Определение № 50367 от 12.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3245/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ – [населено място], чрез гл. инспектор М. Т., против определение № 1419/30.05.2022 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 1218/2022 г., с което е потвърдено определение, постановено в открито съдебно заседание на 03.12.2021 г. по гр. дело № 9958/2015 г. по описа на СГС, с което е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на иска. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Иска се допускането му до касационен контрол, отмяна на първоинстанционното определение и допускане на исканото изменение на иска. В изложението се поддържа наличие на касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1/ При представяне на доказателства за нововъзникнали обстоятелства след депозиране на исковата молба и проведено първо открито съдебно заседание, налице ли е промяна на обстоятелствата и приложима ли е разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК; 2/ Допустимо ли е, чрез изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК и при условията на чл. 147 ГПК, да се приеме, че е уточняване на предявения осъдителен иск или следва да се приеме, че е налице промяна на иска? Ако е промяна на иска, то каква е – в петитума или в основанието. В изложението на касационните основания се поддържа и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, като са изложени съображения, че въззивното определение е очевидно неправилно, тъй като е постановено в противоречие с приложимия материален закон, като в отхвърлителната част мотивите на същото са в явно несъответствие с чл. 151 ЗПКОНПИ. Твърди се, че постановеният съдебен акт явно не съответства на волята на законодателя, изразена в приложимия закон. Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 и на ал.4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че в конкретния случай определението на Софийски апелативен съд следва да се допусне служебно до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, доколкото въззивният съд се е произнесъл по същество по недопустима частна жалба – насочена срещу определение на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искане на ищеца за изменение на иска, което определение обаче не е сред тези, чието обжалване е предвидено изрично в процесуалния закон, нито е определение, което прегражда по-нататъшния ход на производството, следователно не е сред определенията, които съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК подлежат на обжалване. В този смисъл е и установената практика на ВКС (определение № 492 от 20.12.2017 г. по ч.гр.д.№4754/2017 г. на III г.о. на ВКС; определение № 77 от 01.03.2011 г. по ч. гр. д. № 427/2010 г., Г. К., ІІ г.о. на ВКС; определение № 303 от 30.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 287/2011 г., II г. о.; определение № 337 от 11.07.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г., Г. К., ІІ г.о. на ВКС; определение № 684 от 16.12.2011 г. по ч. гр. д. № 695/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; определение № 277 от 07.05.2009 г. по ч. т. д. № 300/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.), в която последователно се приема, че определението, с което съдът оставя без уважение искането за изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, не попада в кръга на определенията, визирани в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като с него не се прегражда пътят за съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните, поради възможността на страната да предяви същия иск в отделно производство, нито неговото обжалване е предвидено изрично в закона. Изключение прави само хипотезата, когато е отхвърлено искане за увеличаване цената на иск, който не е предявен като частичен – т.7б на ТР №1/2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато има характер на преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. В настоящия случай тази хипотеза не е налице. Произнасянето по същество от страна на въззивния съд по частната жалба против определението на Софийски градски съд е недопустимо, поради което постановеното от Софийски апелативен съд определение следва служебно да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК и съответно да се обезсили, а подадената частна жалба против определението на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на предявения иск, следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,