Определение № 2738 от 04.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4647/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. Д. против решение № 209/05.06.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 679/2022 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, с което е потвърдено решение № 260156 от 24.10.2022 г., постановено по гр. д. № 276/2021 г. на Районен съд - Кюстендил, с което е отхвърлен искът, предявен от С. В. Д. за приемане за установено по отношение на ответника - „У. имоти“ О., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът е собственик по наследство и давностно владение на 380/2640 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на землището на [населено място], [община]. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в непроизнасяне по всички твърдения на ищеца. Ответникът по касационната жалба – „Униката имоти“ О. не е депозирал отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за собственост, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване. Производството по делото е образувано по предявен от С. В. Д. иск за приемане за установено по отношение на ответника - „У. имоти“ О., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът е собственик по наследство и давностно владение на 380/2640 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на землището на [населено място], [община]. В исковата молба и в молбата за уточнението й ищецът твърди, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 102, дело № 102/2006 г. е закупил от майка си А. Д. Д. недвижим имот от 2260 кв.м., заедно с изградената в него масивна сграда – ресторант „Б. хан“, който имот е с идентификатор [№] по КККР, одобрени със заповед № РД-18-10-176/31.08.2009г. С влязло в сила на 08.08.2019г. постановление за възлагане, имот с идентификатор [№] е възложен на ответното дружество. След като придобил имота през 2006г. ищецът започнал да владее и два от съседните имоти с идентификатори [№] и [№]. Тези два имота, заедно с имот с идентификатор [№], са част от имот [№] от КВС, който имот е закупен от баща му В. Д. с договор от 06.11.1998г. През 2020г. е одобрено изменение на кадастралната карта и е нанесен нов имот с идентификатор [№], в който попадат имоти с идентификатори [№], [№] и [№]. Твърденията на ищеца са, че ответното дружество е собственик на 2260/2640 ид.ч. от новообразувания ПИ с идентификатор [№], а той е собственик на 380/2640 ид.ч. от същия имот на основание наследяване от баща му и давностно владение върху имоти [№] и [№] и е поискал да се признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на 380/2640 ид.ч. от ПИ с идентификатор [№]. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на районния съд за отхвърляне на иска. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, намира че е налице основанието на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационно обжалване- вероятна недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба, съдържаща противоречие между обстоятелствената част, в която са изложени фактически твърдения за придобито право на собственост върху реални части от спорния ПИ с идентификатор [№] /два поземлени имота, включени в новообразувания ПИ с идентификатор [№]/ и формулирания петитум за признаване права върху идеални части от този поземлен имот. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение