Определение № 1065 от 01.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3256/2015 г.

Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№4188/27.3.2015 г., подадена от адв. Г. М. – процесуален представител на ищеца М. А. Х. от [населено място], против въззивно решение №182/27.01.2015 г. по гр.д.№1390/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 1-ви състав. С обжалваното решение въззивната инстанция е споделила изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените от М. А. Х. срещу М. К. Н. искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Решаващият извод на съда е, че поради непредставяне на оригинала на оспорената от ответницата разписка с дата 20.5.2009 г., жалбоподателят-ищец, не е доказал твърдението си, че в изпълнение на договор за заем от 20.5.2009 г. е предал в деня на подписването на този договор в собственост на ответницата сумата от 55000 евро, като изводът е подкрепен с данните от заключението на съдебно-графологичната експертиза – вещо лице С. Ч., назначена в първоинстанционното производство, и експертизата на вещото лице Л. Г., и е прието, че след като не е изследван оригинала на разписката според експертизата е невъзможно да се установи дали подписът е копие на оригинален подпис, положен от М. Н. в оригинална разписка(ако има такъв); подписът е копие от оригинален подпис положен от друго лице със стремеж за имитация на подписа на М. Н.; подписът е копие на подпис, положен от М. Н., прехвърлен с техническо средство от друг документ или подписът е копие на оригинален подпис положен от Н., който подпис е станал обект на “кражба”. Въз основа на изложеното апелативният съд е стигнал до краен извод, че въззивникът не е провел пълно доказване на обстоятелството, че той е предал на ответницата процесната сума. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставя следният въпрос: “Как следва да се цени установеното от експертизата копие на подписа на нотариално заверено копие на документ в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС и с оглед точното прилагане на закона за развитие на правото ?”. Сочи се практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение №118/15.5.2012 г. по гр.д.№588/2011 г., ІІІ г.о. Като основания за допускане на въззивното решение се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК. Ответницата по касационната жалба М. К. Н., посредством процесуалния си представител – адв. Р. К., е депозирала отговор по смисъла на чл.287ГПК. Претендират се разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касационната жалба намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното: Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване последните съображения: Поставеният въпрос е неотносим към изводите на въззивната инстанция, тъй като решаващия извод на съда е свързан с непредставяне на оригинала на оспорения от ответницата документ. Във връзка с това неоснователно е позоваването от страна на касационния жалбоподател на представеното решение на ВКС, постановено по чл.290 ГПК. В случая касационният жалбоподател, в качеството му на въззивник, е имал възможност да поиска, поставянето на допълнителни въпроси към вещото лице – графолог, свързани с част от изводите му. Не е налице нарушение от страна съда, което да обосновава допускането на въззивното решение до касационно обжалване, при положение, че е била допусната исканата от въззивника съдебно-графологична експертиза. Въпросът за допускане на допълнителна експертиза, както е посочено в представеното решение на основание т.10 от ТР №1/04.01.2001 г. по гр.д.№1/2000 г. на ВКС ОСГК става по молба на страните, а така също и по преценка на съда. Освен това визираният в представеното решение на ВКС случай е с друга фактическа обстановка. Ето защо въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода от спора в настоящото производство касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 1925 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,