Определение № 4302 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1645/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца А. М. Д., касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България и касационна жалба на ответника Областна дирекция на МВР – Стара Загора срещу въззивно решение № 35 от 13.01.2025 год., постановено по в. гр. дело № 1965/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд, 12 с-в. Ищецът обжалва въззивното решение в частта му, в която е потвърдено решение № 1257 от 05.03.2024 год., постановено по гр. дело № 10557/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-10 с-в, в частта, в която са отхвърлени предявените от него солидарно срещу Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на МВР – Стара Загора искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., за сумата от 7 500 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от продажба на автомобил и за сумата от 14 935 лв. – имуществени вреди, явяващи се пропуснат доход от възнаградителна лихва по банков влог на иззета в наказателното производство сума в размер на 19 000 лв. за периода от 18.07.2011 год. до 10.10.2022 год. Ответниците Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на МВР – Стара Загора обжалват въззивното решение в частта му, в която е потвърдено решение № 1257 от 05.03.2024 год., постановено по гр. дело № 10557/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-10 с-в, в частта, в която са уважени предявените от А. М. Д. срещу Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на МВР – Стара З. искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., а ответникът Областна дирекция на МВР – Стара Загора – и в частта му, в която е потвърдено решение № 1257 от 05.03.2024 год., постановено по гр. дело № 10557/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-10 с-в, в частта, в която е уважен предявения от А. М. Д. срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 26 434 лв. – обезщетение за имуществени вреди от пропуснат доход от неплатено трудово възнаграждение за периода от 15.07.2011 год. до 06.12.2013 год. Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на всяка от жалбите. Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на МВР – Стара Загора са обикновени другари по предявените искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди от пропуснат доход от неплатено трудово възнаграждение за периода от 15.07.2011 год. до 06.12.2013 год. Касационна жалба срещу въззивното решение в частта му по тези искове е подадена само от Областна дирекция на МВР – Стара Загора. Съгласно приетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2000 год., ОСГК, въззивният съд служебно конституира като страна в производството необходимите другари на обжалващия и е длъжен да съобщи на необжалвалите обикновени другари за образуваното производство, за да бъдат конституирани като страна по него, ако желаят да се присъединят към въззивната жалба. Настоящият съдебен състав счита, че така даденото разрешение, което касае въззивното производство, се прилага и за касационното производство. И тъй като до момента Прокуратурата на Република България не е била уведомена за касационната жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, това следва да бъде сторено в касационното производство, преди постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд