Определение № 348 от 05.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 669/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу решение №1140 от 05.06.2020г по в.гр.дело № 4590/2019г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение №5293 от 12.07.2019г на Софийски градски съд в една част, искът на П. Д. Б. за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,произтекли обвинение в престъпление по чл.339, ал.2 НК ,по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда,потвърдена на втора инстанция,е приет за основателен за разликата над присъдените от първоинстанционния съд 3900 лева до размера от 6 000 лева До пълния предявен размер от 40 000 лева е потвърдено отхвърлянето на иска.Решението е изменено в частта за разноските. Касационната жалба на П. Д. Б. срещу въззивното решение в частта, с което е потвърдено отхвърлянето на иска до пълния предявен размер, е върната от администриращия съд с разпореждане от 13.01.2021г ,влязло в сила като необжалвано. Въззивният съд е приел за възникнало основанието на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като на 13.10.2015г на ищеца е било повдигнато обвинение от СГП в извършване на престъпление от общ характер по чл. чл.339, ал.2, вр. ал.1 НК, по което обвинение същият е оправдан с присъда, потвърдена след протест на Прокуратурата на РБ с реш. от 08.06.2017г по н.о.х.д № 1989/2017г на СГС, влязла в сила Мярката „подписка „ не е ограничила съществено правата на ищеца ,но за да завиши обезщетението въззивният съд е отчел продължителността на наказателното преследване, включващо и съдебна фаза на две инстанции. Боеприпасите (патрони) открити в автомобила на ищеца са били собственост на неговия баща,бивш офицер.Ищецът е имал добър статус в обществото, имал е завършено висше образование, работел е като отхранител в банка и обвинението е повлияло на самочувстието и поведението на ищеца/ самоизолирал се/.Отченени са две предишни осъждания ,по които е изтърпявано наказание пробация. .Въззивният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства за да отхвърли твърденията за изключителни и непроправими морални вради,главно основани на обстоятелството,че след повдигане на обвинението и преди постановяването на оправдателната присъда бащата на П. Б. не издържал психически и се самоубил, което трагично обстоятелство ищецът е отдавал на последиците от обвинението. Недоказана са останалии и твърденията за влошено здраве ,не са били налице и преки доказателствна за причините, поради което е било прекратено трудово правоотношение на ищеца като охранител.Съдът е отчел засягането на емоционалната сфера ,относително младата въъзраст на ищеца и изолацията му от досегашния активен начин на живот. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва,че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и точно прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД .Поддържа се ,че решението е в противоречие с т.ІІ от ППВС №4/1968г.,основание по чл. 280 ал.1 т.1,редл първо ГПК. Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в конкретния случай поради завишаване, което е и в следствие от разрешен при противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос, обоснован като липса на мотиви за причинно–следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите.Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 от ТР№3/2004г на ОСГК, т.к част от претендираните неимуществени вреди/без да е посочено конкретно кои/ се оспорват като пряка и непосредствена последица от обвинението.Изтъква се чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос как се прилага общественият критерии за справедливост при определяне размера на обезщетението. По прилагането на чл. 52 от ЗЗД се сочи противоречие с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г и с решения на ВКС, от които без коментар са приложени реш № 172 от 2017г по гр.д № 4357/2016г на ВКС ІV г.о и реш. № 162 от 2018г .по гр.д № 3190/2017г, ІV г.о на ВКС Отговор не е постъпил. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата на РБ. Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа конкретен въпрос,свързан с прилагането на чл. 52 ЗЗД при установените по делото обстоятелства,очертани като относими и подлежащи на преценка съгласно указанието в ППВС №4/1968г. Не е конкретизиран и доводът кое обстоятелство от задължително указаните в съдебната практика въззивният съд е следвало да обсъди и прецени по критерия на чл. 52 ЗЗД, а не е обсъдил и преценил .Изтъкнатите в касационната жалба конкретни възражения срещу определени изводи на съда по същество сочат, че въззивният съд е обсъдил релевантните обстоятелства като продължителност на наказателното производство ,мярката за неотклонение ,непроведеното доказване на други вреди над съобразяваните в съдебната практика като обичайно следващи.Преформулира се оплакването ,че липсват мотиви по отношение на причинната връзка, което не кореспондира със съдържанието на решението. Решението е мотивирано, като са обсъдени фактите и връзките между фактите. Въззивния съд не е направил извод за сериозно обществено злепоставяне и провалена кариера предвид заемана длъжност,свързана с виока обществена отговорност и изисквания, а е отчел негативна промяна в начина на живот при ищеца ,без това да е обусловено от пълно и главно доказване на конкретната причина. Извод ,че поради обвинението ищецът е загубил работата си, съдът също не е правил.Предишни осъждания също са отчетени, но по указания в практиката на ВКС начин и в съответната степен /реш. № 95/2016 по гр.д № 5805/2013г,реш. № 163/2016 по гр.д № 411/2016г, реш. № / 251/2015г по гр.д № 812/2015г на ВКС / За да е конкретен ,правният въпрос следва да е свързан с решаващите съображения на съда,обусловили изхода на делото,а не да се оспорва единствено обосноваността. В решението е изтъкнато въз основа на кои обстоятелства съдът е преценил характера и естеството на неимуществените вреди ,за които се дължи обезщетение в конкретно присъдения размер. Съобразени са указанията по т. ІІ от ППВС № 4/1968г по отношение на обстоятелствата от значение за размера на обезщетението и конкретните обстоятелства са изтъкнати в мотивите. Съчетаната проява на вредите е преценена съгласно установената практика на ВКС за аналогични случаи,при водено с аналогична продължителност наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза .Решението на САС не е в противоречие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК Обжалваното въззивно решение не противоречи на съдебната практика, изтъкнатата от Прокуратурата на РБ в изложението, според която критерият за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди е резултат от преценка „за всеки отделен случаи“(приложеното реш. № 162/2018г на ІV г.о ), по многокротно обобщаваните от съдебната практика на ВКС насоки и също така не е абстрактен - включва винаги конкретни факти,относими към стойността която засегнатите блага са имали за своя притежател. Предвид изложеното, не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1,предл първо от ГПК.Не се аргументира и основание по чл. 280 ал.1, предл второ от ГПК по общо поставените въпроси,свързан с прилагане критерия за справедливост или необходимостта причинната връзка да се доказва.Приетото от въззивния съд е в съответствие с установената практика на ВКС.Повдигането на неоснователно обвинение по наказателно производство нормално влияе негативно върху психиката и емоционалното състояние на всяко лице и вредоносно се накърняват достойнството и самооценката,поражда се притеснение от неоснователно осъждане, за което извод може да се направи и без формални доказателства, но при наличие на доказателства може да се направи и извод за вредоносно засягане на тези неимуществени блага в по-висока степен. Ответникът по жалбата не е установил разноски Воден от горното, Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о.