Определение № 413 от 31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2774/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 3058/24.04.2023г., подадена от Д. К. Д. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.К. М. от АК-В., срещу решение № 36 от 07.03.2023г., постановено по в. гр. д. № 519/2022г. на Апелативен съд-В., ІІ състав, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от Д. К. Д. против Д. М. Я., М. К. Д. и К. М. Д. по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК искове за признаване за установено, че ищецът е собственик на 6665 кв.м. идеални части от ПИ 72709.516.999 по КК на [населено място], [община] с площ 9989 кв.м.; 170/300 идеални части от сграда, представляваща заведение за обществено хранене, с площ от 120 кв.м., изградена в ПИ [№] по КК на [населено място], [община] с идентификатор [№] и [№]; 170/300 идеални части от сграда, представляваща стоманобетонов склад, изградена в ПИ [№] по КК на [населено място], [община], представляваща сграда 04 по схемата на вещото лице на лист 279 от делото - ремонтно хале с площ от 242 кв.м. и сграда 05 по схемата на вещото лице на лист 279 от делото-депо/склад за инертни материали с площ от 532 кв.м., придобити на основание договори за покупко-продажба, извършени с н.а. №197, том ІІ, рег.№9226, дело №358 от 23.12.2010г. и н.а. №196, том ІІ, рег.№9224, дело №357 от 23.12.2010г., доколкото горепосочените договори за покупко-продажба са сключени при персонална симулация по отношение на купувача, съгласно който привидният купувач е вписаният в договорите К. Д. Я., а прикритият и действителен купувач е синът му Д. К. Д.. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано, с оглед на което се иска същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искове бъдат уважени. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като се твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси: 1.За процесуалното задължение на съда да основе крайните си изводи и решението си на всички събрани по делото доказателства, вкл. да обсъди всички доводи и възражения на страните. Твърди, че по този въпрос решението е постановено в противоречие с решение №214 от 15.03.2017г. по гр.д.№112/2016г. на ІV г.о. на ВКС; решение №377 от 16.02.2016г. по гр.д.№1160/2015г. на ІV г.о. на ВКС; решение №331 от 12.01.2016г. по гр.д.№1870/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение №22 от 01.02.2016г. по гр.д.№4447/2015г. на ІV г.о. на ВКС; решение №226 от 08.12.2016г. по гр.д.№1349/2016г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение №211 от 07.11.2017г. по гр.д.№4793/2016г. на ІV г.о. на ВКС; решение №57 от 19.05.2017г. по гр.д.№3457/2016г. на І г.о. на ВКС; решение №36/24.03.2014г. по търг.д.№2366/2013г. на ІІ т.о. на ВКС и решение №800 от 22.03.2011г. по гр.д.№776/2009г. на ІV г.о. на ВКС. Поддържа, че съдът не се е произнесъл по оплакванията, че първоинстанционното решение е постановено от съдебен състав, за когото съществуват категорични основания за отвод и съмнения в безпристрастността му, по доводите, че в случая е налице спор, касаещ сделка с участие на подставено лице, при която е налице двустранна персонална симулация, а не косвено представителство и по възраженията, че настоящата симулация коренно се различава от косвеното представителство, че не е анализирал значението на гласните доказателства, които установяват, че бащата на ищеца, сочен за купувач по двете сделки, всъщност е подставено лице, а действителният купувач на имотите е ищецът. 2.1.Следва ли при двустранната симулация с участие на подставено лице да се установяват мандатни правоотношения като при косвено представителство между скритата страна и подставеното лице, при липса на твърдения на ищеца за съществуването на такива отношения? Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №37 от 1952г. на І г.о. на ВС, решение №3831 от 1959г. на І г.о. на ВС и решение №227 от 29.10.2008г. на ОС-Ямбол по в.гр.д.№388/2008г. като е приел, че в случая е налице симулативно упълномощаване от скритата страна към привидната, за които отношения липсва начало на писмено доказателство и обратно писмо. 2.2.Необходими ли са два документа, които да бъдат характеризирани като „начало на писмено доказателство“ за разкриване на симулацията - един за разкриване на отношенията между явната и скритата страна и друг - за разкриване на отношенията между скритата страна и подставеното лице? 2.3.Имат ли представените по делото разписки за получени суми от продавачите по двете сделки от скритата страна (ищеца) характер на „начало на писмено доказателство“, правещо допустими гласните доказателства за разкриване на двустранната персонална симулация, вкл. за това, че е налице прикрита сделка, сочеща ищеца като действителен купувач на имотите, за която са налице всички изисквания за действителност, както и за правоотношението (ако се приеме, че такова съществува) между прикритата страна и подставеното лице? 2.4.Допустимо ли е отношенията между скритата страна и подставеното лице да бъдат установявани с гласни доказателства при наличие на писмени документи - четири броя разписки от всички продавачи по двете сделки, имащи характер на „начало на писмено доказателство“? Колко обратни писма, респективно документи, представляващи „начало на писмено доказателсво“ следва да са налични при сделка, сключена чрез подставено лице, за да се счете, че симулацията е вероятна, а гласните доказателства - допустими? Поддържа, че така поставените въпроси са разрешени освен в противоречие с вече посочената практика на ВС на Република България и в противоречие с решение №544 от 06.01.2011г. по гр.