Определение № 426 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 35987/30.12.2016 година на М. И. Т. и С. М. Т. от [населено място] чрез адв. Н. Ж.- АК В. срещу Решение No 1454 от 21.11.2016 година по В.гр.д. Nо 1645/2016 година на ОС- Варна по чл.124 ал.1 ГПК. С посоченото решение, въззивният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция, с което по отношение на лицата М. И. Т. и С. М. Т. 1./ е прието за установено, че В. В. В. е собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.2508. 1436 по КК и КР на [населено място] с площ от 489 кв.м. на основание давностно владение, осъществено в периода м.10.2009 год. до 17.08.2015 година с присъединено владение на наследодателя си Р. В., упражнявано за времето от 1972 година до посочения период, на основание чл. 124 ал.1 ГПК, като на основание чл.537 ал.2 ГПК е отменен НА 12/2015 година за покупко-продажба и 2./ по отношение на лицата Й. С. М., С. Р. С., Я. Н. К. и Д. В. И. е прието за установено, че В. В. В. е собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.2508. 1437 по КК и КР на [населено място] с площ от 329 кв.м. на основание давностно владение, осъществено в периода м.10.2009 год. до 17.08.2015 година с присъединено владение на наследодателя си Р. В., упражнявано за времето от 1973 година до посочения период, на основание чл. 124 ал.1 ГПК, като са присъдени и разноски. С касационната жалба на М. и С. Т. се поддържа, че обжалваното въззивното решение е недопустимо в частта, с която е налице произнасяне по иска по чл. 537 ал.2 ГПК и неправилно, незаконосъобразно и необосновано в частите, с които са уважени исковете на В. В. по чл. 124 ал.1 ГПК, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Наведените доводи за незаконосъобразност касаят неправилното приложение на правилата на доказване с довод, че е налице разменена доказателствена тежест по установителните искове за собственост ,не е зачетена формалната доказателствена сила на представените от ответниците нотариални актове за покупко-продажба ,без да е налице оспорването им по надлежния ред. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че с обжалваното решение по въпроса за начина на оспорване на правото на собственост, признато на праводателите на страната-ответник / в случая на С. и С. К. по констативен НА 96/2013 година / въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебна практика – ТР No 3 от 29.11.2012 год. по т.д. No 3/2012 год. на ОСГК на ВКС. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа и по процесуалния въпрос: за обвързващата доказателствена сила на официален документ- нотариален акт за сделка, с довод, че е налице противоречие с дадените разрешения с Решение No 212 от 10.09.2012 година по гр..д.No 338/2011 год. на ВКС-4 г.о. и Решение No 209 от 16.10.2013 год. по гр.д.No 2591/2013 год. на ВКС 2 г.о. и по този за правилното разпределение на доказателствената тежест при направено оспорване съществуването на удостовереното от нотариуса с констативен нотариален акт право на собственост и задължението на съда в тази насока е налице противоречие с ТР No 11 от 21.03.2013 год. по т.д. No 11/2012 год. на ОСГК на ВКС. По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация В. В. чрез адв. А. П. и адв. Д. П., и двете от АК-В., с който се оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване. Поддържа се, че наведените доводи са неотносими, тъй като с въззивното решение не са изведените въпроси не са разрешение в противоречие с разясненията на посоченото ТР на ОСГК на ВКС.по същество се оспорват доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение. Претендират се разноски в размер на 1620 лв. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал.1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция съдебен акт- въззивно решение по вещен иск. След преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване и доводи на страните, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изведените въпроси за начина на оспорване на правото на собственост, признато на праводателите на страната-ответник / в случая на С. и С. К. по констативен НА 96/2013 година, за обвързващата доказателствена сила на официален документ- нотариален акт за сделка и/или за правилното разпределение на доказателствената тежест при направено оспорване съществуването на удостовереното от нотариуса с констативен нотариален акт право на собственост и задължението на съда в тази насока не може да се приеме, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана с ТР No 3 от 29.11.2012 год. по т.д. No 3/2012 год. на ОСГК на ВКС и с ТР No 11 от 21.03.2013 год. по т.д. No 11/2012 год. на ОСГК на ВКС. Възникналият спор за собственост на база на конкуриращите се придобивни правни основания- реституция за ищеца и придобивна давност и последващи разпоредителни сделки/ след снабдяване на С. и С. К. с констативен нотариален акт за собственост на основание придобивна давност/ в полза на ответниците е разрешен от съдилищата при зачитане правата на реституирания собственик. Доводите на касаторите, обусловили извеждане на въпросите за начина на оспорване на титула за собственост и зачитане обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ, са издадени от контекста на спора. С цитираното ТР 11/2012 година на ОСГК на ВКС изрично се приема, че при конкуриращите правни основания всяка от страните доказва/ при оспорване / правата си. Съдилищата са приели, че са били налице основания за признаване правото на собственост на бившата земеделска земя на ищеца В. В., като част от бива нива от 3.9 дка, притежавана от неговя дядо Г. А. Г., в резултат на доказаните правно-релевантни факти на присъединеното владение от майка си Р. В. на спорната част и съответно доказаната им идентичността като поземлените имоти според актуален регулационен статут. Позовавайки се на деривативно основание- сделка като придобивен способ на правото на собственост по см. на чл. 77 ЗС, ответниците е следвало да установят също при условията на пълно и пряко доказване оспорените права на техните праводатели - С. и С. К., легитимиращи се като собственици / преди обособяването на двата самостоятелни спорни ПИ съответно с идентификатор 10135.2508. 1436 по КК и КР на [населено място] с площ от 489 кв.м. и с идентификатор 10135.2508. 1437 по КК и КР на [населено място] с площ от 329 кв.м./ с констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение. Отричането на факта на преминаване на вещни права по една валидна сделка, не означава че съдът не зачита доказателствената сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ в която насока са изричните разяснения, дадени с ТР 3/2012 година на ОСГК на ВКС. В тази аспект не може да се поддържа успешно теза за противоречие с цитираните решения по чл. 290 ГПК- Решение No 212 от 10.09.2012 година по гр..д.No 338/2011 год. на ВКС-4 г.о. и Решение No 209 от 16.10.2013 год. по гр.д.No 2591/2013 год. на ВКС 2 г.о. .В тази ред на съображения не може да се поддържа и теза, че решаващият съд не е съобразил практиката на съдилищата относно правилното разпределяне на доказателствената тежест. По искането за разноски от страна на ответника по касация В. В. от [населено място]. Искането за заплащане на разноски -адвокатски хонорар за защита пред касационната инстанция се явява основателно и доказано предвид недопускане на касационното обжалване, на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК.Искането е доказано в размер на сумата 1620 лв. / хиляда шестстотин и двадесет лева/, съгласно на представения Договор за правна защита и съдействие Б 307595 от 17.02.2017 година /л.21/. По изложените съображения, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 81 във вр. с чл.78 ал.3 ГПК