предварителна фаза по селекция на касационните жалби. При неосъществено общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, такова не следва да бъде допуснато, без да е нужно да бъдат обсъждани допълнителни селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, дори ако такива са наведени, доколкото е изискуемо кумулативното осъществяване на общото и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Първо гражданско отделение