д.№1053/2010г. на ВКС, като счита, че представените по делото четири броя разписки, подписани от продавачите по договорите, имат характер на „начало на писмено доказателство“ досежно договорката между тримата участници в симулацията. В тази връзка поставя и въпроса имат ли привидната и прикритата сделка при двустранната симулация самостоятелно битие, като поддържа че и по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с вече посочената практика на ВС и ВКС. 2.5.За допустимостта на свидетелските показания при доказване симулативноста на сделка, както и дали наличието на писмено доказателство, съдържащо признание на една от страните по сделката, е начало на писмено доказателство и прави свидетелските показания допустими на основание чл. 165, ал. 2 ГПК? Поддържа, че по така поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №544 от 06.01.2011г. по гр.д.№1053/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение №437 от 22.07.2004г. по гр.д.№907/2003г. на ВКС. Поддържа също така, че поставените въпроси имат значение и на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради наличието на очевидно противоречива практика на съдилищата по проблем от особена важност за урегулирането на обществените отношения във връзка със сключваните договори за придобиване на вещни права чрез поставено лице. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба К. М. Д. от [населено място], Д. М. Я. от [населено място] и М. К. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.А. П. от АК-В., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Д. К. Д. е предявил срещу Д. М. Я., М. К. Д. и К. М. Д. искове за признаване правото му на собственост върху процесните недвижими имоти с твърдението, че договорите за покупко-продажба през 2010г. са сключени при наличие на персонална симулация по отношение на купувача, като в договорите като привиден купувач е вписан К. Д. Я., а действителният купувач е ищецът Д. К. Д.. В подкрепа на твърденията си е представил разписки, подписани от продавачите по договорите, удостоверяващи факта, че същите са получили продажната цена от Д. К. Д., като счита, че тези разписки представляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК. Ответниците са оспорили така предявените искове с твърдението, че представените разписки са изготвени изцяло за нуждите на настоящето исково производство. Оспорват твърдението, че ищецът е предоставил средствата за закупуване на процесните недвижими имоти. Навеждат също и довод, че между посоченото като купувач лице и ищеца не е съставено обратно писмо. От фактическа страна при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно между страните, че общият наследодател К. Д. К. е придобил чрез покупко-продажба (н.а.№197, том ІІ, рег.№9226, дело №358/23.12.2010г. и н.а.№196, том ІІ, рег.№9224, дело №357/23.12.2010г.) 6665 кв.м. идеални части от ПИ 72709.516.999 по КК на [населено място], [община] с площ от 9989 кв.м.; 170/300 идеални части от сграда с идентификатор [№] и [№], представляваща заведение за обществено хранене с площ от 120 кв.м., изградена в ПИ [№] по КК на [населено място], [община]; 170/300 идеални части от сграда-стоманобетонов склад, изградена в ПИ 72709.516.999 по КК на [населено място], [община], представляваща ремонтно хале с площ от 242 кв.м. и ограда/склад за инертни материали с площ от 535 кв.м. За безспорно е прието също така, че купувачът К. Д. К. е починал на 22.10.2018г. и е оставил за наследници преживяла съпруга Д. М. Я. и синове Д. К. Д. и М. К. Д.. Съобразено е обстоятелството, че по делото като доказателства са представени разписки от 23.12.2010г., подписани от част от продавачите по посочените договори за получени конкретни суми от Д. К. Д.. Изложени са съображения, че предвид липсата на изрична законова уредба нормите относно класическата симулация са приложими по аналогия към персоналната симулация, доколкото тя има за цел прикриването на истинската страна по сделката. Прието е, че в случая е налице двустранна персонална симулация, за която е необходимо и съдействието на явната страна по сделката - персоналната симулация е предназначена за заблуждение само на третите лица, но не и на явната страна. Посочено е при това, че при двустранното подставяне трите страни по сделката (скритата страна, явната страна и подставеното лице) знаят за симулацията, съгласни са с нея и съдействат са осъществяването й. Съобразено е, че в конкретния случай купувачът-подставено лице и баща на ищеца участва лично в сключването на привидната сделка-пряко, със собствени действия и изявления, с оглед на което е прието, че между скритата страна и подставеното лице е необходим мандат за извършване на симулативната сделка. Изложени са съображения, че за да се гарантира скритата страна, подставеното лице и явната страна трябва да й издадат обратни писма за симулацията, като истинската воля на явната и на скритата страна се разкрива по силата на този мандат и на двете обратни писма, доколкото тази истинска воля образува и съдържанието на прикритата сделка. С оглед на това е прието, че за доказване на процесната персонална симулация е необходимо установяване както на действителната воля на страните по привидната сделка, така