Определение № 952 от 25.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1107/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, подадена чрез процесуален пълномощник, против решение № 101 от 13.03.2024 г. по в. т. д. № 32/2024 г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 34 от 09.10.2023 г., постановено по т. д. № 48/2022 г. на Кърджалийския окръжен съд, за осъждането на касатора да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на правоприемниците на починалия в хода на процеса ищец Б. Р. М. – Шерифе А. М. и С. Б. М. - сумата над 37 500 лв. до присъдените 130 000 лв., както и на ищцата Шерифе А. М. – също над 37 500 лв. до присъдените 130 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. Б. М., причинена от настъпило на 16.11.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано, тъй като въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл. 269 ГПК и не се е произнесъл по редица оплаквания във въззивната жалба, приел е за безспорни спорни по делото обстоятелства, не е обсъдил цялостно установената фактическа обстановка и не е отдал нужното значение на целия доказателствен материал, неправилно е приложил разпоредбите на чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД, в резултат на което обезщетенията са необосновано завишени. По подробно изложени съображения се моли за касиране на решението в обжалваните части и за отхвърляне на предявените искове за сумите над 37 500 лв., с присъждане на разноските за всички инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси, по които се моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички изложени във въззивната жалба възражения?“; 2. „Самостоятелното определяне от страна на въззивния съд на справедлив размер на дължимо обезщетение, надвишаващ претендирания от ищеца размер на обезщетение по иск за вреди с основание чл. 432 ЗК, вр. чл. 45 ЗЗД, без да е налице искане за изменение на цената на иска от ищеца или искът да е претендиран като частичен, представлява ли нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес?“; 3. „Липсата на анализ и съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД с установените по конкретното дело обстоятелства, включително и по такива, установени от първоинстанционния съд и необжалвани от страните, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на обезщетението?“; 4. „При определяне на процента на съпричиняване от страна на пострадалия, съдът длъжен ли е да направи цялостен анализ на събраните доказателства за приноса и да извърши комплексна оценка на участието на делинквента и на пострадалия в причиняването на общата вреда, като ги съпостави?“

Против касационната жалба в срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния пълномощник на Шерифе А. М. и С. Б. М., съдържащ подробно становище за недопускане на исканото обжалване и за неоснователност на жалбата по същество. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел следното във връзка със спорния предмет:

Ищците Шерифе и Б. М. са предявили срещу ответното застрахователно дружество искове за заплащане на застрахователно обезщетение от по 150 000 лв. на всеки един от тях за причинените им неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина им Т. на 24.11.2020 г., в резултат на ПТП от 16.11.2020 г., причинено от делинквента Мухарем М. Мухарем. Виновният водач е управлявал лек автомобил, който е бил застрахован при ответното застрахователно дружество.

Възраженията на ответника в отговора на исковата молба са, че липсват предпоставки за присъждане на обезщетение, тъй като Мухарем Мухарем не е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата и няма противоправно поведение; напротив – нарушение е извършил водачът Т. М., като не е спазил пътен знак Б2 /Стоп/ и е отнел предимството на правомерно движещия се по път с предимство лек автомобил, управляван от Мухарем Мухарем. В тази връзка се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в нарушение на чл. 50, ал. 1 и на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, което се твърди да е в значителна степен - над 70 %. Оспорва се и размерът на претендираните обезщетения.

В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетения, като е определил такива в размер на 130 000 лв. за всеки един ищец, без да отчете наличие на съпричиняване от страна на пострадалия Т. М.. Към делото е приложено НОХД № 101/2022 г. на Окръжен съд Кърджали, приключило с влязла в сила присъда на 24.04.2023 г. по отношение на Мухарем М. Мухарем. Същият е признат за виновен за това, че на 16.11.2020 г. при управление на МПС – лек автомобил марка Мерцедес, модел С220, с рег. [рег.номер на МПС] по главен път 1-5 Русе - Маказа на км. 346 + 300 м. в посока от [населено място] към [населено място], е нарушил правилата на движение по чл. 20, ал. 2, изр.1 ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства да се съобразят с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, и по непредпазливост е причинил смъртта на Т. Б. М., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. б, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 1, вр. чл. 54 НК му е наложил наказание. Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 ГПК относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновност на дееца, поради което фактическият състав на непозволеното увреждане, даващ основание за присъждане на застрахователно обезщетение, е доказан.

