Определение № 474 от 25.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2284/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ДФ“Земеделие“ против определение № 2268494/12.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 5339/2021 г. от състав на І-во гр.отд. на СГС. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на СГС е потвърдил определение на СРС, с което е върната исковата молба на ДФ“Земеделие“, на основание чл.129, ал.3 ГПК. Производството по делото е оставено без движение от СРС, с указания да се отстранят констатирани нередовности по подадената искова молба, а именно, да се посочи да се претендират исковите суми при условията на солидарност или разделност, както и да се внесе държавна такса по сметката на СРС в размер на 173,23 лева. Съобщението до ДФ“Земеделие“ с горните указания, е връчено на 04.12.2020 г., на адреса на ищеца, посочен в исковата молба, като е получено от С. П., с посочване на длъжността на лицето – „старши специалист“. 1 СГС е приел, че връчването на съобщението е редовно и извършено съгласно изискването на чл.50, ал.3 ГПК, като за редовността му е достатъчно посочването на две имена на лицето, получило съобщението и неговата длъжност. По тези съображения, СГС е приел, че указанията на СРС за отстраняване на нередовностите по исковата молба не са отстранени в дадения от съда срок и връщането на исковата молба е законосъобразно. В изложенията на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, посочени в самата частна касационна жалба се твърди, че определението на СГС е очевидно неправилно – касационно основание по чл.280, ал.2 ГПК. Касаторът обосновава това свое твърдение с посочването, че връчването не е извършено на адреса на ищеца и получилото призовката лице не е служител на фонда, както и че оформянето на призовката не е достатъчна за индивидуализирането на получилото я лице. Практиката на ВКС е, че разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК предвижда специфичен, приложим само по отношение на адресати - търговци и юридически лица, начин за връчване на съдебни книжа, като регламентира мястото на връчване- в канцеларията на последния посочен в съответния регистър адрес /седалище и адрес на управление/ и лицата, чрез които може да стане -всеки служител или работник, който изрази съгласие да ги приеме. Разширяването на кръга на лицата, които могат да приемат съдебните книжа от името на адресата-търговец или юридическо лице цели рационализирането на режима на връчване, като удостоверяването на изпълнението е чрез отразяване в документа по чл. 44, ал. 4 ГПК на "имената и длъжността на получателя". Спазването на последното правило е доказателство за валидното извършване на процесуалното действие, чиято цел е достигане на съобщението до адресата с цел обезпечаване правото му на защита и от значение за началото на процесуалните срокове. Законът не съдържа като императивно изискване посочването на трите имена на получателя. Такъв извод не би могъл да бъде обоснован и с образеца на призовката по Наредба № 7/22.02.2008 г., издадена на основание чл. 55 ГПК, тъй като утвърдената форма няма императивен, а препоръчителен характер, а надлежното връчване е налице, ако съобщението е достигнало до адресата, в който смисъл е и постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Съдът е приел, че доколкото връчването на съобщението е извършено на адреса, посочена като такъв на ищеца с исковата молба, оформянето на съобщението е извършено съобразно практиката на ВКС по приложението на чл.50 и чл.44 ГПК, като тези мотиви на СГС не биха могли да доведат до извод за очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Доколкото това е единственото касационно основание, сочено от касатора относно допустимостта на касационното обжалване, същото не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС