Определение № 2778 от 06.06.2024 г. на ВКС по д. № 1596/2024 г.

Производството е по реда на чл.135, ал.5 АПК. Образувано е по повдигната препирня за подсъдност между Районен съд – Бургас и Административен съд – Бургас. С определение № 2975/12.04.2024 г., постановено по адм.д.№ 535/2024 г. Административен съд – Бургас е прекратил производството по делото в частта, „ с която с Уведомление за едностранно прекратяване на договор с едномесечно предизвестие № 69-00-85/29.02.2024 г., Кметът на [община] уведомява дружеството, че считано от датата на получаване на процесното уведомление и на основание чл.10, т.1 от договорите, се прекратяват едностранно, с едномесечно предизвестие Договор № 381/18.10.2022 год., Договор № 382/18.10.2022 год. и Договор № 383/18.10.2022 год.“ и е изпратил делото за разглеждане в тази му част на Районен съд – Бургас по подсъдност. За да постанови посоченото определение, административния съд е посочил, че прекратяването на действието на наемния договор се осъществява чрез изявления на страните по него и не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Прието е, че отношенията по споровете, свързани с договор за наем, възникнали след провеждане на процедура за отдаване под наем чрез търг не са в административната фаза, която се характеризира с отношения на власт и подчинение между субектите на правоотношението, а са гражданскоправни, характеризиращи се с равнопоставеност на субектите и следователно са извън обсега на административното производство. Волеизявлението на кмета на общината в първата част на уведомлението следва да се разглежда като волеизявление на наемодателя по три граждански договора за едностранното им прекратяване, а защитата срещу прекратяването на наемни правоотношения в тези случаи не е от компетентността на административните съдилища, а на общите такива. С определение № 2410/17.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 2405/2024 г., Районен съд – Бургас е повдигнал препирня за подсъдност. Съдът е посочил, че в случая се касае за административен акт, срещу който е насочена жалбата. Ако законът не предписва издаването на такъв в конкретната хипотеза, същият не би бил индивидуален административен акт, който да подлежи на оспорване, а това, от своя страна, би следвало да обоснове недопустимост на жалбата и оставянето й без разглеждане. Затова, при положение, че в жалбата липсва искане от гражданскоправно естество, административният съд не е имал основание да тълкува волята на жалбоподателя, че се касае за спор от граждански характер, а е следвало да прекрати производството пред себе си. Видно от жалбата, по повод на който е образувано делото, жалбоподателят е изложил подробни мотиви защо счита, че се касае за административен акт, издаден въз основа на административен договор по смисъла на чл.19а-19ж АПК. В съответствие с обстоятелствената част на жалбата му е и отправеното до съда искане – да се обяви за нищожно, респ. да се отмени уведомлението за едностранно прекратяване на договора от кмет на общ. Гр.Камено. Обстоятелствената част на жалбата и отправеното искане водят настоящия петчленен смесен състав до извод, че се касае за обжалване на акт, което следва да се разгледа по реда на АПК от административен съд, като преценката на административния съд относно допустимостта на обжалването следва да се извърши в рамките на административното съдопроизводство. От обстоятелствената част на жалбата и от отправеното искане не може да се направи извод, че се касае за гражданскоправни отношения и спор, който да се разгледа от общия съд, поради което компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд – Бургас. Водим от горното, петчленен състав на ВКС и ВАС, на основание чл.135, ал.5 АПК