Определение № 1713 от 02.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1039/2026 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх.№.13560/10.11.25 на Б. Р.-Ц. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 и т.6 ГПК на влязло в сила определение №.13839/17.07.25 по ч.г.д.№.4070/25 на СГС, ІV Жс., с което е оставена без уважение нейна частна жалба, депозирана срещу частта от определение №.8163/17.02.25 по г.д.№.38260/24 на СРС, 74с., за отхвърляне на възражението й за прекратяване на производството по делото поради липса на международна компетентност на българския съд. Излагат се твърдения, че едва на 28.10.25 по електронна поща молителката получила съобщение, че още на 17.07.25 е било постановено определение с рег.№.13839/17.07.25, с което частната й жалба е била оставена без уважение; че изпращането само по електронна поща, без изрично съгласие за електронна комуникация, не поражда валидно съобщение и поради това нарушение не е могло да бъде упражнено правото й на защита и да се реагира в срока за обжалване; че фактът, че молителката не е била уведомена своевременно и е научила за определението едва месеци след постановяването му, представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.5 ГПК; че доколкото нейното местоживеене е в Германия, компетентният да разгледа спора съд е този по местоживеенето й, а не българският. Ответната страна „Топлофикация София“ЕАД оспорва молбата. Молбата за отмяна е недопустима. С атакуваното по реда на чл.303 и сл. ГПК определение №.13839/ 17.07.25 по ч.г.д.№.4070/25 на СГС, ІV Жс. /окончателно и не подлежащо на касационно обжалване съгласно т.9в, ТР 1/9.12.13 по тълк.д.№.1/112, ОСГТК, а и предвид чл.274 ал.4 ГПК вр. с чл.280 ал.3 т.1 ГПК с оглед размера на исковете-за което е направено изрично отразяване и в самото определение/, е потвърдено опр. №.8163/17.02.25 по г.д.№.38260/24 на СРС, 74с., за отхвърляне на възражението на Б. Н. Р.-Ц. за прекратяване - поради липса на международна компетентност - на производството по делото /образувано по искове на „Топлофикация София“ЕАД за осъждане на молителката да плати общо 1021,98лв. за топлоснабден имот в [населено място],[жк], [жилищен адрес] (801,05лв. стойност на неплатена топлинна енергия за периода м.05.18-м.04.21; 163,79лв. лихви за времето 15.09.19-1.09.22; 47,23лв. сума за дялово разпределение за периода 08.19-04.21; 9,91лв. лихви за времето 1.10.19-1.09.22)/. На отмяна подлежат само съдебни актове, които разрешават със сила на пресъдено нещо конкретен материалноправен спор /тълкувателно решение №.7/14 от 31.07.17 по тълк.д№.7/14, ОСГТК на ВКС/. Горепосоченото определение, видно от отразеното по-горе относно неговия предмет, не притежава тази характеристика. С оглед на изложеното молбата за отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,