и мандатните правоотношения между скритата страна и подставеното лице, а тежестта на доказване носи ищецът по делото. Посочено е, че за да се докаже двустранна персонална симулация в случая е необходимо да са били издадени две обратни писма, посредством които да се докаже привидността на явната сделка и да се разкрие съдържанието на прикритата - едното между скритата и явната страна по прикритата сделка (между продавачите по договорите за покупко-продажба и ищеца) и едно - между скритата страна и подставеното лице (между ищеца и баща му), каквито в случая липсват. Съобразено е, че нормата на чл. 165, ал. 2 ГПК предвижда, че когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, свидетелски показания са допустими, ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация. Посочено е, че начало на писмен документ представлява документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен довода за наличие на привидност, т.е. документ, който не разкрива сам по себе си симулацията, но от текста му може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са направили волеизявленията привидно. В конкретния случай, при който за доказване на двустранната персонална симулация е необходимо наличието на две обратни писма, въззивният съд е приел, че следва да са налице и два документа, които да бъдат характеризирани като „начало на писмено доказателство“. И тъй като представените по делото разписки съдържат изявление на част от продавачите е прието, че от текста им може да се допусне, че е възможна симулация, т.е. че те покриват съдържанието на термина „начало на писмено доказателство“ и в частта за доказване на прикритата сделка е налице основание за допускане на гласни доказателства за разкриване на симулацията. Прието е обаче, че липсва „начало на писмено доказателство“ в частта за мандата за извършване на симулативната сделка, издаден от бащата на ищеца или удостоверяващ негови изявления пред държавен орган, който да прави вероятно съществуването на отношения по възлагане на действията по сключване на симулативната сделка от ищеца и приемането на мандата от баща му. С оглед на това е прието, че в частта, с която се излагат факти, че ищецът е възложил на баща си функцията на подставено лице и баща му се е съгласил да действа като подставено лице за сина си, свидетелски показания за недопустими. Изложени са съображения, че за разкриване на двустранната персонална симулация е необходимо доказването на две групи правоотношения - между скритата и явната страна и между скритата страна и подставеното лице, като е прието, че недоказването на едно от правоотношенията изключва нейното наличие. И предвид липсата на „начало на писмено доказателство“ в частта за мандата за извършване на симулативната сделка и недопустимостта на свидетелските показания в тази част е прието, че доказването на правоотношението по мандата за сключване на симулативната сделка е невъзможно и е основание да бъде отхвърлен предявеният иск като недоказан. От така изложените от въззивния съд съображения следва изводът, че основният въпрос, който обуславя и крайния извод за недоказаност на съдържащите се в исковата молба твърдения, е необходими ли са два документа, които да бъдат характеризирани като „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, за да бъде допустимо разкриването на персонална симулация със свидетелски показания – един за отношенията между явната и скритата страна и друг – за отношенията между скритата страна и подставеното лице. Посочените в изложението решения на ВС и ВКС не съдържат произнасяне именно по този въпрос, поради което настоящият състав приема, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед принципното значение на въпроса. Обстоятелството дали при постановяване на решението въззивният съд е основал крайните си изводи на всички събрани по делото доказателства и дали е обсъдил всички доводи и възражения на страните е пряко свързано именно със становището, изразено в обжалваното решение, че в случая за да се докаже двустранната персонална симулация са необходими два документа, които да бъдат характеризирани като „начало на писмено доказателство“. Поради това въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не се е произнесъл по част от наведените от страните доводи, което обуславя извод, че наведените от касатора доводи в тази насока следва да бъдат обсъждани по съществото на спора, след като бъде даден отговор на въпроса, по който се допуска касационното обжалване. Същите съображения са относими и към останалите правни въпроси, които касаторът поставя в изложението. До голяма степен и те са обусловени или пряко свързани с въпроса, по който се допуска касационното обжалване, поради което следва да бъдат разисквани по съществото на правния спор. Следва да се отбележи също така, че част от поставените в изложението въпроси са по-скоро фактически, доколкото целят да се постави на разглеждане и преценка правилността на изводите на въззивния съд, че представените по делото разписки не представляват „начало на писмено доказателство“, правещо допустими гласните доказателства за разкриване на персоналната симулация в конкретния случай, т.е. по същността си представляват оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281 ГПК, отговор на които следва да бъде даден по същество при постановяване на решение по реда на чл. 290 ГПК. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение