Определение № 50641 от 30.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 352/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗД „Бул Инс“АД срещу решение № 100 от 09.08.2021г. по в.т.д.№ 376/2021г. на Апелативен съд П. в частта за потвърждаване на решението по т.д.№ 239/2019г. на ОС Пазарджик, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца Д. А. А. сумата 25 000лв. - обезщетение на неимуществени вреди, търпени от смъртта на сестра му З. А. А., настъпила на 12.02.2016г. вследствие на пътно произшествие от 11.02.2016г. Въззивното решение в частта за отхвърляне на иска за разликата до 26 000лв., както и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 26 000лв. до 126 000лв. (до който размер първоинстанционният съд е допуснал увеличение предявения като частичен в размер на 26 000лв. иск), е влязло в сила като необжалвано пред настоящата инстанция. В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението в обжалваната част на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на предявения иск. Касаторът се позовава на отсъствие на материалноправна легитимация на ищеца, който е брат на починалата при пътно произшествие. Твърди, че с ППВС № 5/1969г. е прието право на обезщетение на отглеждано, но неосиновено дете и това предпоставя възможност за възникване и съществуване на отношения като между роднини по произход, което е възможно от законова гледна точка; в настоящия случай родителска връзка между биологичния брат - ищецът и биологичната му сестра-починалата, не може да бъде законово санкционирана чрез осиновяване, а дори и да съществува фактически, не може да бъде призната чрез присъждане на обезщетение по аргумент от ППВС № 5/69г. Оспорва се и наличието на трайна и дълбока емоционална връзка, от която ищецът да черпи основание за своята материалноправна легитимация по смисъла на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Касаторът счита, че ищецът черпи права единствено от формалната връзка на родство, която има със загиналата своя сестра З. А. А. като същевременно ищецът до седемнадесетата си годишнина е имал собствен баща, поради което не е имало причина той да бъде отглеждан от своята сестра. Оспорва се и характерът на отношенията като „изключителни“ и отличаващи се от обичайните. Изложени са и доводи срещу занижения според касатора размер на съпричиняване на злополуката от пострадалата в степен на 50%. Касаторът счита, че съпричиняването следва да се определи в размер не по-нисък от 90%, тъй като пострадалата се е движила по извънградски път, в тъмната част на денонощието, попътно на увреждащото мпс, в нарушение на чл.108,ал.2 ЗДвП; въпреки наличието на банкет се е придвижвала на самото пътно платно в средата на лентата на попътно движещите се мпс, което според касатора сочи, че водачите е следвало да я заобикалят чрез навлизане в насрещния трафик, поставяйки себе си в опасност; пострадалата е била силно алкохолно повлияна, което обяснява силно дезориентираното й движение по пътното платно и липсата на възприятия за заобикалящата я среда. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса относно Предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС №4/61г. и № 5/69г. при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК поради произнасяне от въззивната инстанция в противоречие с ТР №1/2016г. на трите колегии на ВКС и решението по т.д.№ 1275/2019г. на ІІ т.о. на ВКС. Относно определяне на съотношението на приноса на пострадалото лице и делинквента при съпричиняване по чл.51,ал.2 ЗЗД във вр. с чл.113 ЗДвП. Касаторът акцентира на необходимостта при определяне степента на съпричиняване да бъде извършена съпоставка на тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл да настъпването на пътното произшествие. Позовава се на несъответствие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решенията по т.д.№ 1834/16г., т.д.№ 745/2008г. и т.д.№ 172/2011г. всичките на ІІ т.о. В писмен отговор ищецът оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е приела за безспорно установено, че с влязла в сила присъда № 11/07.03.2017 г., по н.о.х.д. № 23/2017 г. на Окръжен съд Пазарджик е установено, че виновен за пътния инцидент, при който е загинала сестрата на ищеца, е водачът на товарен автомобил „Пежо Боксер” П. П., който е нарушил чл.20,ал.1, и ал.2 ЗДвП. Посочила е, че с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, а принципът, от който е изхождал Върховният съд при определяне кръга на правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта, основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадалия при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2 от ППВС № 4/61г. Изложени са съображения, че установяването на такава идентичност е въпрос на преценка за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство между пострадалия и ищеца, продължителността на съвместното им съжителство или връзка, отношения на привързаност и полагане на взаимни грижи. Прието е, че отношенията между починалата З. А. и нейния брат ищецът Д. А. са установени от подробни свидетелски показания на лица - част от семейството, които посочват, че заради ранната смърт на майката на ищеца и на сестра му З. през 1989г., както и заради и тежкото здравословно състояние, а и затрудненото материално положение на баща им, от ранна детска възраст грижите по отглеждането и издръжката на ищеца били поети от неговата сестра З.. Д. е бил приет и останал да живее в нейното семейство, където бил отглеждан заедно с двете й рождени деца. Разликата във възрастта между Д. и по-голямото дете на З. била само две години. Вследствие близкото родство и съвместния семеен живот между ищеца и сестра му са се създали изключително близки отношения, много силна и трайна връзка, надхвърляща традиционните отношения между тази категория родственици. Ищецът и неговите племенници израснали заедно, споделяли еднакъв живот, възприемали се като братя и сестри, а ищецът възприемал З. като своя майка. Всички в семейството и в кръга на познатите приемали ищеца като рожден син на З. и като брат на нейните деца. Дори след като Д. създал свое семейство, той продължавал да бъде подкрепян и закрилян от по-голямата си сестра, като заедно със семейството си, със З. и нейните вече пораснали деца, продължили да живеят заедно и да споделят едно домакинство. Отношенията на обич, доверие и взаимопомощ продължили и след като Д. се разделил с жена си и тя с децата им напуснала семейното жилище. В този тежък за ищеца момент, сестра му З. продължила да бъде негова житейска опора, да му помага и подкрепя. Споделени са изводите на окръжния съд, че именно в резултат на създадената между ищеца и З. връзка като между майка и роден син, ищецът изключително трудно е понесъл загубата й, плачел, бил шокиран, изпаднал в отчаяние, затворил се в себе си. За установено е прието, че понастоящем ищецът живее с единия от синовете на З. - Я. в къща в [населено място], двамата са без семейства и се подкрепят. Изложени са съображения, че спецификата на така установените отношения се определя не само формалното родство между ищеца и неговата сестра, както и от обичайните в подобни случаи прояви на общуване между роднини, но главно - от изградените в продължение на дълги години съвместен живот трайни и взаимни чувства на обич, доверие, близост, привързаност, сигурност и подкрепа; че така създадените дълбоки емоционални житейски връзки, наподобяват в голяма степен връзките между роднини от най-тесния семеен кръг, заради съдържанието на които ищецът търпи морални болки и страдания от смъртта на сестра си, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките от този кръг при същите трагични обстоятелства. По отношение на размера на дължимото обезщетение са споделени изводите на Пазарджишкият окръжен съд, че с оглед конкретните установени факти, че в лицето на З. ищецът е загубил най-близкия си човек, който е полагал грижи за него пред целия му живот, бил е негова опора и е изградил силна и тайна емоционална връзка, както и настъпилия за ищеца емоционален и психически срив вследствие от смъртта на сестра му, то следва да бъде определено в размер на 50 000лв По отношение на въведения в предмета на спора въпрос относно наличието и степента на приноса от страна на пострадалата за настъпването на вредите също са възприети изводите на окръжния съд относно положението и действията на пострадалата на пътя: движела се е или се е намирала по средата на лентата за движение на пътното платно, в тъмната част на денонощието при намалена видимост и облечена с тъмни дрехи, в състояние на силно алкохолно опиване, излагайки се по този начин на опасност, доколкото не е могла да възприеме правилно ситуацията на пътя, да напусне пътното платно при приближаване на автомобили или при настъпване на друга опасна ситуация на пътя. Прието е, че действията й са били в очевидно нарушение на разпоредбите на чл. 108 ЗДвП; че макар употребата на алкохол да не съставлява самостоятелно нарушение на правилата за движение от страна на пешеходците, очевидно това състояние е повлияло върху възможностите на пострадалата за нормална, правилна и критична преценка на конкретната ситуация, което е довело до пълно пренебрегване на правилата за движение, поставяйки в опасност както самата нея, така и другите участници в движението. Споделен е изводът на първоинстанционния съд, че приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е равен по степен с този на водача на товарния автомобил, което е обусловило потвърждаване на решението в обжалваната от касатора част. Отсъства основание за преценка въззивното решение да е постановено в отклонение от постановките на ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и формираната въз основа на него практика на касационната инстанция по реда на чл.290 ГПК, включително и с решението по т.д.№ 1275/2019г. на ІІ т.о. на ВКС, на което касаторът се позовава. В тълкувателното решение ясно са разграничени хипотезите: - от една страна типичните и традиционни за българското общество отношения, в които, братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, в който връзките помежду им са изградени на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; а от друга - че са възможни конкретни житейски обстоятелства, при които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена близост, поради което е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Изводите на въззивната инстанция, която е приела за установени по делото двете кумулативни предпоставки на втората хипотеза изключителност в близостта между ищеца и починалата и понасянето от преживелия на морални болки и страдания по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения, са съобразени с критериите за изключителност, възприети в практиката на ВКС и с принципната постановка в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, че възможността за обезщетяване на други лица, извън посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., се допуска, когато принципът на справедливостта изисква те да бъдат обезщетени. Въззивната инстанция е изложила ясни и категорични съображения за житейските причини поради които ищецът е приел сестра си З. А. като своя майка до нейната смърт. Обсъдила е и установеното по делото обстоятелство, че рождения баща на Д. А. по обективни причини (увредено здравословно състояние - инвалид с ампутиран крак, в резултат на което не е имал възможност да полага физически грижи за седемгодишния Д. и да реализира доходи за отглеждането му) не е осъществявал ефективна родителска опека до момента на смъртта си, когато ищецът е бил на седемнадесет години. Извън въведения предмет на спора е тезата на касатора, основана на юридическата невъзможност отношенията между ищеца и починалата да бъдат законово уредени чрез осиновяване. Основанието, от което ищецът черпи своята претенция е идентичността в отношенията, създадени между пострадалия при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. (с което е признато право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете). Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по въпроса за приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД. Въззивната инстанция е изложила подробни съображения по този въведен в предмета на спора въпрос и произнасянето по него не е в отклонение от практиката на ВКС, на която касаторът се позовава. С влязлата в сила присъда застрахования по ЗЗГОА водач е признат за виновен за нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20,ал.1 и чл.20,ал.2 ЗДвП - не е контролирал непрекъснато товарния автомобил и се е движил с несъобразена скорост, която не му е позволила да намали и да спре във видимата зона при движение на къси светлини през нощта. Съставът на апелативния съд е подложил на детайлно обсъждане поведението на пешеходката като са отчетени всички нейни действия, които касаторът сочи като допринасящи за увреждането й. Именно съпоставката между действията на пострадалата и тези на водача е обусловила извода за степента на нейния принос за настъпването на сблъсъка. При този изход на делото пред настоящата инстанция касаторът следва да заплати на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА за осъществена безплатна адвокатска помощ за изготвянето на отговор на касационната жалба - сумата 1 144лв., определено по реда на чл.7, ал.2,т.4 във вр. с чл.9,ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.