Определение № 5474 от 27.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5218/2025 г.

Производството е по реда на чл.135 ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С определение №915 от 12.05.2025г. по адм. дело №256 по описа на Административен съд Сливен е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд Сливен и Административен съд София град за местнокомпетентния съд, който да разгледа жалба на М. С., гражданин на Руска Федерация, с адрес в гр. Сливен срещу решение рег. № 343р-4599 от 24.03.2025г. на началник група „Миграция“ при ОДМВР Сливен и е изпратено делото на Върховния административен съд за произнасяне. Съдът е приел, че адресът за пребиваване на чуждия гражданин не е „постоянен адрес“ по смисъла на чл.133 ал.1 от АПК. Съгласно чл.133 ал.1 пр.1 от Административнопроцесуалния кодекс делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалище на посочения в акта адресат. Видно от приложените данни към административното дело и няма спор, че адресът на пребиваване в Република България е гр. Сливен. Съгласно чл. 91 ЗГР адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗГР е регламентирано, че в регистъра на населението, освен българските граждани, се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Следователно, за да бъдат адресно регистрирани на територията на страната ни чуждите граждани следва да имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, да са получили международна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците или да им е предоставено убежище от президента на Република България. Видно от данните по делото, оспорилият отказа за издаване на разрешение за продължително пребиваване чужд гражданин няма постоянен адрес (адрес в населено място, в което е избрал да бъде вписан в регистъра на населението – чл. 91, ал. 1 ЗГР) на територията на Република България. Обстоятелството, че лицето няма постоянен адрес на територията на Република България води до извод, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК и местно компетентен да се произнесе по повдигнатия от него спор за законосъобразността на административния акт е Административен съд София град. По изложените съображения и на основание чл.135 ал.4 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение