Решение № 1822 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6772/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Варна, чрез процесуален представител И. Костадинова, против Решение № 4521 от 24.04.2025 г. по адм. дело № 3052/2024 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Г. Г. дава отговор на касационната жалба като счита същата за неоснователна. Претендира разноски съгласно списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Варна е Решение № 2153-03-175/22.11.2024г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл. 117 ал. 3 от КСО вр. чл. 97 ал. 1 от АПК е отхвърлена жалбата на Г. Г. срещу разпореждане [номер]/05.09.2024 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл. 69б ал. 2 и чл. 68 ал. 1 и ал. 2 от КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна по делото е установено следното: Със заявление с вх. № 2113-03-2520/01.09.2023 г. Г. Г. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, като е декларирал, че не получава друга пенсия и няма осигурителен стаж, придобит в друга държава. Към заявлението са били приложени трудова книжка, удостоверения образци УП-2 и УП-3, осигурителна книжка и военна книжка, удостоверяващи трудовия и осигурителния му стаж. В хода на административното производство пенсионният орган е изискал допълнителни данни от Кооперация „Добрина“ – с. Добрина относно наличие на изплатени обезщетения и уточняване на началната дата на трудово правоотношение, като в отговор е било удостоверено, че такива обезщетения не са изплащани и че правилната начална дата е 15.03.2001 г. С оглед преценка категорията на труда е била разпоредена проверка на осигурителя „Провадия Автотранспорт“ ЕООД за периода 13.08.1984 г. – 02.07.1998 г. Проверката е установила, че жалбоподателят е работил на длъжности „шофьор на Камаз“ и „механик КПП“ на пълно работно време, но че липсват съхранени първични документи, удостоверяващи вида и тонажа на управляваните автомобили. Поради това е издадено ново удостоверение образец УП-3, с което предходното е анулирано и процесният стаж е отчетен като трета категория труд. С разпореждане [номер]/04.12.2023 г., ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Варна е отказал отпускането на лична пенсия, като е приел, че лицето не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1–2 от КСО, поради ненавършена възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО по повод недостатъчният стаж при втора категория труд. Разпореждането е обжалвано. В хода на обжалването са събрани допълнителни доказателства, включително справки от сектор „Пътна полиция“, относно регистрацията и техническите характеристики на автомобили марка „Камаз“. Въз основа на новопостъпилата информация с разпореждане [номер]/05.09.2024 г. е била извършена нова преценка, при която част от стажа е зачетен като втора категория, но отново е отказано отпускане на пенсия, поради недостигащ изискуем стаж и възраст. С Решение № 2153-03-175/22.11.2024 г. директорът на ТП на НОИ – Варна е отхвърлил жалбата като неоснователна, като е приел, че при липса на официални документи за вида и тонажа на управляваните автомобили, процесните периоди правилно са зачетени като трета категория труд. От правна страна, първоинстанционният съд е приел, че жалбата е основателна и че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Варна е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Счел е, че през спорните периоди жалбоподателят е работил като шофьор на товарен автомобил „Камаз“ с товароподемност над 12 тона, поради което попада в обхвата на т. 53а от ПКТП (отм.) като труд от втора категория и следва да бъде зачетен изцяло като втора категория труд. Това се доказва от редовно оформена трудова книжка, заповед за назначаване и събраните допълнителни писмени и гласни доказателства, които не са били оспорени от ответника. При зачитане на този стаж жалбоподателят изпълнявал изискването за минимум 15 години труд при втора категория и изискуемата възраст по чл. 69б, ал. 2 КСО. С оглед на изведените правни изводи, съдът е отменил Решение № 2153-03-175/22.11.2024г. на директора на ТП на НОИ – Варна и е върнал на административния орган преписката, на основание чл. 173 ал. 2 от АПК, за ново произнасяне съобразно дадените указания. Решението е валидно, допустимо и правилно. От доказателствата по делото безспорно се установява, че през спорните периоди жалбоподателят е полагал труд като водач на товарен автомобил „Камаз“ с товароподемност над 12 тона, който съгласно т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./ и чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране следва да бъде зачетен като труд от втора категория. Тези обстоятелства са доказани чрез редовно оформена трудова книжка, която се ползва с материална доказателствена сила по чл. 349, ал. 1 КТ, както и чрез допустими, годни и убедителни допълнително събрани писмени доказателства и свидетелски показания при условията на чл. 104, ал. 10 КСО. При правилно квалифициране на положения труд, осигурителният стаж на жалбоподателя от втора категория е достигнал до изискуемия минимум от 15 години, предвиден в чл. 69б, ал. 2 КСО. Наред с това, към датата на подаване на заявлението лицето е отговаряло и на възрастовото изискване по чл. 69б, ал. 2, т. 2 КСО, като е отговаряло на предвидената за съответната година възраст, както и на изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст. Поради това са налице всички законови предпоставки за възникване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 КСО. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в жалбата касационни основания за отмяна. При този изход на спора, на ответника следва да се присъдят претендираните и доказани разноски в размер на 369 /триста шестдесет и девет/ евро, равностойността на заплатените за адвокатско възнаграждение 720 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение: