Определение № 2864 от 01.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1902/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. М. Д. и приподписана от назначения й от съда процесуален представител адв. З. Т., срещу определение № 193/09.04.2025 г., постановено по ч. възз. гр. дело № 138/2025 г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС). С обжалвано определение е оставена без уважение частната жалба на жалбаподателката и е потвърдено определение № 1755/20.12.2024 г. по ч. възз. гр. дело № 718/2024 г. на Плевенския окръжен съд (ПлОС) – в обжалваната част, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателката за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер 30 лв. по сметка на ВКС за допускане на касационно обжалване, като ВтАС е осъдил жалбоподателката да заплати по негова сметка държавна такса в размер 15 лв. Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. В изложението към частната касационна жалба, подадено чрез адв. Т., се сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, но не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Съдът намира, че касационното обжалване следва да се допусне служебно – в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, с оглед извършването на касационната проверка относно порцесуалната допустимост на обжалваното определение № 193/09.04.2025 г. на ВтАС. При извършването на тази служебна проверка съдът намира следното: Жалбоподателката е подала в Плевенския районен съд (ПлРС) молба за отмяна по реда на гл. ХХІV (чл.чл. 303-309) от ГПК на влязлото в сила решение № 255/17.02.2014 г. по гр. 5152/2013 г. на ПлРС, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за отмяна на уволнение и за заплащане на обезщетение за оставане без работа. С разпореждане № 6604/16.07.2020 г. ПлРС е върнал молбата за отмяна. Срещу това разпореждане жалбоподателката е подала частна жалба с вх. № 260324/30.04.2024 г., която е върната с разпореждане № 260119/02.05.2024 г. на ПлРС, потвърдено с определение № 1458/16.10.2024 г. по ч. възз. гр. дело № 718/2024 г. на ПлОС. Срещу това определение жалбоподателката е подала частна касационна жалба с вх. № 12136/07.11.2024 г., която с разпореждане № 826/26.112.2024 г. на ПлОС е оставена без движение и на жалбоподателката са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи изложение на касационните основания, жалбата да се приподпише от адвокат, да се представи изрично пълномощно, да се представи препис от същата за връчване на насрещната страна, да се внесе държавна такса от 30 лв. по сметка на ВКС и да се представи документа по делото, както и че ако не изпълни указанията в срок, частната касационна жалба ще бъде върната. С молба с вх. № 13797/18.12.2024 г. жалбоподателката е представила декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК и е поискала да бъде освободена от заплащането на държавната такса в размер 30 лв., като е изтъкнала и че на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК не се дължи държавна такса по трудов спор; поискала е и предоставяне на правна помощ за изготвяне на изложението и за приподписването на частната касационна жалба. С необжалваната част от определение № 1755/20.12.2024 г. на ПлОС, на жалбоподателката е предоставена поисканата правна помощ под формата на процесуално представителство, а с обжалваната част (посочена и по-горе) е оставено без уважение искането й за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер 30 лв. по сметка на ВКС, в която част определение № 1755/20.12.2024 г. на ПлОС е потвърдено с обжалваното пред настоящата касационна инстанция определение № 193/09.04.2025 г. на ВтАС. При горните обстоятелства по делото следва, че жалбоподателката е освободена от внасяне/заплащане на държавни такси и разноски, по силата на закона – както на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, така и на основание чл. 359 от КТ. Това освобождаване от внасяне/заплащане на държавни такси и разноски се отнася както за исковото производство пред всички инстанции по трудовото дело, така и за производството пред ВКС по реда на гл. ХХІV (чл.чл. 303-309) от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по трудовото дело – изрично чл. 359, изр. 2, предл. 2 от КТ, а така също и за всички частни (въззивни и касационни) производства по реда на гл. ХХІ (чл.чл. 274-279) от ГПК, свързани с исковото производство или с извънинстанционното отменително производство по гл. ХХІV (чл.чл. 303-309) от ГПК по трудовото дело, в какъвто смисъл е и трайно установената практика на ВКС. Като не са съобразили горното, – че и за производството по подадената частна касационна жалба с вх. № 12136/07.11.2024 г. жалбоподателката е освободена от заплащане на държавна такса ех lege – с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 359 от КТ, както ПлОС, така и ВтАС са се произнесли по процесуално недопустимо искане на жалбоподателката по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК и са постановили процесуално недопустими съдебни актове, съответно – определение № 1755/20.12.2024 г. – в обжалваната част, и определение № 193/09.04.2025 г., които следва да бъдат обезсилени. Делото следва да бъде върнато на ПлОС за извършването на по-нататъшни действия по администрирането на частната касационна жалба с вх. № 12136/07.11.2024 г., които следва да започнат с връчване на назначения по реда на чл. 95 от ГПК процесуален представител на жалбоподателката, на останалите указания за отстраняването на нередовностите на жалбата – приподписване на същата от адвоката, представяне на препис от жалбата и представяне на изложение на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение