Определение № 157 от 23.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2457/2013 г.

Обжалвано е решение № 133 от 28.11.2012г. на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 1272/2012г., с което е отменено решение №22 от 24.02.2012г. по гр.д. № 177/2006г. на Поморийски районен съд в частта, с която е отхвърлена претенцията на В. Т. С. против С. С. В. и В. Т. С. за предаване владението върху 21/120ид.ч. от първи жилищен етаж, застроен на 120кв.м. от жилищната сграда построена в парцел * в кв.* по плана на П., целия от 264 кв.м. и вместо това са осъдени С. С. В. и В. Т. С. да предадат на В. Т. С. владението върху 21/120 ид.ч. от посочения имот; като е оставено в сила решението в останалата му част, а именно за отхвърляне исковете на В. С. за установяване собствеността и предаване владението върху: 1/ разликата над 21/120 до ½ ид.ч. от първия жилищен и избения етаж на описаната жилищна сграда и за ½ ид.ч. от дворното място, в което е построена с площ 264кв.м., съставляващо парцел * в кв. * по плана на П.; 2/ имот пл.№ * с площ 440кв.м. в [населено място], заедно с построената в него жилищна сграда с площ 12кв.м.; 3/ имот пл.№ * с площ 220кв.м. в [населено място]. Касационната жалба е подадена от ищцата В. Т. С. чрез пълномощника адв.К. и е насочена срещу отхвърлената част на исковете. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат четири правни въпроса решени в противоречие с практиката на ВКС, като са посочени конкретни решения. Ответницата по жалбата В. Т. С. в писмения си отговор обосновава липсата на основание за достъп до касационен контрол. Ответницата С. С. В. не е представила писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение при извършената проверка на допустимостта на касационната жалба я намира за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК са изключени от касационното обжалване въззивните решения постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. В случая са предявени през 2006г. ревандикационни претенции за три отделни недвижими имоти.При предявяване на исковете са представени удостоверения за данъчни оценки на имотите - л. 16, 17 и 18 от първоинстанционното дело. Първият имот - ½ ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел * в кв.* по плана на П. с площ 264 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от първи жилищен етаж и избения етаж на построената в имота сграда има данъчна оценка 36 341,70лв. за целия имот. Цената на този иск, определена по реда на чл. 55, ал.1,б.”б” ГПК/отм./ за спорната ½ част от имота възлиза на 4542,71лв. Вторият имот - имот пл.№ * с площ 440кв.м. в [населено място], заедно с построената в него жилищна сграда с площ 12кв.м. има данъчна оценка 4673,20 лв. и цената на иска, определена съгласно чл. 55, ал.1,б.”б” ГПК/отм./ възлиза на 1168,30лв. Третият имот - имот пл.№ * с площ 220 кв.м. в [населено място] е с данъчна оценка на земята 2200лв. и цената на иска, определена по същия начин, е 550 лв. В исковата молба е посочена цена на иска 6 261,02лв., която сума представлява сбор от цените на трите иска. Тъй като цената на всеки един от обективно съединените искове не надхвърля 5000лв., то обжалването на решението на въззивния съд пред касационната инстанция е недопустимо на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Поради изложеното при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне подадената касационна жалба на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК и да прекрати образуваното касационно производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.