Във връзка с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат съдът е изследвал механизма на произшествието, с оглед показанията на св. Мухарем Мухарем и заключенията на две съдебно автотехнически и медицински експертизи, чиито констатации са кредитирани като компетентни и неоспорени от страните. Въз основа на заключенията на вещото лице инж. Д. въззивният съд е приел, че лекият автомобил Мерцедес е пътувал по път 1-5, с посока К. - М., в район на хотел Ида е извършил изпреварване на попътно движещ се автомобил и е заел лявата лента от платното за движение, лек автомобил Опел Вектра, управляван от пострадалия, е извършвал ляв завой от ръкава на кръстовището за „У. Бетон“ АД към М., не е осигурил предимство на идващия с висока скорост автомобил Мерцедес и е попаднал в неговите габарити, траекториите им на движение са се пресекли и лек автомобил Мерцедес с предната си дясна част се е ударил в лек автомобил Опел Вектра в задната му лява част, ударът е бил с голяма кинетична енергия, от него опелът е получил ускорение напред, геометрията на купето се е променила, дестабилизирал се е, извъртял се е надясно, извършвайки сложно транслационно-ротационно движение, преминал през канавката, излязъл вляво извън пътя, като се обърнал на лявата си страна. Според вещото лице, причините за настъпване на ПТП са навлизане в габаритите на път 1-5 и неосигуряване предимство на движещия се по него лек автомобил Мерцедес от страна на водача на лекия автомобил Опел Вектра, както и управление на лекия автомобил Мерцедес с превишена и несъобразена скорост от неговия водач. Посочени са скоростите на движение: на лекия автомобил Мерцедес преди ПТП и по време на удара - 120,85 км/ч, след удара - 103,01 км/ч при максимално разрешена скорост 90 км/ч за процесния пътен участък. Съобразената скорост е определена на 50,18 км/ч и е продиктувана от възможността на водача да възприеме възникналата опасност в рамките на осветеното от късите светлини разстояние и да бъде в състояние да спре и да не допусне настъпването на ПТП. Посочва се, че в създалата се ситуация водачът на лек автомобил Мерцедес не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП. Във второто заключение са посочени хоризонталната маркировка в района на ПТП, пътните принадлежности и съоръжения, вертикалната сигнализация по посока К.-М., пътната настилка и атмосферните условия към датата на ПТП, координатите на мястото на удара, липсата на наложени ограничения на скоростта. Описани са маневрите на водачите на двата автомобила, скоростта им на движение, каква е дължината на опасната зона за спиране, имали ли са възможност да предотвратят ПТП и при какви условия. Установено е, че лекият автомобил Опел Вектра е имал триточкови инерционни колани за всички места в купето му и предпазни въздушни възглавници, сработването им при ПТП, хлътванията и изкривяванията на купето, с които е контактувало тялото на водача. При правилно поставен предпазен колан, тялото на водача би следвало да бъде задържано за седалката, движенията му напред и нагоре ще бъдат затруднени, но тези настрани – възможни, движенията на главата са напълно свободни, поради което в отделните фази на ПТП са възможни удари в частите на купето, където са открити дефекти. Без поставен предпазен колан, тялото няма да бъде задържано върху седалката и са възможни всички движения и удари на тялото в тези части на интериора на купето, към които го водят силите.

Въз основа на медицинската експертиза въззивният съд е приел, че смъртта на пострадалото лице се дължи на остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност вследствие на тежката черепно-мозъчна травма с кръвоизлив под меките черепни покривки и контузии на главния мозък, малкия мозък, Варолиевия мост, довели до развитието на мозъчен оток и подтискане на жизнено важни мозъчни центрове. Налице е причинно-следствена връзка между нанесените от ПТП увреждания и настъпилата смърт на Т. М.. Във второто заключение вещото лице пояснява, че травмите по главата сочат, че е възникнал удар върху части от интериора на автомобила – преден ляв прозорец, лява колонка. Травмите в коремната кухина, предвид обстоятелството, че има данни за движение на тялото на Т. встрани, са отдадени на действието на предпазния колан. Определяща за настъпването на смъртта му е черепно-мозъчната травма, като движенията на главата са били напълно свободни при правилно поставен предпазен колан.

С оглед изложеното въззивният съд е приел за категорично установено, че ПТП е настъпило в резултат на поведението на двамата водачи. Водачът на л. а. Опел Вектра е навлязъл в габаритите на път 1-5, като не е осигурил предимство на движещите се по него автомобили. Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗДвП, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. В случая това правило не е спазено. Установява се и че този водач е бил с предпазен колан по време на ПТП, поради което не е налице нарушение на чл. 137а ЗДвП. Водачът на л. а. Мерцедес е управлявал с превишена и несъобразена скорост, като е признат за виновен за това, че при нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е причинил по непредпазливост смъртта на Т. М..

При така установеното съдът е посочил, че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В случая пострадалият не се е съобразил с посоченото задължение в закона да пропусне управлявания от делинквента автомобил, който се движи по пътя с предимство, от което са настъпили установените увреждания и като техен резултат - смъртта му. Той се е поставил в риск, който не е могъл да бъде избегнат дори и автомобилът на делинквента да се е движил с максимално разрешената скорост от 90 км/ч. Следователно има причинно-следствена връзка между поведението му и настъпилите вреди, т. е. е налице съпричиняване.

Във връзка с определяне на размера на съпричиняването съдът е изходил от това, че следва да отчете всички факти и обстоятелства, свързани с механизма на ПТП, с поведението на водачите, с констатираните нарушения от тяхна страна на правилата на движение по пътищата, както и да бъде направена съпоставка между приноса на двамата водачи. При така изложеното е заключил, че преценката на тези обстоятелства налага да се приеме степен на съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 20 %, тъй като поведението на другия водач е значително по-опасно (с висока степен на обществена опасност).

По отношение размера на дължимото застрахователното обезщетение въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 52 ЗЗД възмездяването на неимуществените вреди се извършва по справедливост, но винаги с преценка на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. При причинена смърт следва да се отчетат конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта, как са били възприети от ищците и как са се отразили върху психиката и емоциите им. Също така следва да се имат предвид отношенията между починалия и ищците, близостта между тях, чувствата в резултат на смъртта и след това, отражението върху психиката и начина на живот на увредените лица. От значение са и нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения, социално-икономическите и обществени условия в страната, както и всякакви други обстоятелства, имащи значение за конкретния случай.

От показанията на разпитаните свидетели съдът е приел за установено, че между членовете на семейството на пострадалия са съществували силни връзки, живеели в един дом, били много сплотени, всеотдайни един към друг, готвели се за годеж на Т. и всичко били стегнали за булката. Един месец преди произшествието отворили магазин. След произшествието родителите не били вече същите хора. За тях животът бил свършен, бащата посегнал на живота си, състоянието им се влошавало, всичко било тъга. Преди били весели хора, излизали заедно, радвали се за годежа на техния син, били на седмото небе, а след случката били съкрушени, в тежко емоционално състояние, което се задълбочавало. Въпреки че са изминали три години от произшествието, нямало напредък при тях.

Показанията се подкрепят и от заключението по назначената съдебно-психологическа експертиза, според което майката Шерифе е преживяла психотравмено жизнено събитие, с психологична проява на скръб спрямо загубата на сина си, с последващо разстройство в адаптацията; към настоящия момент продължава да изпитва емоции с тревожно-депресивен облик. Същите са страданията и на бащата Б., при който е настъпило и затруднено личностно и социално функциониране. Към момента на изследването и при двамата е налична завишена степен на тревожност и депресивност, налагащи провеждането на консултация с психиатър, тъй като не са преодолели психологическата травма от смъртта на сина си. Налични са психотравмена симптоматика и дистрес, изразяващи се в повтарящи се спомени за събитието, връщане на спомени и постоянно повторение на травмата, телесни реакции, загуба на интерес, а при бащата и лесна раздразнителност, понижена концентрация на вниманието. Не е настъпил оздравителен процес от емоционално и психическо естество, а и след приключване на съдебното дирене и постановяване на обжалваното решение бащата е починал.

При така установеното относно взаимоотношенията в семейството преди ПТП и след това и как животът на ищците се е преобърнал, степента и продължителността на причинените на ищците страдания от загубата на техния син, при съобразяване на младата възраст на пострадалия (22-годишен към момента на ПТП), трудовата му ангажираност и откриването на магазин месец преди трагичното събитие, годежът, който е трябвало да се състои и за който всички са се подготвяли, обстоятелствата при трагедията, конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент и пр. съставът на въззивния съд е преценил, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в конкретния случай е сумата от по 170 000 лв. за всеки ищец. От нея следва да се спадне определеният процент на съпричиняване, т. е. окончателно дължима е сумата 136 000 лв. Т. к. първоинстанционното решение е влязло в сила за разликата над присъдените 130 000 лв., то в обжалваната му осъдителна част въззивният съд е намерил, че същото следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационна проверка по формулирания от касатора четвърти правен въпрос.

От мотивите на обжалваното решение е видно, че въззивният съд се е произнесъл относно начина на определяне на приноса на пострадалото лице за настъпването на вредите и съответното намаляване на дължимото обезщетение по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е формирал изводи, обусловили изхода на спора. Съдът счита, че по този правен въпрос се установява и твърдяното противоречие с практиката на ВКС съгласно допълнителното изискване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед цитираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на IV г. о., решение № 137 от 20.11.2020 г. по т. д. № 1775/2019 г. на ІІ т. о. и мн. др.

По останалите въпроси не се установява приложното поле на касационното обжалване.

Първият въпрос относно задължението на въззивния съд да разгледа релевираните с жалбата възражения се поставя с оглед оплакванията за неправилно установен (занижен) принос на пострадалия в собственото му увреждане и за необсъждане на всички установени по делото обстоятелства и факти в тази връзка, като по изложените по-горе съображения спорът относно размера на съпричиняването ще бъде комплексно разрешен от този съдебен състав с решението по чл. 290 ГПК.

Вторият поставен въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с указанията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 01.08.2022 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС, според които при прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба.

Не се установява твърдяното противоречие с практиката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по третия въпрос, касаещ приложението на чл. 52 ЗЗД. Видно е, че съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички релевантни за обема на търпените вреди общи и конкретни за казуса обстоятелства и е формирал извода си за размера на дължимите обезщетения след всеобхватния им анализ, при спазване на указанията на ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК.

За разглеждане на касационната жалба касаторът следва да представи доказателства за предварително внесена държавна такса в размер на 3 700 лв.

Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение